До публикуването на оценката на Европейската централна банка и Европейската комисия за готовността на България за въвеждане на еврото остават броени часове. В сряда изводите от докладите ще бъдат представени лично на управляващите от еврокомисаря по икономика Валдис Домбровскис. Макар и неофициално, вече се знае, че България получава зелена светлина за въвеждането на еврото. Това обаче не значи, че всичко е решено. Публикуването на доклада е само първата стъпка от поредицата решения, които трябва да вземат европейските институции преди България да стане официално 21-ят член на еврозоната. Докладите на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) отварят вратата към присъединяването на България от 1 януари 2026 г., но последната дума ще имат европейските лидери и финансовите министри, както и самата България.
Какво предстои, кога ще бъде взето окончателното решение и може ли България все пак да се откаже в последния момент? Проверяваме фактите:
- От министерството на финансите посочиха за Factcheck.bg, че при положителна оценка на ЕЦБ и ЕК на 19-20 юни министрите на икономиката и финансите на държавите членки от еврозоната и ЕС ще обсъдят конвергентните доклади и ще изготвят препоръка до Съвета на ЕС членството да бъде одобрено.
- На 26-27 юни лидерите на държавите членки на ЕС (Европейския съвет), ще обсъдят заключенията в двата доклада и проекта на решение за приемането на еврото в България.
- Финалното политическо решение ще бъде взето на 8 юли – тогава Европейският парламент трябва да гласува позиция по проекта на решение за приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., а финансовите министри в Съвета на ЕС да одобрят правнообвързващите актове.
- След завършването на процедурата от началото на август всички цени в България ще трябва да бъдат изписвани в левове и в евро, както е записано в Закона за въвеждане на еврото. От министерството на финансите подчертават, че веднага след решението на Съвета ще засилят комуникационната кампания, свързана с преминаването към еврото.
Важно е да се подчертае, че до подписването на договора за присъединяване към еврозоната България би могла да се откаже, ако някое от предварително договорените условия не бъде спазено – например, ако има промяна във валутния курс, по който България ще премине към еврото.
В последните седмици политици и експерти насаждаха страхове по темата именно с твърдението, че няма никаква гаранция, че левът ще бъде обменен по сегашния фиксиран курс 1.95583 лева за 1 евро.
От министерството на финансите обясниха за Factcheck.bg., че решението за валутния курс, при който една държава се присъединява към еврозоната, се взима с единодушие от държавите от еврозоната (общо 20) и държавата-кандидат, т.е. то не може да бъде взето без съгласието на последната. Това е записано изрично в чл. 140, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който гласи:
„Ако се реши, съгласно процедурата, предвидена в параграф 2, да се прекрати дерогация, Съветът с единодушие на държавите-членки, чиято парична единица е еврото и заинтересованата държава-членка, по предложение на Комисията и след консултация с Европейската централна банка, неотменимо фиксира курса, при който еврото заменя валутата на съответната държава-членка, и взема останалите мерки, необходими за въвеждане на еврото като единна валута в съответната държава-членка.“
Отделно, за да няма злоупотреба от страна на представителя на българската държава при подписването на споразумението, през 2022 г. 48-мото Народно събрание прие решение, с което определи, че България ще приеме еврото при запазване на официалния валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро. Две години по-късно решението беше препотвърдено.
Макар че тези актове не са правнообвързващи за ЕЦБ и ЕК, те задължават финансовия министър Теменужка Петкова да подпише споразумението само ако на България бъде предложено да се присъедини към еврозоната при досегашния фиксиран курс. При промяна в курса България ще има правото да се откаже от приемането на европейската валута. Това няма да извади страната от Европейския валутен механизъм (ERM II), в който участва и в момента, но ще забави въвеждането на еврото.
Проверката на Factcheck.bg показа, че всички държави, присъединили се към еврозоната след 1999 г., са влезли при фиксирания си централен курс, определен при участието им в ERM II, т.е. няма случай досега, в който държава да е приела еврото при различен курс от предварително договорения. За Factcheck.bg от финансовото министерството уточниха, че „участието на България в ERM II има за цел поддържането на стабилен обменен курс между националната валута на държавата-кандидат за еврозоната и еврото в продължение на поне две години преди членството в еврозоната. Участието в механизма показва, че държавата води стабилна и предвидима парична и фискална политика. Именно поради тази причина няма икономическа логика курсът, с който националната валута е участвала в ERM II да бъде променян при присъединяването на съответната държава към еврозоната.“
Както се вижда от графиката, единствено Гърция и Словакия променят курса на валутата си към еврото по време на престоя си в ERM II, но приемат единната европейска валута с последно установения в рамките на механизма курс. Така например, Словакия се присъединява към ERM II при курс 38,455 (SKK) за едно евро, но ЕЦБ, Словакия, държавите-членки в еврозоната и държавите, участващи в ERM II, решават на два пъти да променят централния курс на словашката крона към еврото, така че да бъдат взети предвид ръстът на словашката икономика и поскъпването на валутата спрямо еврото. Така се стига до последния приет през май 2008 година централен курс от 30,126 (SKK) за едно евро, с който държавата е приета в еврозоната. Подобен е случаят и на Гърция.
Литва и Естония, чиито валути са били фиксирани към еврото преди присъединяването им към ERM II, както е и България, се присъединяват към еврозоната с курса, действащ по време на валутните им бордове.
