Eлектроенергията от въглища

Твърдението е подвеждащо. Част от политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката предхождат присъединяването на България към Съюза през 2007 г., а страната е преговаряла по тях по време на предприсъединителния процес. След приемането си за членка България участва в тяхното по-нататъшно формиране наравно с останалите държави членки и може да договаря за условията и сроковете за тяхното изпълнение. България се възползва от европейско финансиране за целта.

Твърденията, че въглищните централи могат да осигурят на българските потребители евтин ток, са неверни. Въглищата изискват добив, транспорт и преработка, чиято цена ги прави неконкурентни спрямо безплатни възобновяеми ресурси като слънцето и вятъра, и дори спрямо производството на АЕЦ „Козлодуй“. Изгарянето на въглища има допълнителна здравна и екологична цена, която не влиза директно в ценообразуването на тока.

При горенето на въглища в атмосферата се отделя голямо количество въглероден диоксид, за чието изпускане е необходимо да се купуват въглеродни квоти. Поскъпването на квотите покачва себестойността на тока от въглища го прави все по-нерентабилен. Производителите на електроенергия от въглища могат да бъдат на печалба само когато цените са особено високи. Такива периоди имаше например при кризата през 2022 г. или в ограничени интервали през зимата, в които има свръх голямо търсене и намалено предлагане на енергия от други източници.

Това твърдение е невярно. Най-голямата въглищна централа в България, ТЕЦ „Марица Изток 2“, работи на загуба между 2014 и 2021 г. включително. Тя печели малко над един милиард лева през 2022 г., когато цените на електроенергията се покачват рязко поради несигурността породена от инвазията на Русия в Украйна и възстановяването на икономиките след ковид пандемията. Политици, които изказват твърдения за печалбите от въглищната енергетика, от които страната ни би се лишила при закриването на ТЕЦ-овете, обикновено правят изчисления на базата именно на високите печалби от 2022 г. Условията тогава обаче бяха уникални и едва ли някога ще се повторят отново. За сравнение през 2024 г., чиито последни месеци бяха студени, цените в региона бяха високи и за кратко бяха включени всички блокове на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, в България е генерирана с над 55% по-малко електроенергия от въглища, отколкото през 2022 г.

Твърдението е подвеждащо. България се е ангажирала да затвори ТЕЦ-овете на въглища до 2038 г. Въпреки че се очаква произведената от тях електроенергия да стане нерентабилна значително по-рано, страната има право да използва мощностите на въглища в периоди на повишено търсене на електроенергия преди тази дата. Инсталирането на нови мощности, на системи за съхранение и развитието на мрежата се очаква да доведат до все по-чувствително намаляване на ролята на въглищата в България и региона през следващите години. Според експертни анализи въглищата ще спаднат до под 5% от енергийния микс на страната между 2030 и 2035 г. по пазарни причини, като това няма да доведе до повишен риск за енергийните доставки.

Това е невярно. Според европейското законодателство приходите от продажба на въглеродни квоти остават в националните бюджети на държавите членки и трябва да бъдат използвани за финансиране на мерки за намаляване на емисиите СО2. В България средствата от продажбата на емисии отиват в държавния Фонд за сигурност на електроенергийната система, който се разпределя от държавата за подпомагане на потребители на енергия, за производството на енергия от възобновяеми източници и други цели. Това твърдение се използва за дискредитиране на Европейския съюз и представяне на мерките за противодействие на климатичните промени като нещо наложено отвън, което е в ущърб на България.

Това твърдение, използвано от различни политици в предизборните кампании през последните години, е подвеждащо. България действително има внос на ток от Сърбия и част от него би могъл да е произведен от изнесени български лигнитни въглища. Става дума обаче за незначителни количества. Енергийният обмен между България и Сърбия не е голям, а България изнася за западната ни съседка много повече електроенергия, отколкото внася. През 2024 г. например, износът на ток за Сърбия надвишава вноса близо пет пъти.

Твърдението е широко тиражирано в социалните мрежи и използвано за предизборни цели от политици, но е подвеждащо. По време на кризисната 2022 г. Германия действително взе решение да въведе отново в употреба някои от вече затворените си въглищни блокове, за да подсигури енергийната си сигурност. Нито един от тях обаче не е новоизграден, а въвеждането им в повторна експлоатация беше в сила за ограничен период от време през зимния сезон. Мярката беше използвана частично и през следващата зима. Междувременно Германия продължава да закрива въглищни мощности, като през април 2024 г. бяха окончателно затворени 15 ТЕЦ-а. Също като България, Германия се е ангажирала да прекрати използването на въглища в енергетиката си до 2038 г., но част от компаниите собственички изразяват готовност това да стане по-рано поради пазарни съображения.

Твърдението, че Унгария възнамерява да продължи да използва въглища поне до 2060 г. е невярно – то се разпространява под формата на изфабрикуван цитат, приписван на премиера на страната Виктор Орбан. Това е един от множество измислени цитати на Орбан, които активно се използват за прокарване на антиевропейска дезинформация. Всъщност Унгария разполага само с една въглищна ТЕЦ. Страната се е ангажирала да спре да използва въглища през 2025 г., като плановете са централата да бъде модернизирана и да продължи да работи на газ, водород и биомаса.

Твърдението е подвеждащо. В много държави от ЕС, сред които и България, все още има функциониращи въглищни централи. Всички държави членки обаче имат набелязани цели за закриване или преобразуване на тези съоръжения, като най-късно това предвижда да направи Полша, която е най-зависимата от въглищата членка на Съюза. Тя се е ангажирала да затвори въглищните си мощности най-късно до 2049 г. На второ място по продължителност на планирания период на работа на ТЕЦ са България и Германия, които предвиждат да спрат използването на въглища най-късно до 2038 г.