fbpx

Кафето на капсули

Според редица онлайн публикации капсулите за кафе съдържат вредни за човешкото здраве и природата вещества. Тези твърдения не са нови, такива информации се появяват в българското интернет пространство с различна честота и в различни периоди от време от 2016 година насам.

Има ли опасни субстанции в кафето на капсули и представляват ли те заплаха за здравето на потребителите и за околната среда? Factcheck.bg провери твърденията и събра фактите.

В капсулите за кафе има фуран, който е опасен и канцерогенен?

Според изследване на университета в Барселона от 2011 г. в кафето, направено в еспресо машина, и най-вече в онова, направено от капсула, се съдържа повече фуран, отколкото в кафето, направено в кафе машина с филтър. Авторите казват още, че във всички изследвани видове кафе нивата на фуран не са толкова високи, че да предполагат вреда за човешкото здраве.

Хавиер Сантос, професор по аналитична химия в университета в Барселона и основен автор на проучването, обяснява, че „по-високите нива на фуран в капсулите за кафе се дължат на факта, че херметически затворените капсули пречат на фурана, който е силно летлив, да се изпари”. Той добавя още, че колкото по-дълго кафето стои в чаша, толкова повече се изпарява фуранът.

Какво е фуран и къде се среща?

Химична формула на фурана
Химична формула на фурана

Според Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) „фуран и свързаните с него 2- и 3-метилфурани са химически замърсители, които се образуват естествено по време на обработката на храна чрез топлина, включително по време на готвене. Това са съединения, които винаги са присъствали в готвени или претоплени храни.”

Фураните се образуват при топлинна обработка на храна и напитки в резултат от реакция, наречена реакция на Майар. На нея се дължи покафеняването на храната при топлинна обработка. Освен това фуран присъства естествено в някои видове дървесина, в изгорелите газове от автомобилите, в пушека от дърва и въглища и в цигарения дим.

Опасен ли е фуранът за човешкото здраве?

Според ЕОБХ „приемането на фуран и метилфурани чрез храната може да доведе до дългосрочно увреждане на черния дроб. Най-уязвими са бебетата, които могат да бъдат изложени на фуран чрез прием на готови храни в буркани и консерви. За останалата част от популацията излагането идва от храни на зърнена основа и кафе.” По думите на д-р Хеле Кнутцен от ЕОБХ, „като се имат предвид изследванията върху животни, стигаме до извода, че най-критичните ефекти върху здравето са чернодробните увреждания и ракът на черния дроб.” От своя страна Международната агенция за проучвания върху рака е поставила фурана в групата вещества „с възможно канцерогенно действие”.

Има ли връзка между приетото количество кафе и вредата от фурана?

По този въпрос в научните среди няма единодушие.

От една страна в изследването на Университета в Барселона се твърди, че нивата на фуран във всички видове кафе, които са тествали, за безопасни. За да се достигнат нива, които са опасни, човек трябва да пие поне по 20 кафета от капсула на ден, 30 кафета от еспресо машина или 200 разтворими кафета. Тези изчисления са направени на базата на кафета от по 40 милилитра и средно тегло на консумиращите кафе 70 килограма.

От друга страна, според становище на Обединения експертен комитет по хранителните добавки на СЗО и Организацията по прехрана и земеделие към ООН, няма установено ниво на безопасен прием на фуран. В досието си за фурана двете институции го класифицират като “генотоксичен канцероген”, което означава, че потенциалните му вредни ефекти могат да се проявят дори и при поемането му в много ниски дози.

Съдържа ли се алуминий в капсулите за кафе?

За направата на някои капсули за кафе се използва алуминий, но няма данни той да води до замърсяване на кафето. Според изследване на American Chemical Society от 2020 г. „кафето, приготвено в алуминиеви капсули, не съдържа значително по-високи концентрации на алуминий в сравнение с кафе, приготвено по друг начин.”

Според  френско изследване в кафето, направено от капсули, има химични замърсители, но те са в количества, които не предполагат вреда за организма.

Не всички капсули са алуминиеви. Някои са алуминиеви, повечето са пластмасови с капак от алуминиево фолио, а има и такива, които се правят от други материали.

Има твърдения за наличие и на други химични замърсители в капсулите за кафе – арсен, титан, хром, олово, ванадий, живак. Factcheck.bg не откри данни, които да ги подкрепят.

Вредни ли са капсулите за кафе за околната среда?

Комбинацията от различни материали, използвани за направата на капсулите, към които се добавят и остатъци от органичен отпадък от неизползваното кафе, което остава на дъното, правят разделното събиране трудно и енергоемко. 

Публикация на държавния университет в Охайо обяснява: „Съществуват технологии за рециклиране на всяка една част от капсулата. Но въпреки че е възможно да се рециклират, два важни икономически фактора са причина капсулите да завършват на сметищата.“ Всеки материал трябва да се рециклира поотделно, затова фабриката трябва да извършва няколко дейности с всяка една отделна капсула: да махне алуминиевото капаче, да махне хартиения филтър, да изхвърли остатъците от кафе и да раздели и почисти отделните слоеве пластмаса, от които е направена капсулата.

Това е и една от причините през 2016 г. в Хамбург да забранят използването на капсули за кафе в общинските институции. Според позицията на общинските власти в града забраната на капсулите ще намали отпадъците. Ян Дубе, говорител на Департамента за околната среда и енергията на Хамбург, казва, че „капсулите не могат лесно да се рециклират, защото често се правят от смес от пластмаса и алуминий.” 

Повечето производители на кафе твърдят, че полагат усилия за рециклиране на използваните капсули и това е част от стремежа им за устойчиво развитие. Един от известните брандове, например, се ангажира алуминият за производството на всички капсули, да е 80% преработен и използван отново.

В заключение може да се каже, че няма основания еднократните дози кафе в капсули да се считат за по-вредно за човешкото здраве в сравнение с останалите видове кафе. От екологична гледна точка употребените капсули генерират голямо количество отпадъци, а рециклирането им е трудно и скъпо. Това е проблем, за който се търси устойчиво технологично решение.

Автор Славена Захариева

Редактор Елена Фурнаджиева

Източници

Определение за “фуран” от енциклопедия Британика: https://www.britannica.com/science/furan

Информация за фурана от ЕОБХ: https://www.efsa.europa.eu/en/press/news/furan-food-efsa-confirms-health-concerns

Съдържанието на фуран в кафе капсулите: https://www.sciencedaily.com/releases/2011/04/110413090012.htm

Какво се случва с храната при термична обработка: https://nauka.bg/kakvo-se-sluchva-s-hranata-pri-termichna/

Информация за фурана от Международната агенция за проучвания върху рака: https://inchem.org/documents/iarc/vol63/furan.html

За рисковете за здравето, до които води наличието на фуран и метилфурани в храната: https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/5005

Информация за фурана от Обединения експертен комитет по хранителните добавки на СЗО и Организацията по прехрана и земеделие към ООН: https://apps.who.int/food-additives-contaminants-jecfa-database/Home/Chemical/5884

Изследване на съдържанието на алуминий в кафето: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7331030/

Изследване за наличие на химични замърсители в кафе капсулите: https://www.anses.fr/en/content/espresso-machine-coffee-pods-and-capsules-do-not-increase-exposure-chemical-contaminants

Как се произвеждат капсули: https://thegreenpods.co.nz/how-nespresso-pods-work-the-capsule-coffee-making-process-explained/

От какво се правят кафе капсулите: https://www.drinkmorning.com/blogs/the-morning-journal/coffee-capsules-101-understanding-the-capsule-material

Генериране на отпадъци от кафе капсулите: https://u.osu.edu/kcupproject/phase-1-k-cups-and-sustainability/waste-generation-from-pod-style-coffee/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Factcheck.bg
Factcheck.bg
Factcheck.bg е инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България. Целта на екипа е да подпомогне усилията на журналистите да предоставят проверена и надеждна информация, като се ангажира с проверка на фактите в актуални новини, изказвания и публикации в социалните медии.

Още по темата

Категории

Още от рубриката