„…През 1996 година Стенли Майер изобретява кола, която може да пътува 180 км с един галон вода…“
„…На 13 юни 2008 година японската компания Genepax представи кола, като обяви, че един литър каквато и да е вода –дъждовна, речна, морска или дори чай- ще е достатъчен, за да се изминат 80 км…“
Още през 19 век в книгата си „Тайнственият остров“, издадена през 1874 година, френският писател-фантаст Жул Верн предрича, че водата ще бъде енергията на бъдещето: „Един ден водата ще бъде използвана като гориво, водородът и кислородът, които я съставляват, използвани поотделно или заедно, ще осигурят неизчерпаем източник на топлина и светлина със сила, която въглищата не притежават”.
Опитите за използване на молекулите на водата – водород и кислород за задвижване на автомобилния двигател започват почти век по-късно. Днес водородът, добит от вода или от природен газ, се използва като гориво не само в космическите совалки, но и в леките автомобили.
„Само с вода в резервоара“
През 1980 година американецът Стенли Майер обявява, че е изобретил кола, която се движи само с вода. Изследователят, който няма научно образование и не е довършил гимназиалното си обучение, дава различни обяснения за принципа, на който работи изобретението му. Той го определя като водна горивна клетка (water fuel cell) или дизайн на перпетум мобиле. В едни от случаите обяснява, че е заменил свещите в двигателя с устройство, което „разделя“ водата, в други- че използва горивна клетка, която отделя кислорода от водорода. Според документите той патентова изобретението си като „метод за получаване на горивна газова смес, включваща водород и кислород от вода, в който водата се се използва като среда в електрическа резонансна верига.“
През 2008 година Ройтерс показва подобно „революционно откритие“- японската фирма Genepax представя в Осака кола, която само с литър вода може да се движи 1 час и да развие скорост 80 км/ч. Компанията обяснява, че дизайнът на неговата система е подобен на традиционната горивна клетка за генериране на енергия. С тази разлика, че системата на Genepax използва мембранен електроден механизъм (membrane electrode assembly), който съдържа материал, способен да разгражда водата на водород и кислород чрез химическа реакция. Фирмата не разкрива повече подробности за изобретението си.
Нито мини колата на Genepax, нито бъгито на Мейер намират бъдещо разпространение.
Откритието на Стенли Мейер е обявено за псевдонаучно, през 1996 г. той е обвинен в измама и е осъден да върне на инвеститорите следствата, вложени до този момент в проекта.
Компанията Genepax обявява през 2009 г., че няма да пусне своята кола на пазара, заради големи производствени разходи.
„Колата, която се движи с вода“ така и не стига до масово производство. Вместо това става част от конспиративни теории, които продължават да се разпространяват периодично.
Според една от тях откритието на Майер не вижда бял свят, заради внезапната смърт на изобретателя, поръчана от големи петролни компании – те биха загубили огромните си печалби, ако колите могат да се зареждат с вода.
Майер умира през 1998 година на паркинга пред ресторанта, в който току-що се е срещнал с белгийски инвеститори. Брат му, който е единственият свидетел на смъртта му, казва, че последните думи на Стенли са били „те ме отровиха“ и според него „те“ са инвеститорите. Филип Вандемортел, един от участвалите в срещата инвеститори, отрича да има интерес от смъртта на Стенли Майер. Официалната съдебна експертиза посочва като причина за смъртта на Майер мозъчен аневризъм.
Патентът на изобретението на Стенли Майер вече е с изтекли права, но никой не е опитал да възпроизведе неговата водна горивна клетка.
Според конспиративните теории неуспехът на Genepax също се дължи на „глобални корпоративни интереси“ и е пример за това, че „има определена политика, управляваща света, политика, която няма да позволи на никого да прави пробивни промени“.
Съществуват още редица опити за задвижване на автомобилния двигател с вода, които завършват или с обвинения в измама срещу изобретателите, или са отречени от научната общност като несъвместими със законите на термодинамиката.
Даниел Дингел (Daniel Dingel), филипински изобретател, заявява през 1969 г., че е разработил технология, която позволява водата да се използва като гориво. През 2000 г. той успява да влезе в бизнес партньорство с Formosa Plastics Group за по-нататъшно развитие на технологията. Компанията съди изобретателя за измама през 2008 г. и 82-годишният тогава Дингел получава присъда от 20 години затвор. Умира две години по-късно.
През 2008 г. инженерът от Шри Ланка Тухара Приямал Едирисингхе (Thushara Priyamal Edirisinghe) твърди, че кара кола с водно гориво като 3 литра вода стигат за изминаването на около 300 км. Той успява да получи пълната подкрепа на правителството на Шри Ланка, за да представи автомобила на пазара. Изобретателят е арестуван няколко месеца по-късно по подозрение за инвестиционна измама.
Безработният пакистански инженер Ага Вакар Ахмад (Agha Waqar Ahmad) заявява през юли 2012 г., че е изобретил автомобил, задвижван с водно гориво. Той твърди, че използва „комплект за вода“, с който с помощта на електролиза, превръща водата (H2O) в „HHO“ и след това го превръща в гориво. Според пакистански учени изобретението на Ахмад е измама, която нарушава основния закон на термодинамиката.
Водата не може да бъде гориво, но може да се използва при производството му
Водната молекула съдържа три атома: един кислороден и два водородни, които се свързват като магнити. Професорът по машинно инженерство Вай Ченг (Wai Cheng) от MIT (Massachusetts Institute of Technology) обяснява, че разрушаването на тези връзки винаги ще отнеме повече енергия, отколкото ще получите обратно.
Това обаче не означава, че водата не може да се използва в определени процеси за генериране на алтернативни горива. Основната цел е получаването на водород. Най-често използваните методи са водородните горивни клетки и водна електролиза.
- Водородни горивни клетки
Водородните горивни клетки генерират електричество чрез комбиниране на водород и кислород за производство на водна пара. Електричеството може да захранва електродвигател в превозно средство. Въпреки че горивната клетка използва вода, тя изисква водород като източник на гориво, който може да бъде получен чрез процеси като парна компресия (реформинг) или електролиза.
- Електролиза на вода
Електролизата на водата включва разделяне на водните молекули на водород и кислород с помощта на електрически ток. Произведеният водород може да се използва като източник на гориво за водородни горивни клетки или като потенциален енергиен носител за двигатели с вътрешно горене. Д-р Надежда Ангелова, гл. асистент в катедра Неорганична химия на ФХФ на СУ “Св. Климент Охридски”, определя този метод като една от обещаващите опции за производство на водород без въглероден отпечатък. За съжаление, допълва тя, към момента производството на водород чрез електролиза е в пъти по-скъпо от парната компресия и затова е слабо застъпено в промишлеността.
И двата изброени метода обаче изискват влагане на енергия за производството на необходимия водород. Електричеството, използвано при електролиза, или енергията, необходима за производството на водород, често се извлича от други източници, като изкопаеми горива или възобновяема енергия. Така че, докато водата участва в процеса, тя не е самостоятелен заместител на традиционните горива като бензин или дизел.
Водата има потенциални приложения за генериране на алтернативни горива. На този етап обаче директното използване на водата като заместител на конвенционалните горива в автомобилите не е осъществимо без допълнителни процеси и източници на енергия.
Консултант по темата доц. д-р Благой Бурдин, Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ при БАН
