fbpx

Има ли ренесанс на въглищата в Европа през 2022 г.

 

През 2022 г. в медийното пространство се появиха множество твърдения и предупреждения от различни източници, че Европа прави обратен завой в енергийната си политика и се завръща към използването на въглища. Някои от тях бяха по-предпазливи, други по-гръмки, а източниците им бяха както загрижени експерти, така и пропагандни публикации, търсещи потвърждение на тезите, че санкциите срещу Русия съсипват енергетиката на ЕС и го принуждават да отстъпи от климатичните си цели.

 

 

Твърденията за енергийния провал на Европа бяха широко застъпени и в руското публично пространство. През юни например изпълнителният директор на „Роснефт“ Игор Сечин заяви пред международния икономически форум в Санкт Петербург, че е в ход ренесанс на въглищата в Европа, който е причинен от САЩ и подкопава глобалната борба с климатичните промени.

 

 

Factcheck.bg проучи наличните данни за изминалата година, за да установи доколко тези твърдения отговарят на истината.

Ръст в използването на въглища има, но само до август

По предварителни данни на Международната агенция по енергетика ръстът на използваните през 2022 г. въглища в глобален мащаб е 2%, в Европа той е по-висок – около 6.5%.

Експертен доклад на института за зелена енергия Ember изчислява, че през миналата година делът на въглищата в енергийния микс на ЕС се е увеличил от 15% на 16%. В анализите на Ember са използвани както официални месечни данни за миналата година, публикувани от държавите членки на ЕС, така и статистиката на Евростат и на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за предходните години. Месечните данни показват, че използването на въглища е нараснало най-силно през март 2022 г. в сравнение с март 2021 г. През последните четири месеца на миналата година обаче количеството използвани въглища в Европа намалява на годишна база. През януари 2023 г. произведената от въглища енергия също намалява с 11%  и анализаторите не очакват промяна в тази тенденция.

 

 

Как се стигна до дефицита на енергия в Европа

Предизвикателствата за европейската енергетика не са свързани само с кризата с енергийните доставки от Русия. 

От една страна производството от АЕЦ през 2022 г. беше на най-ниското си ниво за последните 20 години. Изчисленията на Ember показват, че около две трети от това понижение се дължат на спрени за поддръжка ядрени реактори във Франция. Страната има 56 ядрени реактора и подсигурява около 15% от енергийните нужди на Европа чрез износ, но през 2022 г. 26 от реакторите й бяха изключени за профилактика. Останалата една трета от спада се дължи на продължаващото извеждане от експлоатация на ядрени мощности в Германия в следствие на политиката на страната за отказ от ядрената енергия.

В същото време поради екстремна суша в много части на Европа производството на хидроенергия също беше на най-ниското си ниво от 2000 г. насам. През юли произведената в ЕС водноелектрическа енергия за пръв път беше по-малко от слънчевата, а годишните й количествата в Италия и Испания бяха с около 40% по-ниски от обичайните. Във Франция и Португалия сушата също доведе до чувствителен спад в произведената хидроенергия.

Ръстът на възобновяемите източници компенсира по-голямата част от недостига

Докладът на Ember показва, че необичайно ниската генерация на енергия от ядрени и водни мощности в Европа е довела до годишен недостиг от 7%, като едва една шеста от него е била покрита от въглищата. Останалата част е компенсирана от ръст в използването на възобновяеми източници (ВЕИ) като слънце и вятър, които през миналата година за пръв път са енергоизточник номер едно в ЕС.

 

 

През 2022 г. в държавите в ЕС са пуснати в експлоатация почти 50% повече нови слънчеви мощности отколкото през 2021 г., а общият инсталиран капацитет се е увеличил с 25% и вече е двойно по-голям в сравнение с 2018 г.

Данните показват още, че произведената от въглища енергия през 2022 г. е с 28 тераватчаса повече отколкото през 2021 г., докато енергията от слънце и вятър е общо със 73 тераватчаса повече в сравнение с предходната година. 

Страхът от недостиг на газ през зимата доведе до кризисни мерки

През 2021 г. цените на енергоносителите се повишиха в резултат на възстановяването на икономиките след пандемията. За някои държави, които купуват енергоресурси отвън, а разполагат със собствени находища на въглища, използването им стана по-примамлива възможност. Високите енергийни цени позволяват въглищната енергия, в чиято себестойност влизат цените на въглеродните квоти, да носи печалби на производителите.

През 2022 г. към тези фактори се прибави войната в Украйна, последвалите санкции срещу Русия и кризата с доставките на руски газ в Европа. За държави като Германия, които преди войната получаваха значителна част от енергоресурсите си от Русия, използването на собствения въглищен ресурс се превърна във въпрос не само на икономическа целесъобразност, но и на енергийна сигурност. Бързайки да се подготви за зимата, Германия позволи на въглищни мощности от мрежовия й резерв да се включат отново в енергийната система, за да подпомогнат усилията за пестене на газ. Други държави в ЕС като Австрия, Италия, Франция и Нидерландия също разработиха кризисни планове включващи реактивиране на въглищни мощности. Полша отложи плановете за затваряне на въглищните си мини и увеличи производството в тях, като временно отмени забраната за използване на особено мръсните и нискоефективни лигнитни въглища.

Инсталациите на въглища са най-замърсяващата технология за производство на енергия. Инсталираният капацитет за производство на енергия от въглища в ЕС намалява последователно от 2000 г. През 2005 г. започна да действа Европейската схема за търговия с емисии, която цели да ограничи количествата СО2 изхвърляни в атмосферата, като направи чистите технологии по-рентабилни, а замърсяващите – по-неизгодни. Въпреки това за риск от завръщане към въглищата се говори поне от 2011 г., когато Германия взе решение да изведе от употреба ядрените си мощности до края на 2022 г. Германия консумира най-много енергия сред всички страни членки на ЕС. В рамките на Европейския зелен пакт ЕС има набелязана цел да стане въглеродно неутрален до 2050 г. и да намали въглеродните си емисии с най-малко 55% до 2030 г.

Държавите се запасиха с въглища, но не ги изразходваха

Събраните от анализаторите от Ember данни показват, че през миналата година в държавите от ЕС общо 26 съоръжения за производство на енергия са били рестартирани или плановете за закриването им са били отложени.

Европа обаче успя да си осигури алтернативни доставки на газ и да избегне очакваната криза, а зимата се оказа мека. Високите температури, както и мерките за икономия на енергия доведоха до необичайно ниска консумация в последните месеци на годината. Пониженото търсене доведе и до спад в цените на газа и голяма част от планираните кризисни мерки не влязоха в действие. Данните показват, че от октомври до декември рестартираните 26 въглищни мощности в ЕС са работили средно с 18% от капацитета си и са произвели по-малко от 1% от годишното количество енергия от въглища в съюза.

Според доклада Европа е увеличила запасите си от въглища през миналата година, което създава впечатление за „ренесанс“ на този енергоносител, но в действителност само една трета от подготвените количества са били изгорени. В същото време в края на февруари 2023 г. газохранилищата в ЕС все още са над 60% пълни според статистиката на Gas Infrastructure Europe, а износът на “Газпром” е на най-ниските си нива след разпадането на Съветския съюз. Това показва, че предупрежденията за енергийна катастрофа в Европа в резултат на санкциите срещу Русия засега не се оправдават.

Какви са очакванията за 2023 година

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) сътресенията, предизвикани от войната в Украйна, ще доведат до безпрецедентен скок в развитието на възобновяемата енергия. Според агенцията високите цени на изкопаемите горива и засиленият стремеж на държавите към енергийна сигурност ще станат причина за още по-ускорени инвестиции във възобновяеми източници като слънцето и вятъра. МАЕ ревизира прогнозата си отпреди една година за развитието на ВЕИ в периода до 2027 г. с 30% нагоре. Сега очакванията са за 2 400 GW нови възобновяеми мощности през следващите пет години, което се равнява на целия енергиен капацитет на Китай в момента. Според агенцията 90% от всички нови мощности, които ще бъдат инсталирани през този период, ще бъдат възобновяеми. МАЕ очаква също в рамките на следващите три години ВЕИ да заемат първо място като източник на електроенергия в глобален мащаб.

Според прогнозата на Ember, през 2023 г. енергията от изкопаеми горива в ЕС може да спадне с до 20%, което би било неколкократно повече в сравнение с ръста на въглищата през миналата година. Изгледите са енергийната криза от 2022 г. да ускори зеления преход на ЕС, вместо да го забави, както твърдяха руските медии през миналата година.

Държавите от ЕС действително използваха повече въглища през 2022 г., но предсказаното значително и трайно завръщане на този енергоносител не се осъществи. Въглищата временно послужиха за допълнителна сигурност в условията на енергиен недостиг и необходимост от спешно скъсване със зависимостта от руските изкопаеми горива. Дефицитът на енергия в Европа беше компенсиран почти изцяло от чувствителния ръст на инсталираните нови възобновяеми мощности. Политиките на ЕС за съкращаване на въглеродните емисии и постигане на въглеродна неутралност остават непроменени.

Източници

Доклад на Международната агенция по енергетика за въглищата: https://www.iea.org/reports/coal-2022/executive-summary

European Electricity Review 2023: https://ember-climate.org/insights/research/european-electricity-review-2023/

Why nuclear-powered France faces outage risks: https://www.reuters.com/business/energy/why-nuclear-powered-france-faces-power-outage-risks-2022-12-09/

Droughts rattle Europe’s hydropower market, intensifying energy crisis: https://www.spglobal.com/commodityinsights/en/market-insights/latest-news/electric-power/080522-droughts-rattle-europes-hydropower-market-intensifying-energy-crisis#:~:text=Brutally%20dry%20conditions%20in%20parts,realities%20of%20ditching%20Russian%20gas.

EU market outlook for solar power 2022-2026: https://www.solarpowereurope.org/insights/market-outlooks/eu-market-outlook-for-solar-power-2022-2026-2

How heavily does Germany rely on Russian energy: https://www.economist.com/the-economist-explains/2022/05/04/how-heavily-does-germany-rely-on-russian-energy

Germany reactivates coal-powered plant to save gas: https://www.dw.com/en/germany-reactivates-coal-fired-power-plant-to-save-gas/a-62893497

Austria to reopen closed coal-fired power station: https://www.euronews.com/my-europe/2022/06/28/austria-to-reopen-closed-coal-fired-power-station-despite-climate-goals

Italy could revive coal plants to break Russia energy dependence: https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-25/italy-could-revive-coal-plants-to-break-russia-energy-dependence

France reboots coal-fired power plant to boost winter electricity supplies: https://www.rfi.fr/en/france/20221129-france-reboots-coal-fired-power-plant-to-boost-winter-electricity-supplies

Netherlands activates energy crisis plan, removes cap on coal plants: https://www.reuters.com/business/energy/netherlands-activates-energy-crisis-plan-removes-cap-coal-plants-2022-06-20/

Poland to slow coal phase-out process: https://www.euractiv.com/section/energy/news/poland-to-slow-coal-phase-out-process-maintain-2049-end-date/

Poland allows use of brown coal to heat homes amid supply crisis: https://www.reuters.com/business/energy/poland-allows-use-brown-coal-heat-homes-amid-supply-crisis-2022-09-29/

Coal electricity generation capacity in Europe from 2000 to 2021: https://www.statista.com/statistics/1312316/coal-power-capacity-europe/

Европейска схема за търговия с емисии: https://www.ecology-and-infrastructure.bg/bg/evropeiska-shema-za-targoviya-s-emisii/2/282/

Why can’t Germany break up with nuclear energy: https://www.dw.com/en/why-is-germany-struggling-to-break-up-with-nuclear-energy/a-63807428#:~:text=The%20government%20returned%20to%20the,months%20before%20their%20planned%20retirement.

Primary energy consumption in Europe in 2021 by country: https://www.statista.com/statistics/332520/primary-energy-consumption-in-selected-countries-in-europe/

Европейският зелен пакт: https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg

Playing my part: Key energy saving actions: https://energy.ec.europa.eu/topics/markets-and-consumers/action-and-measures-energy-prices/playing-my-part_bg

Gas Infrastructure Europe: https://agsi.gie.eu/

Russian pipeline gas exports to Europe collapse to a post-Soviet low: https://www.reuters.com/business/energy/russian-pipeline-gas-exports-europe-collapse-post-soviet-low-2022-12-28/

Доклад на Международната агенция по енергетика за възобновяемата енергия през 2022: https://www.iea.org/reports/renewables-2022/executive-summary

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Василена Доткова
Василена Доткова
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката