Официалната предизборна кампания за президентските избори започва на 25 септември, но неофициалната вече тече в социалните мрежи. От края на август Factcheck.bg наблюдава активизирането на групи и страници, които разпространяват подвеждаща информация или променят имената си, за да насочат аудиторията си към определени кандидати.
Фалшиви социологически проучвания
На 23 август страницата BG Sofia News публикува скрийншот на новина с логото на bTV, според която социологическите проучвания показват бъдещ балотаж между Радостин Василев и Илияна Йотова. Партия МЕЧ издига Василев за кандидат за президент на 25 август.
Няколко дни по-късно, на 28 август, същата страница публикува подобен по съдържание скрийншот, но този път с логото на Nova. Ден по-късно страницата „Истината днес“ публикува същата визуализация, а по-малко от 20 минути по-късно тя се появява и на страницата „Радостин Василев Президент“. Изфабрикувани новини с логата на националните телевизии не за пръв път се използват за подвеждане на аудиторията.
И трите страници разпространяват основно позитивно съдържание за Радостин Василев и шансовете му за победа на предстоящите избори. Значителна част от страниците, които те следват, са свързани с бивши народни представители от МЕЧ или с организации, близки до партията.
Подобни новини за резултати от социологически проучвания не са публикувани нито на сайта на bTV, нито на Nova. Когато социологическите агенции провеждат изследвания за политическите нагласи преди избори, резултатите обичайно се публикуват на техните сайтове или се представят чрез интервюта и материали в медиите.
Затова, преди потребителите да се доверят на информация за социологическо проучване, разпространявано в социалните мрежи, е важно да проверят дали то действително е публикувано от посочената агенция и дали информацията за него може да бъде открита в надежден източник.
Първото социологическо проучване за предстоящите президентски избори е публикувано на 28 юли от „Глобал Метрикс“, проведено е между 23 юни и 11 юли 2026 г. и включва имена на политици, които към онзи момент не са потвърдили участието си в изборите или впоследствие са се отказали от кандидатурата си. Към датата на публикуването му единственият официално обявен кандидат е Илияна Йотова. Крайният срок за регистрация на конкретните кандидат-президентски двойки в Централната избирателна комисия (ЦИК) е 22 септември 2026 г. Обичайно проучвания за нагласите и евентуален балотаж се провеждат след като са ясни всички участници.
Factcheck.bg не за първи път наблюдава как изфабрикувани социологически проучвания се използват за разпространение на дезинформация, особено в периоди преди избори. Подобни твърдения използват доверието, което хората имат в социологическите данни. Целта може да бъде, от една страна, да се мобилизират настоящите поддръжници на даден кандидат, а от друга – колебаещите се избиратели да бъдат насочени към него като към възможна алтернатива.
Часове преди края на изборния ден на парламентарния вот на 12 април Радостин Василев публикува видео във Фейсбук, в което се позова на „предварителни данни“ и анонсира „феноменални резултати“ и „брутална изненада“. Впоследствие МЕЧ остана извън парламента, а видеото бе изтрито от фейсбук страницата на партията.
Преименуване на групи и натрупване на аудитория
Друг познат метод за манипулация е използването на мрежи от фалшиви профили или групи, които систематично коментират и споделят определено съдържание, за да увеличат неговата видимост. Преди парламентарните избори през април, например публикациите на депутата Павела Митова и на лидера на партията Слави Трифонов събираха стотици споделяния и хиляди реакции, но анализът на активността показа, че значителна част от нея не е била органична.
В последните дни потребители сигнализират и за друг подобен подход – групи с голяма аудитория започват да променят имената си и да се преориентират към подкрепа за определен кандидат.
Двете най-големи групи, които в момента се представят като подкрепящи кандидатурата на Илияна Йотова, имат общо над 100 хил. членове. Преди това те са носили имена като „Премахване на Пеевски от българската политика“ и „Да освободим България от Пеевски“, както и имена, свързани с критика към правителството на ГЕРБ и ДПС или към т.нар. „сглобка“.
Двете групи имат и друга обща характеристика. В административните им панели се виждат няколко профила, които са администратори и на двете групи, а това означава, че имат възможност да променят имената и съдържанието им. Сред тях се виждат профили с имена като Йордан Бонев, както и страници като „Харесай и сподели“, „Гласът на Народа“, „Премиера Радев“, „Ответна Реакция“ и други. Разследване на Factcheck.bg от 2024 г. показа, че профилът „Йордан Бонев“ е бил един от основните администратори в мащабна мрежа от фейсбук групи, използвани за координирано разпространение на дезинформация.
Използването на големи групи и страници за натрупване на широка аудитория, която впоследствие може да бъде използвана за политическо съдържание, е познат похват за координирано разпространение на дезинформация или политически послания. Моделът често започва с натрупване на голям брой последователи чрез емоционално, развлекателно или неполитическо съдържание. След като страницата или групата изгради значителна аудитория, тя може да бъде преориентирана към политическа тематика или да започне да разпространява конкретни политически послания. Така съдържанието достига до вече изградена аудитория, която не е непременно започнала да следва страницата именно заради политическите послания.
