fbpx

ЕС не е отнел разрешителното за ваксината на АстраЗенека заради странични ефекти

  • Разрешението за разпространението на ваксината на АстраЗенека срещу Ковид 19 е отменено от Европейската комисия след молба на производителя на препарата. 
  • Фармацевтичната компания мотивира решението си за изтеглянето с появата на пазара на много нови ваксини, които действат срещу новите варианти на болестта. 
  • Още през април 2021 г. от документите, съдържащи информация за ваксината, става ясно, че в много редки случаи съществува възможност за настъпване на усложнения след поставяне на препарата.

В някои онлайн медии – Novini.bg, Bnews.bg, Struma.com и др, както и във Фейсбук групи, се разпространява невярното твърдение, че ЕС е отнел разрешението за продажба и разпространение на антиковид ваксината на АстраЗенека заради странични ефекти. Заглавията на публикациите манипулативно обясняват, че причина за това е „скорошното признание“ на производителя за проявата на странични ефекти или че ЕС е отнел лиценза за продажба „заради стотици смъртни случаи“, предизвикани от ваксината. Цитирана е и статия на британския вестник The Telegraph, в която се разглеждат и дела, които британци, водят срещу компанията, опитвайки се да докажат, връзката между здравословни проблеми, които са получили, и поставянето на ваксината. Британското издание цитира официалното становище на компанията, че решението за изтегляне на ваксината е мотивирано изцяло от търговски съображения. 

Макар и текстовете на публикациите да отразяват коректно ситуацията с изтеглянето на ваксината от пазара, заглавията им създават неверните внушения, че случилото се потвърждава опасенията за ефективността на противопандемичната мярка. А за голяма част от интернет потребителите, заглавието е достатъчно, за да си съставят мнение.

Публикациите са споделени от индивидуални потребители и групи във Фейсбук като така невярното твърдение достига до стотици хиляди души. В постовете в социалната мрежа се твърди, че препартът е спрян от пазара „тихо и тайно“, което засилва внушението, че рисковете от „смъртоносната ваксина“ са били крити от институциите. Коментарите на потребителите надграждат спекулативните твърдения с познатите от Ковид пандемията конспиративни теории като акцент в тях е анти-европейската риторика в контекста на предстоящите избори за Европейски парламент и конституирането на ново ръководство на ЕС.

Нито тайно, нито скрито

Процедурата по оттегляне на лекарствен продукт от пазара на ЕС е акт, който се извършва на няколко етапа.

На 5 март тази година АстраЗенека обявява решението си да спре продажбата и разпространението на ваксината Vaxzevria („Vaxzevria -COVID-19 Vaccine (ChAdOx1-S [recombinant]) на територията на ЕС. В мотивите производителят посочва, че  секоторът е пренаситен с нови препарати, които ефикасно противодействат на новите варианти на корона вируса.

От документите необходими за прекратяването на лиценза за разпространение на ваксината ясно се вижда, че ЕК не е иницирала отнемането на разрешителното.  АстраЗенека сама е започнала процедурата и тя е задействана по изричната молба на фармацевтичната компания

ЕК одобрява иска на компанията на 27 март. На 7 май Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) потвърждава решението на ЕК и обявява, че ваксината повече няма да се използва. „След молба от производителя, разрешението за разпространение в търговската мрежа на ваксината на „АстраЗенека“ срещу Ковид 19, което бе прието на 29 януари 2021 г., се отменя“, пише в съобщението на ЕК.

Официално решението влиза в сила на 8 май. Това е и датата, на която фармацевтичното предприятие съобщава, че започва изтеглянето на ваксината си срещу Ковид 19 в световен мащаб.

 

Рискът от усложнения след ваксинация с АстраЗенека не е новина

Българските публикации внушават, че изтеглянето на първата ваксина срещу Ковид 19 е свързано с „наскоро признати от АстраЗенека опасни странични ефекти“. Проверка на италианското издание Facta.news цитира споменатата статия на  британския The Telegraph и посочва, че не е вярно, че производителят за първи път е признал за рисковете, едва тази година, по време на съдебни дела, заведени от пострадали и близка на починали след ваксинация. Става дума за колективен иск, подаден във Великобритания, срещу фармацевтичната компания, че нейната ваксина е причинила сериозни усложнения – тромбоза с тромбоцитопения (TTS) и смърт в десетки случаи.

Ваксината, разработена съвместно с Оксфордския университет, получава оторизация за разпространение и използване в ЕС на 29 януари  2021 г, почти година след избухването на Ковид пандемията. За прилагането на препарата в Обединеното кралство разрешението е от 4 януари 2021 г.

През март 2021 г. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) съобщава за рядка възможност от поява на кръвни съсиреци след поставяне на препарата. Отчетено е, че за първите два месеца на масова ваксинация в Обединеното кралство и Европейското икономическо пространство при поставени над 20 милиона дози са докладвани общо 25 случая на сериозни усложнения. „Причинно-следствената връзка с ваксината не е доказана, но е възможна и заслужава допълнителен анализ“, пише в доклада на Агенцията.

През април Комитетът за фармакологична оценка на риска (PRAC) на EMA добавя в информацията на ваксината TTS като нов възможен „много рядък, потенциално сериозен“ страничен ефект, който може да засегне до 1 на 10 хиляди души.

През септември 2021 г. АстраЗенека съобщава, че „случаи на тромбоза с тромбоцитопения (TTS) са докладвани при малък брой хора. Ранната диагностика позволява адекватно лечение на тези събития и няма повишен риск от TTS при втората доза, в сравнение с честотите, очаквани в общата популация.“ 

Според изследователи от Оксфордския университет само през първата година от приложението си ваксината на АстраЗенека е спасила над 6,3 милиона души, а заедно с останалите ваксини – 20 милиона души.

Дезинформационната кампания 

Първоначалният пик на дезинформацията за ваксинирането срещу коронавирус e достигнат през 2021 г., когато се разпространяват близки до конспиративните теории твърдения, че ваксините срещу Ковид 19 са по-опасни от самия вирус, че те са по-смъртоносни от инфекцията и че масовото им приложение е част от “световния заговор” за намаляване на населението. 

Множеството дезинформационни послания в този период подклаждат антиваксърските настроения сред населението. Това е и една от причините в България например, процентът на ваксинираните срещу Ковид 19 да остане най-нисък в ЕС, а по смъртност вследствие на болестта страната ни да е на челно място.

Нова дезинформационна вълна срещу антиковид ваксините, независимо от производителя им, се наблюдава в Европа отново от края на февруари тази година. Целта ѝ е отново да се покаже, че имунизацията не е била правилният избор. 

Новината за изтеглянето на препарата на АстраЗенека и неверните внушения за причините, довели до това решение, бе използвана в социалните медии у нас и за насаждане на недоверие към новия задължителен ваксинационен процес срещу коклюш, започнал заради нарастващия брой заболели и обявената епидемия.

Проверено

Не е вярно, че ЕС е отнел разрешителното на АстраЗенека за ваксината срещу Ковид 19 ѝ заради странични ефекти. Компанията сама е поискала разрешителното ѝ за продажба да бъде прекратено, а мотивите ѝ са, че на пазара вече има нови продукти, които действат ефикасно срещу новите варианти на болестта. Противоречията, свързани с редките странични ефекти на този препарат, са известни и дискутирани отдавна и не е вярно, че за първи път се признават през тази година.

Източници

Статия в The Telegraph https://www.telegraph.co.uk/news/2024/05/07/astrazeneca-withdrawing-covid-vaccine/

Процедура по оттегляне на лекарствен продукт от пазара на ЕС https://www.ema.europa.eu/en/human-regulatory-overview/post-authorisation/notifying-change-marketing-status#:~:text=In%20case%20of%20a%20voluntarily,mailbox%2C%20Rapporteurs%20and%20CHMP%20Chair

Иск за оттегляне от пазара на АстраЗенека и одобрение от ЕК https://ec.europa.eu/health/documents/community-register/2024/20240327162288/dec_162288_en.pdf

Проверка на италианското издание Facta.news https://facta.news/antibufale/2024/05/06/correlazione-trombosi-vaccino-astrazeneca/

Съобщение на Европейската агенция за възможни усложнения след поставяне на ваксината на АстраЗенека https://www.ema.europa.eu/en/news/covid-19-vaccine-astrazeneca-benefits-still-outweigh-risks-despite-possible-link-rare-blood-clots-low-blood-platelets

Съобщение на Комитета за фармакологична оценка на риска (PRAC) на EMA за възможни усложнения след поставяне на ваксината на АстраЗенека https://www.ema.europa.eu/en/documents/covid-19-vaccine-safety-update/covid-19-vaccine-safety-update-vaxzevria-previously-covid-19-vaccine-astrazeneca-14-april-2021_en.pdf

Съобщение на  АстраЗенека за възможни усложнения след поставяне на ваксината https://www.astrazeneca.com/media-centre/press-releases/2021/astrazeneca-and-european-commission-reach-settlement-agreement-over-vaccine-supply-ending-litigation.html?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR1k6kXaaUIf8oHpKJI8SJyLQlGcnD_xJ2TDLU16xseIH5REce6W1Zx03ks_aem_AZy12DX22FoQCOtg-y7CNZGu1DEvlsdhJooAljto__N9K5a6dbk-MrFe6t0WR4rJqmoEg4xyBiG34YLRH278WzPX#!

Равносметка на Оксфордския университет за ползите от поставянето на ваксината https://www.ox.ac.uk/news/2022-07-15-oxford-vaccine-saved-most-lives-its-first-year-rollout

Процент на ваксинираните срещу Ковид 19 в България https://www.statista.com/statistics/1196071/covid-19-vaccination-rate-in-europe-by-country/

Процент на смъртност от Ковид 19 в България https://www.statista.com/statistics/1111779/coronavirus-death-rate-europe-by-country/

Нова дезинформационна вълна срещу антиковид ваксините https://factcheck.afp.com/list/all/all/35799/all/tid-35799

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Елена Фурнаджиева
Елена Фурнаджиева
Елена Фурнаджиева е журналист с над 25-годишен професионален опит. Завършила е Славянски филологии, със специалност Чешка филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалният й път започва в Дарик радио от самото му създаване. Работи като съдебен и политически репортер и е сред журналистите, отразявали протестите срещу кабинета Виденов през зимата на 1996-1997 година. През 2001 г. се присъединява към екипа на БТВ като продуцент, а след това е Отговорен редактор на “Новини и актуални предавания“. Елена става част от създателите на българския офис на BiT през 2015 г., където работи като Главен изпълнителен продуцент. В момента живее със семейството си във Флоренция, Италия. Владее английски, италиански, чешки, словашки и руски.

Още по темата

Категории

Още от рубриката