fbpx

Не, няма изобретена технология за „фабрика за бебета“

  • Не е вярно, че вече има работеща технология за производство на до 30 000 бебета годишно.
  • Съществува само концепция за подобна технология, но към момента не се предвижда практическо изпълнение на идеята.

Анимирано видео с 1.8 млн. гледания в YouTube, за което се твърди, че показва ново изобретение за производство на бебета в изкуствена майчина утроба, се разпространява в интернет от седмици.

Внушава се, че става въпрос за реално съществуваща технология, която в близко бъдеще ще започне да се прилага на практика. 

Защо това не е вярно – Factcheck.bg направи проверка след сигнал от читател.

Стопкадър/YouTube,Hashem Al-Ghaili

Информацията за “революционното изобретение” беше отразена от редица български медии и платформи за видеосподеляне. Заглавията внушават, че става въпрос за съоръжение, което ще бъде изградено и ще работи по вече създадена технология. Както ще стане ясно по-нататък в текста обаче, това не е вярно, тъй като EctoLife е просто една възможна визия за бъдещето. Проучването на Factcheck.bg установи, че общо публикациите по темата имат над 150 000 преглеждания и над 21 500 интеракции в социалните мрежи.

В други държави пък се появиха неверни внушения, че EctoLife е реална и вече функционираща технология. 

“Създават бебета в изкуствени утроби, като във ферма. Помнете, че те имат и машини за клониране, което е само върхът на айсберга”, гласи една от публикациите в Twitter с над 3.2 хил преглеждания.

Във видеото, представящо EctoLife, се обяснява, че неговата концепция би помогнала на двойки с репродуктивни проблеми да имат деца, както и че чрез нея ще се ограничи вероятността за генетично предавани заболявания. Родителите от своя страна щели да имат възможност да избират пола, цвета на очите и дори нивото на интелект на своето дете.

Глас зад кадър разказва още, че с помощта на EctoLife биха могли да се “произвеждат” до 30 000 бебета годишно. По този начин държави с предимно застаряващо население могат да превъзмогнат този проблем, като изрично се дава пример с Япония, България и Южна Корея.

“Фабрика за бебета” – концепция или реален проект

Видеото за EctoLife е създадено с помощта на графичен софтуер и не показва реално съществуваща инсталация. В прессъобщение авторът на видеото Хашем Ал-Гайли обяснява, че това е концепция за “първото съоръжение за изкуствена майчина утроба”.

Пред Асошиейтед Прес самият Ал-Гайли казва, че това “не е реално изобретение и към момента не се работи за създаване на негов прототип”, както и че “клипът има за цел да покаже напредъка на науката и репродуктивните технологии, като по този начин провокира дебат по темата”.

В клипа се твърди, че концепцията се базира на над 50-годишни проучвания в тази сфера, но нито във видеото, нито в съпътстващото го прессъобщение са посочени източниците на тази информация.

Нещо повече – Хашем Ал-Гайли нито работи като учен, нито разработва технология за отглеждане на бебета в изкуствена утроба. От личния му сайт разбираме, че той се изявява като продуцент и режисьор, базиран в Берлин, Германия. Определя себе си като „научен комуникатор“, който използва знанията и страстта си към науката, за да образова обществото посредством видео съдържание в социалните мрежи.

Страницата на Ал-Гайли във Фейсбук, където той публикува всички свои клипове, има 33 млн. последователи. Наред с това, той се занимава със създаването на научнофантастични филми. Автор е и на роман в същия жанр, който трябва да бъде публикуван тази година.

Има научни експерименти за отглеждане на ембриони извън естествена среда

През 2017 г. медици от детската болница във Филаделфия, САЩ създадоха прототип на изкуствена майчина утроба, като за целта експериментираха с агнета. Пред Reuters учените обясняват, че подобна технология би помогнала на много преждевременно родени деца, представлявайки своеобразен мост между живота в корема на майката и външния свят.

Подобни опити за отглеждане на жив организъм в изкуствена утроба са проведени с мишки от израелски учени. Те успяват да отгледат ембрион, който спира да расте след 8 дни (еквивалента на 3 месеца бременност). В Китай също се правят опити за създаване на изкуствена утроба.

Наред с чисто научните предизвикателства, подобни проучвания повдигат и много етични въпроси, които продължават да бъдат обект на дискусии както сред изследователите, така и в обществото.

Проверено:

Не е вярно, че има работеща технология за създаването на „фабрика за производство“ на бебета в изкуствена утроба, както твърдят множество публикации. Разпространяваната информация се базира на видео, което представя идейна концепция за подобно съоръжение, с цел да покаже напредъка на науката и репродуктивните технологии. Към момента няма данни да се работи върху реализация на проекта. 

Източници

Press Release, EctoLife: https://docs.google.com/document/d/152AClbbQ-oz2_-AF_DDFEYP3xtPoOIvM/edit

Video of ‘artificial womb’ concept doesn’t show real facility: https://apnews.com/article/fact-check-artificial-womb-simulation-video-348593206360

HASHEM AL-GHAILI: https://hashem-alghaili.com/# 

Scientists develop fluid-filled artificial womb to help premature babies: https://www.reuters.com/article/us-health-womb-idUKKBN17R1YY

An extra-uterine system to physiologically support the extreme premature lamb: https://www.nature.com/articles/ncomms15112

Post-gastrulation synthetic embryos generated ex utero from mouse naive ESCs: https://www.cell.com/cell/fulltext/S0092-8674(22)00981-3?utm_source=STAT%2BNewsletters&utm_campaign=492bf84a1c-MR_COPY_01&utm_medium=email&utm_term=0_8cab1d7961-492bf84a1c-149563237 

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е журналист на свободна практика. Професионалният му път започва още в гимназията, когато става част от редакцията на националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Оттогава досега отразява вътрешната политика за регионални и национални медии. Носител е на наградите „Валя Крушкина - журналистика за хората“, Web Report и “Червена линия” на Антикорупционния фонд. В момента изучава “Политология” в Софийския университет.

Още по темата

Категории

Още от рубриката