fbpx

Инфлацията в Хърватия намалява след влизането в еврозоната

Български медийни публикации с почти идентични заглавия внушават невярно, че инфлацията в Хърватия се повишава в резултат от влизането на страната в еврозоната от началото на 2023 г. 

И публикация в „Труд“, и текст на „Обективно“, който е препечатан в много други сайтове, се позовават на обширен материал в хърватската медия „Ютарни лист“. Оттам са и цитираните данни от хърватската статистика, както и най-колоритните определения като „инфлационна драма“.

По данни на хърватската статистическа служба цените на стоките и услугите за лично потребление, измерени чрез индекса на потребителските цени, са поскъпнали със 7,8% на годишна база (спрямо миналия август) и с 0,5% на месечна база (спрямо юли 2023 г.).

Данните на Евростат отчитат 8,4% инфлация на годишна база в Хърватия и 0,5% на месечна. 

Публикациите извеждат в заглавие, че страната е втора по инфлация в еврозоната, което е така (след Словакия), но внушението, че това означава повишаване на инфлацията е невярно – данните на Евростат показват, че инфлацията на годишна база в еврозоната като цяло намалява и за август е 5,2%.  

Същото се отнася и за Хърватия. 

Преди година – през август 2022 г., инфлацията на годишна база е 12,6%. През септември достига 12,8%, което местните медии обявяват за рекорд, откакто в страната се води такава статистика – прочетете защо това не е така, обяснено от колегите от хърватския проверител на факти „Фактограф“. Следва пик от 13% през ноември 2022 г. и след него инфлацията започва трайно да намалява. Тази тенденция не се променя с влизането в еврозоната на 1 януари 2023 г. 

Код за вграждане (ембед) на графиката

<div class=“flourish-embed flourish-chart“ data-src=“visualisation/15138085″><script src=“https://public.flourish.studio/resources/embed.js“></script></div>

От данните е очевидно, че не отговаря на истината твърдението на народния представител от „Възраждане“ Ангел Георгиев, че “след приемане в еврозоната, инфлацията в новоприсъединената (анексирана) държава процъфтява“. 

Различни Фейсбук групи и страници разпространяват споменатите вече публикации или техни препечатки в други сайтове. Прави впечатление, че много от страниците се представят като развлекателни, но предлагат новини“ със съмнително качество. Как се разпространява дезинформация чрез клъстъри от Фейсбук страници е демонстрирането в изследването на Ралица Ковачева и Никола Тулечки Под прикритие: използване на Фейсбук страници с развлекателно съдържание за разпространение на дезинформация“ в бр. 58 на сп. Критика и хуманизъм“.

В случая с Хърватия е използван същия модел на координирано споделяне, но вместо директно публикуване на линк имаме привличащ вниманието и внушаващ тревога статус, придружен с линк в коментарите.

Внушенията, че влизането на страната в еврозоната само по себе си означава по-висока инфлация се правеха особено активно в началото на годината и вече са опровергавани от Factcheck.bg

Анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) от март 2023 г. доказва, че смяната на валутата оказва пренебрежимо малко влияние върху цените. Данните на хърватската статистика за август 2023 г. показват, че най-голямо увеличение на цените има в сферата на ресторантите и хотелите (14,2%), храните и безалкохолните напитки (11,0%), дрехите и обувките (9,9%) и др. 

Само през юли страната е посрещнала 4,5 милиона туристи, предимно чуждестранни. Хърватия отбелязва силен туристически сезон, показват данните на националната статистика. Туризмът формира около една четвърт от икономиката на страната – по този показател Хърватия се нарежда на първо място в ЕС. А лятото на тази година е първото без никакви ограничения и мерки във връзка с пандемията от Ковид-19, започнала в началото на 2020 г.

 

Източници:

Prices in August 2023 higher by 7.8% compared to August of the previous year: https://dzs.gov.hr/news/prices-in-august-2023-higher-by-7-8-compared-to-august-of-the-previous-year/1652

Annual inflation down to 5.2% in the euro area: https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/17524083/2-19092023-AP-EN.pdf/7b701ff5-0011-ccc9-8cde-9f559f345ce9?version=1.0&t=1695051389007

Gabrijela Galić. Nije točno da je trenutna inflacija najveća otkad je Hrvatske: https://faktograf.hr/2022/10/25/nije-tocno-da-je-trenutna-inflacija-najveca-otkad-je-hrvatske/

Ралица Ковачева, Никола Тулечки. Под прикритие: използване на Фейсбук страници с развлекателно съдържание за разпространение на дезинформация. Критика и Хуманизъм, бр. 58, с. 77-95: https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1164502

Ралица Ковачева. „Рекордната инфлация“ в Хърватия заради приемането на еврото се оказа 0,2%: https://factcheck.bg/rekordnata-inflaciya-v-harvatiya-zaradi-priemaneto-na-evroto-e-0-2/

Matteo Falagiarda, Christine Gartner, Ivan Mužić and Andreja Pufnik. Has the euro changeover really caused extra inflation in Croatia?: https://www.ecb.europa.eu/press/blog/date/2023/html/ecb.blog.230307~1669dec988.en.html

Consumer price indices, Аugust 2023: https://podaci.dzs.hr/2023/en/58318

Tourist arrivals and nights in commercial accommodation, July 2023: https://podaci.dzs.hr/2023/en/58198

Share of travel and tourism’s total contribution to GDP in European Union member countries (EU 27) and the United Kingdom (UK) in 2019 and 2022: https://www.statista.com/statistics/1228395/travel-and-tourism-share-of-gdp-in-the-eu-by-country/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския медиен и информационен фонд, който се управлява от Calouste Gulbenkian Foundation. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg и не отразява непременно възгледите на ЕМИФ и партньорите на фонда Calouste Gulbenkian Foundation и Европейския университетски институт.

This publication was created with the financial support of the European Media and Information Fund, managed by Calouste Gulbenkian Foundation. The sole responsibility for the content lies entirely with Factcheck.bg and it may not necessarily reflect the positions of EMIF and the Fund Partners, Calouste Gulbenkian Foundation and the European University Institute.

Ралица Ковачева
Ралица Ковачева
Ралица Ковачева е доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Има три публикувани книги и множество научни статии. Изследователските ѝ интереси са насочени към Европейския съюз, международната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дългогодишен журналистически опит. Работила е като журналистка в БНТ, радио „ФМ Плюс“, публикувала е в различни онлайн медии и е сред създателите на телевизиите RE:TV и BiT.

Още по темата

Категории

Още от рубриката