Само няколко седмици след като стана министър на образованието и науката, Красимир Вълчев обяви реформа в образователната сфера. Част от нея включва образованието да има по-голяма роля във възпитанието на младите, като за тази цел той предложи да се въведе задължително избираем предмет „Религия и добродетели“. Първоначалната информация и неясната концепция за съдържанието на предмета предизвикаха сериозен обществен отзвук, включително и протести. Противниците на идеята за задължително изучаване на религия в училищата смятат, че така се нарушава принципът за светско образование в България. Защитниците ѝ вярват, че по този начин децата ще се научат на добродетели.
В дебата по темата двете страни неведнъж си послужиха с примери от други държави в Европа. По този повод Factcheck.bg събра фактите за изучаването на религия в страните от Европейския съюз. На картата по-долу при посочване на определена страна излиза информация какви са опциите за изучаване на религия в нея.
Преподаването на религия в държавите от ЕС варира спрямо историческия и културния контекст. В изследване, публикувано от Отворено общество с автори Боян Захариев и Илко Йорданов, се разглежда преподаването на религия в отделни страни от Европейския съюз и Балканите. Изследването извeжда три основни модела:
- Конфесионалният модел – в учебната програма доминира изучаването на една религиозна традиция. Характерен е за Гърция;
- Плуралистичният модел – по-балансиран подход към религиозното многообразие, който включва както религиозни, така и нерелигиозни перспективи. Прилага се в Австрия, Англия и скандинавските страни;
- Секуларният модел – религията не се преподава като самостоятелен предмет, а като „религиозен факт“, интегриран в други учебни предмети. Този модел е силно застъпен във Франция.
В изследването са разгледани примери за изучаването на предмет „религия“ от Гърция, Румъния, Турция, Унгария, Австрия, Италия, Испания, Франция, Англия, Дания, Норвегия и САЩ. То показва, че във всички посочени държави мястото на религията в образованието е тема, която предизвиква обществен спор. Авторите обясняват, че липсват доказателства по-високото ниво на религиозност или по-силното присъствие на религията в училищното образование да водят до по-голяма „моралност“ в рамките на отделни държави. Общата тенденция, изведена от изследването, е за засилване на светското образование.
Как се преподава религия в страните от Европейския съюз
Анализът на Factcheck.bg установи, че не съществува общоевропейска практика в преподаването на религия в училищата в ЕС. Проверката открои четири основни модела, по които религията е въведена в учебните програми:
Светски модел – религиозното образование в училищата е забранено. Религията е интегрирана в другите учебни предмети като история или литература, без да се преподава изрично определено вероизповедание. При този светски или секуларен модел знанието по религия се преподава като „религиозен факт“. Прилага се в две държави от ЕС – Франция и Люксембург.
Свободно избираем предмет – изучаването на религия се предлага само ако има достатъчно желаещи ученици и ако училището предлага такова обучение. Среща се в девет държави – България, Италия, Словения, Латвия, Чехия, Естония, Португалия, Нидерландия, Хърватия.
Избор между религия и етика – учениците трябва да избират между това да изучават религия или етика. Прилага се в осем държави – Испания, Унгария, Белгия, Словакия, Литва, Финландия, Полша, Германия.
Задължителен по подразбиране, но с право на отказ – изучаването на религия е задължително, но ученикът може да бъде отписан от него, ако родителите настояват за това. Този модел се прилага в Гърция, Кипър, Австрия, Дания, Ирландия и Румъния.
Светско религиознание като част от задължителното обучение – Швеция не спада към нито един от изброените модели, тъй като там изучаването на религия е задължително, но се преподава по светски начин.
Factcheck.bg разгледа подробно отделните модели и тяхното приложение в различните държави от Европейския съюз.
Без религия в училищата
Във Франция борбата срещу доминацията на католическата църква и последвалото приемане на закони за разделяне на църквата от държавата оформят национална идентичност, в която религията до голяма степен отсъства. Религиозното образование в държавните училища е на практика забранено. Вместо отделен предмет, факти за религията присъстват в учебните материали по други предмети.
През 2016 г. Люксембург въвежда същия модел. Религиозното обучение е забранено в държавните училища, а предметите „религиозно и нравствено възпитание“ и „нравствено и социално възпитание“ са заменени от „Живот и общество“.
Свободно избираем предмет
В момента изучаването на религия в България е свободно избираемо. Учениците от 1-ви до 12-и клас могат да избират между три учебни програми, утвърдени със заповед на Красимир Вълчев по време на първия му мандат като просветен министър през 2018 г. Това са религия (православно християнство), религия (ислям), религия (неконфесионално обучение, което не застъпва отделно вероизповедание). От публикация на „Дневник“, в която са цитирани данни от МОН, се разбира, че интересът към избираемия предмет е нисък. Проверката показва, че през настоящата учебна 2024/2025 г. училищата, в които се изучава „религия“” са 147. Избрали са го 12 187 ученици от 1-ви до 12-и клас, което е под 2% от всички 720 хил. ученици, записани през настоящата учебна година.
В Чехия училището трябва да предложи час по „религия“ за децата от 1-ви до 9-ти клас, ако в началото на учебната година има седем или повече желаещи да изучават предмета. Различните религиозни групи предлагат кои да са бъдещите учители по религия, а училището осигурява заплащането им. В случай, че държавното училище не разполага с достатъчно средства, религиозните групи осигуряват финансирането за заплатите на преподавателите по предмета. Правителството не регулира обучението по религия в частните училища. Oбразованието в Чехия има светски характер – религията се изучава предимно от историческа или културна гледна точка. Целта на предмета е да запознае учениците както с научните, така и с християнските религиозни възгледи за света, като ги насърчава да формират собствено мнение и ценностна система. Конфесионално обучение по религия се провежда единствено в църковните училища.
В Италия дисциплината, която включва изучаването на религия, се нарича „Преподаване на католическата религия“. Това е избираем предмет, който представя религиозната реалност от католическа гледна точка. Църквата е тази, която одобрява съдържанието на учебниците и учителите, които се обучават в папски университети. В някои от учебниците присъства сравнение с другите религии, но и те се разглеждат от католическа гледна точка.
Естония не предлага системно вероучение или негови алтернативи в своите държавни училища. Само религиозните частни училища могат да преподават конфесионално (от гледна точка на определено вероизповедание). Тези училища представляват по-малко от 2% от всички общообразователни училища в страната. В общинските и държавните училища предметът трябва да бъде неконфесионален (с акцент върху разбирането на религиозното многообразие културната грамотност, без да насърчава принадлежност към конкретна религия). Законите позволяват на училищата да решават дали да предоставят отделен предмет по религия, защото темите, свързани с религията, са застъпени в други учебни предмети. В учебните програми по история се дава кратък поглед върху централните текстове на юдаизма, християнството и исляма.
Конституцията на Словения предвижда разделение между държавата и църквата. В основните училища преподаването на религия и извършването на религиозни церемонии не е позволено. В словенските училища се преподават два предмета: „Религия и етика“ и „Гражданско патриотично възпитание и етика“. Първият е избираем и неконфесионален. Ученикът може да го посещава през последните три години на основното училище. Вторият е задължителен и се предлага в 7-ми или 8-ми клас. Религиозните факти са част от учебните програми по история, философия, литература, изкуства и езици, но те не включват изучаването на основните световни религии и религиозни култури
В Португалия религиозното образование не е задължително, но не е забранено. Учениците под 16-годишна възраст, които желаят да посещават часове по религия, трябва да го заявят. Програмите по религия, обучението на учителите и материалите за часовете се осигуряват от религиозните общности. За провеждането такива часове обаче е необходим минимален брой желаещи сред учениците. Освен Католическата църква, само още три религиозни общности могат да преподават религия в държавните училища: евангелистката, бахайската и будистката. Въпреки това в португалските държавни училища преобладава католическото религиозно образование и липсва предмет, който да разглежда религията по плуралистичен начин.
В Латвия правителството финансира часовете по религия и етика в държавните училища от първи до трети клас. Такива часове се провеждат само при условие, че училището получи съгласието на родителите на поне 10 ученици. Ако ученикът предпочита да не се записва в часовете по религия, той посещава курсове по обща етика. От четвърти клас религиозните теми се включват в избираемите часове по етика и обществени науки. Ако има желаещи да продължат да изучават религия и в горните класове, на училищата се разрешава да преподават история на религията. Курсовете по религия в държавните училища са разнообразни – в начален етап преобладава конфесионално обучение (от гледна точка на определено вероизповедание), докато в по-горните класове се акцентира върху неконфесионално преподаване (с акцент върху разбирането на религиозното многообразие културната грамотност, без да се насърчава принадлежност към конкретна религия) на християнски теми или общ преглед на основните световни религии. Часовете се водят от удостоверени преподаватели, предложени от религиозни общности и одобрени от Министерството на образованието.
В Нидерландия законът позволява, но не задължава включването на религиозно образование в държавните училища. Ако родителите поискат такова обучение и има достатъчно желаещи ученици, училищата са длъжни да го осигурят. Преподаването често се извършва от външни учители, обикновено финансирани от религиозни организации, а не от самото училище. Най-често изучаваните религии са християнство, юдаизъм, ислям, индуизъм и будизъм, като хуманизмът също присъства в програмата. Наред с държавните съществуват и т.нар. специализирани училища, в които обучението се провежда през призмата на дадена религия или образователна философия. Сред тях има протестантски, католически, мюсюлмански, еврейски, индуистки и други.
В началните училища в Хърватия религиозното образование е избираем предмет. Той може да се преподава само от религиозни общности, които имат споразумение с правителството. Родителите подават писмено заявление до директора на училището, за да изберат конкретен религиозен предмет. Часовете по религиозно образование се провеждат по учебен план и програма, разработени от съответната религиозна общност и одобрени от министъра на образованието. Близо 90% от учениците в началното и средното образование получават конфесионално религиозно образование – католическо, православно, протестантско или мюсюлманско. От 2023 г. експериментално е въведен алтернативен предмет в началното училище, наречен „Светът и аз“, а в средното училище – „Етика“.
Задължителен, но с алтернатива „Етика“
В Испания религията се предлага като задължителен избираем предмет в държавните училища. Той включва католическата доктрина, моралните ценности и библейски учения на католицизма. Преподавателите се избират и одобряват от църквата, но тяхното възнаграждение се поема от държавата. За учениците, които не желаят да посещават часовете по религия, се предлага алтернативен предмет – „Образование по ценности“, насочен към етика, права на човека и основни демократични принципи. Законът изисква минимум 10 желаещи, за да се изучава религия, различна от католицизма.
В Унгария обучението по „Вяра и етика“ или „Обща етика“ е задължително за учениците от първи до осми клас в държавните училища и се провежда веднъж в седмицата. Родителите и учениците могат да избират между часовете по „Вяра и етика“, предлагани от църква по техен избор, или светски курс по „Етика“, воден от учители в училището. Религиозно образование могат да предоставят само държавно утвърдените църкви – Римокатолическата църква, няколко протестантски деноминации, православни християнски групи и еврейски общности. Други религиозни групи нямат право да преподават религия в държавните училища. Частните училища не са задължени да предлагат такива часове, а религиозните училища провеждат собствено обучение без намесата на държавата.
В Белгия началните училища се делят на „официални“ и „свободни“. Официалните училища са държавни, докато повечето свободни училища са католически, но също получават държавно финансиране. Католическите училища следват християнската образователна традиция, а официалните се фокусират върху ценности като демокрация, откритост и конституционния принцип за неутралност. Затова в официалните училища учениците могат да избират между уроци по католическа, православна, протестантска, англиканска, еврейска или ислямска религия или „морал“ (етика). Родителите имат право да поискат освобождаване на детето си от тези часове. В католическите училища религията е задължителна, с учебна програма, определена от църковните власти, и освобождаване не се допуска.
В Словакия родителите на по-малките деца в началните училища или на учениците в средните училища имат правото да изберат дали децата им да получат образование по религия или по етика. Религиозното образование e конфесионално и може да се преподава от всички регистрирани църкви, които са подготвили и получили акредитация за своя образователна програма. В момента шест християнски деноминации в Словакия имат такава акредитация: Римокатолическата църква, Гръко-католическата църква, Евангелската църква на Аугсбургското изповедание, Реформираната християнска църква, Православната църква и Църквата на братята в Словакия. Частните и религиозните училища сами определят съдържанието на курсовете по религия, но са задължени да предлагат алтернативни курсове по етика.
В Литва религията е включена като избираем предмет в държавните училища в рамките на часовете по нравствено възпитание, част от началния, основния и средния курс на образование. Родителите на деца под 14 години избират дали те да изучават „Религия“ или „Етика“, а по-големите ученици вземат това решение сами. Обучението по религия в държавните училища е конфесионално, т.е. насочено главно към вярата на традиционни или официално признати религиозни общности, но същевременно не трябва да се намесва в светския характер на държавата.
Във Финландия религиозното образование е задължително от 7-годишна възраст до 9-ти клас в общообразователните училища. Учениците изучават предмет по религията, която изповядват, стига тя да е официално призната от държавата и да има поне трима желаещи да я изучават. Всички ученици са задължени да посещават занятия по религия или етика, като сами избират между двата предмета. Обучението по религия във Финландия е неконфесионално – основава се на конкретна религия, но включва и знания за и други вероизповедания и светогледи. Съществуват и малко на брой частни религиозни училища, в които се предлага конфесионално обучение.
Съгласно полското законодателство всички държавни и частни училища са длъжни да предлагат по избор часове по религия. Училището е задължено да осигури обучение по всяко официално регистрирано вероизповедание, ако поне седем ученици изразят желание. Като алтернатива, учениците могат да изберат часове по етика или да се откажат и от двата предмета. В началото на 2025г. полското правителство прие наредба, според която от 1 септември броят на финансираните от държавата часове по религия в държавните училища се намалява наполовина – до един час седмично. Наред с това се предвижда и промяна в графика на тези часове, които включват католически катехизис (сбор от основните понятия и фундаментални въпроси на вярата – бел. ред.).
В повечето германски федерални провинции религиозното образование е задължителен учебен предмет в държавните училища и се преподава от религиозните общности. Изключение правят Берлин, Бранденбург и Бремен, където религията е свободно избираем предмет. Държавата осигурява формалната и финансовата рамка, но съдържанието на обучението и одобрението на преподавателите са в компетенциите на съответната религиозна общност.
Учениците имат възможност да се откажат от конфесионалните часове по религия, като вместо тях изберат етика. В повечето провинции това решение може да бъде взето самостоятелно от ученици, навършили 14 години.
В Берлин, Бранденбург и Бремен религиозното образование има по-светски характер. В Бранденбург например се преподава предметът „Планове за живот – Етика – Религиозни знания“, а в Бремен – курс, наречен просто „Религия“. В Берлин етиката е задължителна за всички ученици.
В останалите 13 провинции религията е задължителна, но моделите варират. В Саксония-Анхалт учениците избират между религия и етика, докато в Северен Рейн-Вестфалия – между религия и философия. В някои провинции като Долна Саксония, Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг се прилага междуденоминационен модел, при който ученици от различни християнски традиции – обикновено протестантска и католическа – се обучават заедно, без това да заличава техните специфични религиозни идентичности.
Задължителен, но с право на отказ
В Гърция съществува силна връзка между църквата и държавата – в Конституцията източното православие е обявено за доминираща религия. Религиозното обучение е задължителен предмет в гръцките училища, който се преподава неконфесионално шест учебни години. Акцентът е поставен върху християнството, а съдържанието, посветено на други религии, е около 10%. Гръцката образователна система все пак позволява освобождаване от часовете по религия, въпреки че съществуват определени административни бариери, които изискват усилия от страна на родителите.
Кипър е светска държава, основана на двуобщностна структура – гръцка и турска кипърска общност – и няма официална държавна религия. Гръцката общност обитава южната част на острова, а турската – северната, признатата само от Турция т.нар. Севернокипърска турска република. В двете части религиозното образование е организирано конфесионално: в южната – като православно християнство, а в северната – като сунитско ислямско. В гръцките училища религиозното образование е задължителен предмет в предучилищната, началната и средната степен и се провежда два часа седмично. Родителите от други вероизповедания имат право да поискат освобождаване на децата си от задължителното православно религиозно образование. В турските училища религията също е задължителен предмет с възможност за отказ, но се преподава веднъж седмично.
Австрия има конфесионален модел на изучаване на религия. Часовете по религия са задължителни за всички ученици от първи до последен клас, освен ако не подадат заявление за отказ в началото на учебната година. За учениците под 14-годишна възраст е необходимо родителско съгласие, за да бъдат освободени от предмета. От есента на 2021 г. всички ученици от 9-ти клас са задължени да избират между часовете по религия и нововъведения предмет етика, който разглежда философски, културни и религиозни аспекти на живота и насърчава саморефлексията и критичното мислене.
В Дания предметът „Християнски изследвания“ е част от задължителната учебна програма в началното и основното образование. Той не е насочен към религиозно възпитание, а има културно-образователна цел. Основният акцент е върху културното и историческото изучаване на християнството, както и на други религии и етични учения. Учениците могат да бъдат освободени от изучаването на предмета със заявление от техните родители.
Обучението е съсредоточено върху насърчаване на критическото мислене и диалога, а не на религиозно възпитание в тесен смисъл. За онагледяване на религиозни и философски идеи се използват произведения на литературата и изкуството, разглеждани в техния исторически контекст. Учениците участват в дебати и анализират реални казуси, чрез които се запознават с морални дилеми и развиват умения за етично разсъждение.
Християнството е преобладаващата религия в Ирландия, като най-голямата деноминация е католическата църква, следвана от англиканската и други протестантски общности. Учебната програма по религия се различава в зависимост от деноминацията. Въпреки че религиозното обучение е включено в учебната програма, родителите имат право да освободят децата си от тези занятия. Многоконфесионалните училища набират все по-голяма популярност, тъй като поставят акцент върху равнопоставеността и уважението към религии. В тях официалните 30-минутни часове по религия не са задължителни и обикновено се провеждат след приключване на основните учебни занятия.
В Румъния в началото на всяка учебна година родителите или учениците трябва да заявяват желание за участие в часовете по религия. Въпреки че учениците имат право да се откажат от тези занятия, в страната не съществува национално установена програма за алтернативни предмети с нерелигиозно съдържание. Това затруднява въвеждането на такива курсове, отчасти заради силното влияние на Румънската православна църква. Когато ученик не посещава занятия по религия, той обикновено получава свободен час или се включва в други дейности, като морално възпитание, гражданско образование или философия. В гимназиалния етап някои училища предлагат възможност за избор на алтернативни предмети като логика, критическо мислене или етика, но наличието на тези курсове зависи от конкретното училище.
В Малта конституцията посочва, че Католическата църква има „задължението и правото да учи кои принципи са правилни и кои са погрешни“. Религиозното образование се преподава като академичен предмет в държавните, църковните и независимите училища от 1. до 11. клас, като държавата осигурява преподаватели. Според информация на Службата за религиозно образование, целта на обучението не е възприемането на определена вяра, а запознаване с религиозните ценности. Учениците под 16 години могат да бъдат освободени от часовете по религия със съгласието на родителите си и да посещават обучение по етика, ако училището предлага такава възможност.
Задължителен, но светски
Религиозното образование в Швеция е задължително в държавните и частните училища. Учителите използват учебна програма, разработена от Националната агенция за образование, която включва уроци по основните световни религии, без да се предпочитат конкретни религиозни групи. Родителите могат да изпращат децата си в независими религиозни училища, които правителството подкрепя чрез система от ваучери и които трябва да се придържат към правителствените насоки за основните академични учебни програми, включително религиозното образование.
