fbpx

Бежанците от Украйна нито ни заразяват с опасни болести, нито ни взимат парите

Военната инвазия на Русия в Украйна принуди милиони украинци да напуснат домовете си и да потърсят убежище в съседни държави. По последни данни от началото на войната досега в България са влезли над 110 хиляди бежанци, от които около 55 хиляди са се установили в страната ни. Това породи вълна от публикации в медии и социални мрежи, които съобщават за потенциални заплахи за България заради засиления миграционен поток. Основните обвинения са, че бежанците от Украйна масово са болни от СПИН и полово предавани болести, както и че получават по 1200 лева на месец от българската държава. Проверката на Factcheck.bg показа, че и двете твърдения не отговарят на истината. 

Има ли наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци у нас?

През последните седмици се появиха десетки публикации, твърдящи, че украинските бежанци „носят страшна и смъртоносна болест“. Подобни заглавия има в сайтовете БЛИЦ, Буболечко, UTRO и 1ЧАС, където текстовете имат общо над 100 хиляди прочитания и над 2500 споделяния. Първоизточникът на информацията е интервю на проф. Тодор Кантарджиев, съветник по здравните въпроси на Столична община, в БНТ от 19 март. В него обаче той никъде не говори за т.нар. „страшна и смъртоносна болест“.

Това, което Кантарджиев коментира, са разликите в имунизационния календар на децата у нас и в Украйна. „Има много пропуски в имунизационния календар“, казва той и препоръчва пристигащите бежанци да бъдат тествани и ваксинирани за опасни заразни заболявания, сред които морбили, дифтерия, коклюш и други. Споменава също, че един процент от населението на Украйна е ХИВ-позитивно и следва да бъдат взети мерки за осигуряване на лечение. Думите му, че бежанците пренасят смъртоносни болести, са извадени от контекст.

Няколко дни след интервюто на Кантарджиев, на 24 март, се появява пост на д-р Константин Качулев, който гласи, че 25% от влезлите в България бежанци от Украйна са със СПИН и други полово предавани болести. Публикацията е споделена 107 пъти и е събрала 88 коментара. Тази информация няма как да бъде проверена в официални източници и потвърдена с данни. „Такава здравна информация не се събира при влизане на територията на страната. Към настоящия момент нямаме регистрирани такива случаи.“, написаха от Министерството на здравеопазването в отговор на въпроси на Factcheck.bg.

Дни по-късно самият Качулев признава, че информацията не може да се потвърди, но въпреки това публикацията не е изтрита и продължава да се разпространява. „Няма да махна поста само защото на някой му се иска нещата да стоят по друг начин. Очаквам скоро потвърждение на информация, така че поста остава допълнен, но не и променен.“, пише той в коментар под снимката.

По данни на Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) към 2020 г. от живеещите 44 милиона души в Украйна между 210 000 и 330 000 са официално регистрирани като носители на ХИВ вируса. Това прави малко под 1% процент от населението на страната. Между 110 000 и 170 000 от тях са мъже над 15-годишна възраст, които в по-голямата си част (тези над 18 години) нямат право да напускат Украйна заради военната мобилизация. 

Заразените с ХИВ не представляват директна опасност за здравето на населението, тъй като инфекцията не се разпространява по въздушно-капков път, а само чрез контакт със заразени телесни течности. „Трябва да се има предвид, че основните пътища за предаване на инфекцията са три: сексуален, кръвен и вертикален (от майка на нейното дете), тоест вирусът се предава доста трудно и в ежедневното общуване няма риск от предаването му“, каза за Factcheck.bg доц. Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация за България.

Експертът допълва, че „заболеваемостта от заразни болести в Украйна не е по-висока и е сравнима с тази тази в другите европейски страни“, като дава пример с болните от туберколоза. По този показател Украйна е на трето място в Европа след Русия и Молдова.

На 31 март бяха приети на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат хората със статут на временна закрила да са задължително здравноосигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и да ползват пълния обхват медицинска помощ, в т.ч. терапия за ХИВ инфекция и други заразни болести. Към момента бежанците с временен статут могат да ползват безплатно болнични услуги при спешни състояния, като пълен пакет от грижи е достъпен само за лицата от уязвими групи, както и тези със статут на международна закрила.

По отношение на разликите в имунизационния календар на децата в България и Украйна от Министерството на образованието и науката (МОН) съобщиха за Factcheck.bg, че преди да започнат да посещават училище или детска градина „задължително се поставят всички ваксини по българския имунизационен календар”. За целта вече има изпратени насоки към Регионалните здравни инспекции в страната. Към момента няма установени случаи на деца или младежи, преносители на опасни заразни или паразитни болести, уточняват от МОН.

От Министерството на здравеопазването допълват, че за да бъдат записани в детски градини и ясли, децата от Украйна трябва да бъдат изследвани за патогенни бактерии (шигели, салмонели, ешерихия коли), както и за чревни паразити. Разпоредено е да се извършва и изследване на фекална проба за наличие на полиовируси.

„За да се ограничи възможността за пренасяне на заразни болести при влизане в страната на лицата се прави изследване за COVID-19, в случай че украинските граждани не притежават здравен документ за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от проведено изследване“, обясняват от здравното министерство.

Източват ли бягащите от войната социалната система на България

Средствата, които България отделя за оказване на помощ за пристигащите у нас украински граждани, също станаха повод за спекулации. В интернет се появиха публикации, които твърдят, че бежанците у нас получават по 40 лева в брой дневно или общо 1200 лева за месец. Направени бяха сравнения с размера на детските помощи, които държавата отпуска за български семейства с ниски доходи, както и с пенсиите за възрастното население.

Големи телевизии и информационни сайтове също публикуваха новини с подвеждащи заглавия като: „МС реши: Украинските бежанци у нас ще получават по 40 лв. на ден“ (NOVA), „Дават по 40 лева на ден на бежанци от Украйна“ (Vesti.bg) или „40 лева на ден компенсация за украинските бежанци“ (News.bg). 

Всъщност става въпрос за финансова помощ в размер на 40 лева дневно за срок от три месеца, която ще получават собствениците на хотели, в които има настанени украински бежанци. Мярката важи само за местата, които са регистрирани в Националния туристически регистър и освен нощувка включва и пълен пансион.

Към момента властите в България не предоставят никава директна целева финансова помощ на бягащите от войната украинци. Въпреки, че това беше съобщено многократно през последните седмици (ТУК, ТУК и ТУК), твърденията за подкрепа от 1200 лева на бежанец месечно продължават да се разпространяват в социалните мрежи. Екипът на Factcheck.bg забеляза, че във Facebook масово се споделят постове с идентично съдържание, което говори за засилена активност на т.нар. “тролове” – профили, които координирано разпространяват съдържание, с цел да популяризират определена информация или гледна точка. Прави впечатление, че темата се използва за остра критика към правителството и лично към премиера Кирил Петков. 

На каква помощ имат право бежанците от Украйна?

След като влязат в България, украинските граждани имат право да получат статут за временна закрила. Това е мярка на Съвета на Европейския съюз, която се прилага у нас с решение на Министерския съвет. Тя засяга извънредни ситуации на масово разселване на хора и замества дългата административна процедура за предоставяне на международна закрила. 

Временният статут дава на украинските граждани почти всички права, които имат и българските граждани: достъп до пазара на труда, медицинско обслужване, възможност за обучение в училище или посещение на детска градина, както и възможност да кандидатстват за социално подпомагане по Закона за социалните услуги в размер, какъвто би имал право да получи и всеки друг български гражданин.

„Към настоящия момент няма нещо, което свръх да им е дадено от държавата освен доброволческите инициативи на неправителствения сектор“, коментира Диана Радославова, която е адвокат по бежанско право.

В момента в парламента текат обсъждания за предоставяне на еднократни ваучери в размер на 100 лева на бежанците от Украйна за купуване на продукти от първа необходимост. От пресцентъра на Министерството на труда и социалната политика казаха за Factcheck.bg, че работят по мярката без да уточнят кога се очаква тя да влезе в сила. Засега се знае единствено, че разходите за нея ще бъдат покрити от ЕС чрез инструмента REACT-EU и няма да бъдат за сметка на държавния бюджет. 

Не е вярно, че България няма никакъв ангажимент към търсещите убежище

Една от опорните точки срещу действията на България в подкрепа на бягащите от войната е, че държавата ни не е длъжна да оказва съдействие. Принципите за предоставяне на закрила са уредени в Чл. 27 от Конституцията на Република България. Освен това, държавата ни е страна по два международни документа, гарантиращи правото на чужди граждани да потърсят закрила у нас – Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН. На национално ниво действа и Закона за убежището и бежанците, който урежда механизмите за предоставяне на закрила. 

Неверните твърдения, че бежанците са преносители на опасни болести или че източват социалната ни система, ощетявайки българските граждани, не са нови. Подобен подход беше използван за създаване на настроения срещу бягащите от военните действия в Близкия изток по време на предишната голяма миграционна криза в периода 2013-2015 г., когато близо 40 хиляди души подадоха молби за предоставяне на закрила в България. В момента неверните твърдения по отношение на бежанците са част от дезинформационната кампания, съпътстваща нападението на Русия над Украйна. В същото време темата за украинските бежанци активно се използва за критика срещу българското правителство. 

Източници

Конвенция за статута на бежанците (Женевска конвенция): http://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/jenevska-konvencia/ 

Конституция на Република България: https://www.parliament.bg/bg/const 

Global AIDS Monitoring 2019: Ukraine: https://www.unaids.org/sites/default/files/country/documents/UKR_2020_countryreport.pdf 

Не, не се дават по 40 лв. На ден на бежанец, а на приютилите ги хотели: https://offnews.bg/analizi-i-komentari/ne-ne-se-davat-po-40-lv-na-den-na-bezhanetc-a-na-priiutilite-gi-hot-772128.html 

Закон за убежището и бежанците, Lex.bg: https://lex.bg/laws/ldoc/2135453184

Закон за социалното подпомагане, Lex.bg: https://lex.bg/en/laws/ldoc/2134405633  

Ukraine HIV and AIDS Еstimates 2020, UNAIDS: https://www.unaids.org/en/regionscountries/countries/ukraine 

Първи декември – Световен ден за борба срещу СПИН, Министерство на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/prvi-dekemvri-svetoven-den-za-borba-HIV-2020

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/164085

UNAIDS urges protection and continuity of health and HIV services for people living with and affected by HIV in Ukraine: https://www.unaids.org/en/resources/presscentre/pressreleaseandstatementarchive/2022/february/20220225_ukraine 

The conflict in Ukraine necessitates increasing access to HIV services for refugees: https://www.clinicaltrialsarena.com/comment/conflict-ukraine-hiv-services-refugees/ 

Ukrainians displaced by Russian invasion struggling to access HIV and drug dependency treatment: https://www.aidsmap.com/news/mar-2022/ukrainians-displaced-russian-invasion-struggling-access-hiv-and-drug-dependency

Temporary protection, EC: https://ec.europa.eu/home-affairs/policies/migration-and-asylum/common-european-asylum-system/temporary-protection_en 

REACT-EU: https://ec.europa.eu/regional_policy/en/newsroom/coronavirus-response/react-eu/ 

Начини за заразяване с ХИВ: ttps://www.zanzu.be/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81-%D1%85%D0%B8%D0%B2

Задължителни имунизации и реимунизации, Министерство на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/imunizacii/

Програмата за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна, Министерство на туризма:https://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/informaciya-za-nastanyavane-vuv-vruzka-s-voynata-v-ukrayna/programa-za-polzvane-na

Актуална информация, Държавна агензия за бежанците: https://www.aref.government.bg/bg/node/238

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е ученик от Русе. Журналистическият му път започва от националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Работил е в разнообразни формати – текст, видео и подкаст. Темите, които го вълнуват най-много, са социалните проблеми и младежката политика. Става част от екипа на Factcheck.bg през месец ноември 2021 г. Има публикувани материали в „Свободна Европа“, „Клуб Z“, OFFNews, Teen Station и др. Носител е на наградите Web Report 2020 и „Валя Крушкина - журналистика за хората“ през 2021 г. за разследването си за корупцията в Министерството на младежта и спорта при разпределянето на средствата за младежки дейности у нас.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката