Международният фестивал на военните оркестри във Велико Търново, провел се на 21-22 септември, предизвика вълна от възмущение в социалните мрежи. Повод беше участието на турския военно-исторически оркестър „Бурса Мехтер Такими”.
В социалните мрежи започнаха да се разпространяват публикации за „еничарски парад” във Велико Търново. Възмущението си изказаха и политически лица, сред които бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов, депутатите от Възраждане Костадин Костадинов и Ангел Янчев, както и депутатът от Продължаваме промяната Йордан Терзийски.
Фестивалът е част от честванията за Деня на независимостта, като през 2026 г. се провежда 19-то му издание. Организатори са Фондация „Международен фестивал на военните духови оркестри” (която изготвя програмата) и Национален военен университет „Васил Левски”, с финансовата подкрепа на община Велико Търново. Традиционно се провежда в дните около честванията по повод Независимостта и е под егидата на Министерство на отбраната.
В празненствата тази година са взели участие и духов квинтет „Виктори“ от оркестъра на Първа пехотна дивизия от Форт Райли, Канзас, САЩ, Представителен гвардейски духов оркестър, София, Представителен духов оркестър на Сухопътните войски, София и Фестивален военен оркестър „Маестро Николай Косев”, който е съставен от формациите на Националния военен университет „Васил Левски” и на Втора тунджанска механизирана бригада, Стара Загора. Участващите състави могат да се присъединят към шествието по случай 22 септември, а след него изпълняват собствена програма, която включва и националния химн на държавата, която представляват.
Турският военно-исторически оркестър е взел участие и в миналогодишното издание на фестивала. В позиция на община Велико Търново, изпратена до Factcheck.bg, се уточнява, че 2026 г. бележи второто участие на състава, а назад във времето е имало още три гостувания на турски оркестри.
От община Велико Търново определиха като „некоректно” използването на събития от празничната програма за политически цели и категорично отхвърлят „всички политически внушения, направени през последните дни относно културното събитие. Показателен е фактът, че преди година, когато времето не бе предизорно, подобни спекулации не са ставали факт”, заявяват от пресцентъра и допълват, че в празничната програма на Велико Търново са взели участие десетки хиляди жители и гости на града.
Снимки от събитието могат да бъдат открити в сайта на Министерство на отбраната и в официалните фейсбук страници на Националния военен университет „Васил Левски” и кмета на Велико Търново Даниел Панов.
Могат да бъдат открити и публикации на турски в социалните мрежи за участието на състава. Събитието е отразено и в българската медия, насочена към турскоговорящи граждани bakis.bg.
„Бурса Мехтер Такими” е наследник на традицията на оркестъра към еничарския корпус на османската империя. В сайта на състава пише, че този оркестър е създаден през 1326 г. със завладяването на Бурса и е разпуснат през 1826 г. с премахването на еничарската войска. Историкът Александър Стоянов потвърди пред Factcheck.bg, че дрехите им наподобяват облекло на еничари от османската империя. Той посочи като отличителна за еничарите част от облеклото бялата пречупена шапка, символ на ръкава на Хаджи Бекташ. Ислямският мистик Хаджи Бекташ Вели е основоположник на дервишкия орден на бекташите, чийто основи са поставени през 13 век и който еничарският корпус приема за свой духовен корен. „Ръкавът на Хаджи Бекташ“, който еничарите носят на шапките си, символизира благословията на духовния лидер, който сякаш е поставил ръката си върху главите им.
На снимките се виждат частично и знамена, които оркестърът носи. От описанието в сайта на „Бурса Мехтер Такими” става ясно, че те носят два вида знамена – червено с три полумесеца, символизиращо Турция и трите континента (Европа, Азия, Африка), и зелено с три полумесеца, представящо исляма и трите континента.
В сайта на състава има информация за участието им в третото издание на фестивала на духовите оркестри през 2008 г. През 2015 г. оркестърът е присъствал на откриването на къща музей „Коджа Юсуф” в с. Черна.
Еничарите са елитна сухопътна военна структура в османската империя, която съществува от края на 14 век до средата на 19 в. Благодарение на тях империята успява да спечели някои от най-тежките си сражения, а влиянието на еничарите е достатъчно силно, че да могат да свалят султана от власт. Те са подчинени само на собствените си офицери, което ги поставя над имперската правна система.
В началото си еничарският аджак се състои от 1000 бойци, но поради военната си ефективност към края на 16 в. вече наброява 12 000. Корпусът основно се състои от военнопленници, набирани чрез данъка „пенджик”, а по-късно са набирани чрез кръвния данък девширме. Най-голямата тежест на данъка пада върху българските земи, като между 15-16 в. ⅕ от всички еничари са българи, взети от семействата им като деца и обучени да служат във войската..
Проф. Цветана Георгиева и проф. Николай Генчев описват в книгата си „История на България XV-XIX в.” еничарите като: „Хора без минало и без бъдеще, откъснати от семействата, в които са родени, и лишени от правото да създават собствени, християни в миналото си и мюсюлмани в настоящето си, те били изолирани от всички останали. Специализираната система на тяхното обучение и непрекъсната пропаганда от страна на дервишите от Ордена на хаджи Бекташ им внушавали, че единственият смисъл на живота им е всемирната победа на исляма и преданата до смърт служба на султана”. Еничарите нямали право да се женят и да наследяват земи, а след смъртта им наследството оставало за държавната хазна.
По-голямата част от християнските момчета, присъединени към еничарския корпус, не забравят етническия си произход. Обучението им не изисква заличаване на миналото, като съществуват сведения, че еничари от балкански произход не забравят родния си език и успяват да намерят семействата си по-късно и да им оказват финансова подкрепа.
Около 16 в. в редиците на еничарския корпус започват доброволно да се записват мюсюлмански момчета, като това намалява тежестта на кръвния данък и бойните качества на военната структура. За разлика от похамеданчените бойци, мюсюлманските момчета се радват на по-меко отношение от страна на офицерите. Последният набор сред християнското население в началото на 18 в. събира 150 деца.
Еничарите пътуват със собствен военен оркестър (мехтер), състоящ се от духови и ударни инструменти. Неговата задача е да повдига бойния дух, да задава темпото на маршируване и да вдъхва страх на враговете. В мирни времена музикантите изпълняват различни церемониални функции и предоставят забавление.
