Авторът Мирела Петкова е изследовател на данни (Data Researcher) към британското издание Energy Monitor, е един от победителите в конкурса на Factcheck.bg за разследване на дезинформационни кампании на тема „Права на прицел“. Конкурсът се организира с финансовата подкрепата на Програмата за малки грантове към Посолството на САЩ в България. Настоящата ѝ работа в Energy Monitor се състои в откриване на историите зад числата и базите данни, извличането им и представянето им по разбираем начин. Целта й е да подкрепя журналистическите статии в изданието, които в последствие информират бизнеси и политици с изследвания, основани на факти, в сферата на енергийния преход и климатичните промени.
Климатичните промени и измененията в начина на живот на човечеството в тяхно следствие е периферна тема в българските политически дебати. Липсата на широка дискусия и оскъдните възможности за набавяне на информация създават почва, в която дезинформацията по темата има възможност да процъфти.
Но какво представлява дезинформацията за изменението на климата? Кой е замесен? Как се разпространява? Защо има значение?
Дезинформационни съобщения, свързани с климата в България, не са новост, но тяхната честота се засилва през последните месеци, в резултат на развиващата се в Европа и у нас енергийната криза. Друг фактор е обсъждането на Плана за възстановяване, в който се залагат мерки по силата на европейския Зелен пакт. Повече по темата – прочетете тук.
Отричането на климатичните промени изобщо и на човешкия принос за тях е един от начините да се разпространяват неверни твърдения по темата. Възможен похват е да се интервюират различни учени, сред които климатолози, професори и членове на Българската академия на науките, които правят твърдения в разрез с научния консенсус за климатичните промени. Научният консенсус може да се измери количествено чрез броя на научни изследвания, доказващи или опровергаващи хипотезата за трайни промени в климата, настъпващи в резултат на човешката дейност. Още през 2014 г. е доказано, че според 97% от учените климатичните промени са факт.
Съвсем ново изследване, публикувано през октомври 2021 г. показва, че научният консенсус по темата вече надвишава 99%. Това означава, че почти всички сериозни научни институти и изследователи по света се обединяват около становището, че климатичните промени не просто се случват, а са сериозен проблем. У нас обаче се публикуват текстове с обратното внушение, например, „Климатологът Георги Рачев: Глобалното затопляне не е толкова страшно“ в онлайн версията на ежедневника „Марица“ или „Измамата на климатичните алармисти изобличена преди 10 г.“ в ежедневника „Труд“.
Друг похват е смесването на достоверни и недостоверни източници в един материал. Например, в текст под заглавие „Глобалното затопляне: нова глобална идеология или нова глобална лъжа“ на Нено Димов за „Консверваторъ“ могат да се открият цитирани както Международният панел по изменение на климата, така и сайт с домейн fenomenibg.com. Текстът съдържа твърдения като „Данни за нивата на CO2 за периоди от милиони години назад показват, че те в момента са едни от най-ниските изобщо“, които са в директен разрез с широкия научен консенсус по темата. Световната метереологична организация докладва, че сегашната концентрация на въглероден диоксид е най-висока за последните 800 000 години.
Текст, озаглавен „Учени представят неверни данни, защото им се плаща“, в ежедневника „Труд“ от поредицата „Глобалната лъжа за климатичните промени“ използва вярна информация, позовава се на достоверен източник, и цитира самия източник, но дезинформацията произтича от анализа, който авторът представя. За затоплянето се казва: „За последните близо 140 години, температурата на Земята се е повишила с около 1 градус по Целзий. Това е нищожна стойност в сравнение с предишни периоди, като тези на глобално застудяване и затопляне още преди съществуването на хората. Сега, въпреки човешката дейност, повишението на градусите е минимално.“
Подобна интерпретация на данните не достига до същината на въпроса, а именно, че дори промяна от 1°C или 1.5°C в глобалните температури на земята има значителни последствия. „Климатичните модели предвиждат силни разлики в регионалния климат между днешното и глобалното затопляне до 1.5°C“, се потвърждава в специален доклад на Международния панел по изменението на климата. „Оценява се, че с глобално затопляне до 1.5°C в сравнение с прединдустриалните нива, ще настъпят няколко регионални промени в климата, включително затопляне с екстремни температури в много региони (висока степен на увереност), увеличаване на честотата, интензивността и/или количеството на обилните валежи в няколко региона (висока степен на увереност) и увеличаване на интензивността или честотата на сушите в някои региони (средна степен на увереност)“, се допълва в анализа.
Макар в глобален аспект подобни базови елементи от климатологичната наука да се приемат за доказателство, което няма нужда от дискутиране заради високото ниво на научния консенсус, ситуацията не е такава в България. Отричането на ключовите аспекти от климатичната наука не изглежда да намалява. Към него се довабя и дезинформацията, насочена към решенията за справяне с глобалното затопляне – политики в областта на климата, възобновяеми енергийни източници и пр.
Ще останем ли на тъмно и студено?
Докато климатичните промени остават далечни от обществения дебат, темите за енергетиката и бъдещото на въгледобивните централи провокират засилен интерес. Ако неверните съобщения за климата се поместват главно в редакторско съдържание като журналистически текстове, то твърденията, свързани с енергетиката, преобладават в съобщенията на политическите формации. Те използват темата, за да критикуват Европейския съюз и конкретно енергийните политики в европейския Зелен пакт.
Например, публикация от Фейсбук страницата “Лявата алтернатива на България”, зад която стои политическата коалиция „Ляв съюз за чиста и свята република“, е събрала между 50 000 и 60 000 импресии. В нея се твърди, че „Цената на тока за индустрията е скандално висока заради натрупани с десетилетия погрешни лобистки решения и заради растящите цени на емисиите на парникови газове“.
В случая, обвързване на политиките за преход към чиста енергия и високите цени на енергията е неправилно. „Когато говорим за цени на газа, факторът на цената на квотите е много по-нисък от този на цената на самото изктопаемото гориво. Говорим за едно увеличение от 35 на 60-70 евро при квотите или около 100%, спрямо огромното увеличение на цената на изкопаемия газ с около 300%, поради това, че продължава да има недостиг на европейския пазар, и нито Русия, нито вносителите на втечнен газ осигуряват необходимите количества“, уточнява Апостол Дянков, старши експерт по климата в Софийския офис на Световния фонд за природата (WWF) пред Factcheck.bg.
Данни от британския институт за електрически преход към възобновяеми източници Ember показва че природният газ е главният виновник за покачването на цените на електроенергията в Европа през изминалите месеци, докато ролята на въглеродните квоти е минимална.
Самите цени на газа се дължат на комбинация от фактори, отвъд Русия и ЕС, като намалените обеми на природен газ в европейските хранилища, повишеното търсене в Азия и възобновената икономическа активност след Ковид-19 ограниченията.
Друго популярно внушение е, че заради преминаването към зелено електричество разходите на домакинствата ще нараснат, което ще ощети крайния потребител. Подобни съобщения се откриват в материали като „Зелената сделка вече е тук – сметката плащаме ние“ в „Консерваторъ“, „Гретенизмът – трябва да бъде изкоренен“ в „Лентата“, „Европа инвестира в собствения си енергиен крах“ в Investor.bg, „Климатичното самоубийство на Европа“ в ежедневника „Труд“, и „Вече няма място за отстъпление пред безумния натиск на „зелените“ брюкселски политици“ в регионалния „Старозагорски новини“.
Данните обаче не потвърждават тезата, че нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници в европейското електричество води до увеличаване на цените на електроенергията. В извадката по-долу са включени 29 държави (ЕС минус Малта, плюс Турция, Обединеното кралство, и Норвегия), които средно са генерирали 39% от електричеството си от възобновяеми енергийни източници през 2019 г., в сравнение с 26% през 2010 г. За същия период средната цена на електроенергията е нараснала от 0,16 € до 0,18 € на киловатчас.
Освен публикацията на ПК „Ляв съюз за чиста и свята република“, подобни дезинформационни съобщения за Зеления пакт и европейските политики се публикуват и от други политически партии, например БСП, ВМРО, „Възраждане“, „Атака“.
Публикацията на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки е събрала между 150 000 и 175 000 импресии от различни профили. Той твърди, че високите цени на електроенергията са в резултат на „… дългогодишното лобиране в полза на китайските производители на слънчеви батерии и на вятърни мелници и отричането на ядрената енергия. Виновно е и твърдението, че Европа може да прави икономика само и единствено с вятърни перки и слънчеви батерии. Виновно е и облагането с огромни данъци на единствения източник, какъвто са въглищата, в полза на износителите на газ отвън, които го внасят и продават на високи цени.“ Базирайки се на твърдението, че цената на електроенергията е повлияна от тези политики на Европейския съюз, Джамбазки настоява пред Европейския парламент за мораториум върху търговията с емисиите, развитие на ядрената енергетика и спиране на Зеления пакт.
В „Лице в лице“ по bTV лидерът на „Атака“ Волен Сидеров твърди, че „тази енергийна криза е направена по този начин с една дългогодишна зелена политика, която измисли климатичните условия, глобалното затопляне… Зелената сделка, унищожаване на традиционните енергийни мощности, за да се направят някакви ветрови, и други такива измислени соларни, и прочие енергоносители, които не са рентабилни, които са скъпи и които всъщност убиват реалната икономика.“
Подобни твърдения силно политизират темата за енергийния преход. Прави впечатление, че актьори както отляво, така и отдясно, се противопоставят в еднаква степен на Зеления пакт, неговите цели, и започването на енергийния преход в България. Внушава се тезата, че зелената трансформация ще се отрази негативно на българската икономика и ще ни направи бедни.
„Но ние без да сме зелени пак сме бедни. Дали ще сме бедни или безработни не зависи от енергинйния преход, а от това как се управлява държавата, колко сме ефективни и колко прозрачно и справедливо са разпределят ползите. Цената на енергийния преход има своята цена, която няма да поемем сами. Но цената, която ще платим, ако не случим прехода към устойчивост успешно и навреме, ще е изцяло за наша сметка“, коментира д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и изследовател в редица приложни енергийни проекти.
България ще има право на 1.301 милиарда евро от Фонда за справедлив преход. Тези средства са конкретно насочени към регионите в страната, които ще изпитат най-голямо затруднение в декарбонзиирането, а това са именно трите въгледобивни области – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Допълнителни области, които се идентифицират като силно засегнати са Бургас, Варна, Сливен, Ямбол, Хасково, Ловеч, Търговище, и Габрово.
Освен Фонда за справедлив преход, България може да се възползва от средства, които възлизат на стойност 6.217 милиарда евро безвъзмездни грантове и 4.549 милиарда евро заеми от Механизма за възстановяване и устойчивост.
Климатичен скептик ли е българинът?
Според последното проучване от 2021 г. на Евробарометър „Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите“, 57% от българите посочват, че нямат нужда да се информират за науката и научните новини. Това е най-високият процент не само за ЕС, но и сред съседите ни, сред които 54% от сърбите, 48% от босненците и 41% от македонците също посочват липсата на нужда от наука в ежедневния им живот.
Близо 60% от интервюираните българи изказват заинтересованост по темата, като само 23% са посочили, че имат нисък интерес. За сметка на това, 39% посочват, че се чувстват слабо информирани по темата. Тази ситуация носи големи рискове, тъй като „… клубът на нерешилите е потенциално заплашен от всякакви дезинформационни кампании“, коментира д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Нивото на информираност е дори по-ниско, когато се погледнат конкретни аспекти от климатичните политики – проучване на Европейския съвет за външна политика от март 2021 г. показва, че 76% от българите не са запознати с българската климатична политика. Когато става въпрос за целите на Зеления пакт, 73% посочват, че не са запознати с тях, а 80% не са информирани за българската позиция по него, спрямо данни от социологическо прочуване от месец октомври, 2021 г., проведено от изследователския център „Тренд“.
„Липсва базова култура и липсват тези настроения в публичното пространство, които ги има на запад. Тези всички екологични движения, които при тях се зараждат още през 70-те години на 20 век, те носят със себе си една цялостна промяна в културата и от там те дърпат политиките и ги движат, докато в България гражданите не са достатъчно активни. Те не вярват, че чрез каквато и да е активност могат да задвижат каквато и да е промяна“, добавя д-р Трифонова.
Според нея ниската политическа зареденост на темата (до скоро) може и да има своите плюсове. “Ние нямаме толкова висок климатичен скептицизъм както в чужбина”, допълва д-р Трифонова. Спрямо проучването на “Алфа Рисърч”, проведено за Европейския съвет за външна политика, само 3% от българите смятат, че климатичните промени не представляват проблем. Средно в ЕС процентът е 7.
„В България има много голям процент хора, които не знаят и не могат да преценят – това е точно поради липса на информация. Ако бяха информирани, те биха имали позиция. Но те нямат защото това не е тема на дневен ред“, смята д-р Трифонова. По думите й дори за момента климатичният скептицизъм да не преобладава в българското общество, уязвимостта е силна и има потенциални изгледи влиянието на дезинформационните послания върху обществените нагласи да се засили.
Пътят напред
Защо климатичната дезинформация има значение? Защото има потенциала да разколебае, забави, и отслаби политики, които да ни помогнат да се справим в климатичните промени. Международния панел по изменението на климата изчислява, че ако глобалното затопляне поддържа сегашното си темпо, земята ще се затопли с 1,5°C спрямо преиндустриалните нива около 2040 г. Иначе казано, времевия прозорец за адекватни политики е малък, а климатичната дезинформация има потенциала да го намали още повече.
А климатичните промени ще окажат влияние върху почти всички аспекти от живата и неживата природа. Апостол Дянков описва конкретните последствия за България така: „Вървим към сериозно затопляне и сериозни изменения в България. Основният ефектът ще бъде, че лятото ще стане по-горещо, по-сухо и по-дълго. Засушаването ще има ефект върху селското и горското стопанство, като ще направи много по-вероятна загубата на реколта от сушата и горски масиви от пожари и вредители. Ще се увеличат тропическите нощи (нощи в които температурата не пада под 20 градуса по Целзий), което не е нещо, с което хората са запознати, но то е много важно, защото означава че ще се натрупва топлинен стрес, особено при възрастни хора и хора в крехко здраве в задушни жилища без климатизация. Ще има повече екстремни дъждове и наводнения. Конкретни щети не можем да бъдат прогнозирани с точност сега, но ще са много сериозни. Големият проблем е количеството валежи, които са концентрирани от няколко часа до един-два дни, тоест за два един-двни може да се постигне годишната нормата за валеж за един умерен европейски климат, което е много сериозно нещо и може да доведе до много жертви и катастрофални щети, както се случи в райони на Германия, Белгия, Франция и Италия тази година. Другият риск са неконтролируемите горски „мегапожари“, каквито се случиха тази година в Гърция и Турция, като за нас това е много голям риск тъй като се засягат хората, икономиката и екосистемите. “
Подобни фактори са ключови за човешкото право на достоен живот, а също и за правото на достъп до чиста, здравословна, и устойчива околна среда. През октомври тази година Съветът на Организацията на обединените нации (ООН) по правата на човека призна достъпа до чиста, здравословна и устойчива околна среда като основно човешко право. Въпреки че резолюцията 48/13 не създава правни задължения в държавите членки на ООН, стойността й е огромна. Резолюцията дава ясен знак за неоспоримата връзка между правата на човека и състоянието на околната среда и дава зелена светлина за обвързването на политики свързани околната среда и човешките права.
Редактор: Георги Марчев
