Съществуването на черен пазар на органи в Украйна е един от най-устойчивите дезинформационни наративи, които Кремъл използва за дискредитиране на украинската държава вече повече от 10 години. Твърдението, около което се гради пропагандният разказ, е че в Украйна нелегалните трансплантации „процъфтяват“, благодарение на „удобно законодателство“, „покровителство от държавата“ и „доставянето“ на органи от ранени и загинали на фронта войници. С годините този разказ се развива, като към него се допълва съществуването на канал за „трафик на органи“ на Запад, а към „донорите“ се добавят и деца, настанени за отглеждане в домове.
В руския пропаганден речник „черна трансплантология“ е събирателно понятие, което е натоварено с внушението за незаконна дейност на всеки етап – от набирането на донорски материал, през пътя, който преминава (трафик, черен пазар на органи), до присаждането: незаконни центрове за хирургическо отстраняване на вътрешни органи, трансплантации, изнасяне в чужбина.
Трансплантацията на органи обаче е сложен процес, който изисква предварителна подготовка и специални условия. Необходимо е съвпадение на антропометричните данни на донора и реципиента, както и имунологична съвместимост, за която са нужни лабораторни изследвания. Самата операция изисква стерилни условия и достатъчен брой специалисти. Анатомичният материал е годен за присаждане в определен срок от време, като най-дълъг живот имат бъбреците – до 12 часа след експлантацията им (отстраняването от тялото на донора – бел. ред.).
В Украйна трансплантацията на органи приживе или след смъртта без заявено съгласие е забранена със закон. Военните могат да изявят волята си за даряване на органи след смъртта им. Украинското законодателство обаче забранява вземането на органи за трансплантация от войници, загинали в бойни действия. Забранено е и донорството от деца без разрешение на родителя или настойника им.
Наративът за „черната трансплантология в Украйна“ преминава през няколко етапа на развитие, така че да се вписва в контекста на актуалните събития в руския и украинския политически календар и в същото време да предизвиква международен резонанс. Сюжетите, които изграждат гръбнака на дезинформационния разказ, са повторяеми и се различават единствено според набелязаната за компрометиране цел – украински или международни институции, определени политици.
За популяризирането му се използва добре познатата схема на стъпване върху добили публичност, но недоказани твърдения, които се налагат като достоверни от високопоставени апаратчици на Кремъл.
Независимо от официалните международни реакции, че не съществуват нито надеждни данни, нито доказателства за съществуване на незаконни трансплантации в Украйна между 2014 и 2015 г., изфабрикуваният разказ е активно поддържан до пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. и достига кулминацията си през последните две години.
Разказът за съществуването на „черна трансплантология“ в Украйна възниква през 2014 г., по време на Евромайдана, когато се лансира версията, че „протестиращите убиват хора и отнемат органите им“. Целта му е да всее страх и разделение в самата Украйна и да настрои населението срещу новата власт в Киев.
Измисленият сюжет се мултиплицира след анексирането на Крим, по време на организираните от Москва протести в Източна Украйна и боевете за Донецк. Но внушенията и аудиторията, към която е насочен, са променени и вече целят международен отзвук.
В разгара на сраженията в Донбас, през лятото на 2014 г., РИА Новости разпространява информация, че „180 членове на Националната гвардия на Украйна са открити с разпорени стомаси, наблизо са намерени още 300 тела като всички са с липсващи вътрешни органи“. Невярното твърдение е илюстрирано със снимка, която в действителност показва тяло на мъж, открито в масов гроб в Чечения през 2001 г.
„Новината“ намира разпространение и извън пределите на Русия и Украйна с публикации в Италия и Испания. „След Косово сянката на рекета с органи обхваща Донецк и Луганск“ е заглавието на италианска статия, публикувана в онлайн изданието TrevisoBlog. Споменаването на Косово не е избрано случайно. Руската пропаганда си служи с „прецедента Косово“, за да оправдае военната си агресия още при нахлуването си в Грузия през 2008 г. и използва същата аналогия след анексирането на Крим и след международно непризнатите референдуми за независимостта на т.нар. Донецка и Луганска народни републики.
В конкретните публикации от 2014 г. обаче споменаването на бившата сръбска провинция цели друго внушение. „Опитът Косово“, както го определя руската пропаганда, се отъждествява с противоречивите разкрития на прокурора от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте, направени в книгата ѝ „Ловът, аз и военнопрестъпниците“. В нея тя твърди, че Армията за освобождение на Косово (АОК) е отвлякла стотици сърби по време на конфликта, транспортирала ги е в Албания, където хирурзи са вземали органите им, за да бъдат изпратени за трансплантации в чужбина. Данните са оповестени официално за първи път пред ПАСЕ през 2011 г., но случаят остава недоказан.
Разказът за незаконните трансплантации, извършени в Косово, се притопля и през 2022 г. в брифинг на Мария Захарова. По същото време тръгва и наративът, че бойци от АОК се сражават на страната на Украйна, за да продължат „захранването с органи на черния пазар“.
Целта на Кремъл при търсенето на сходството между наративите за Косово и Украйна е
международното легитимиране на фалшивия сюжет.
През есента на 2014 г. две руски неправителствени организации сигнализират ОССЕ за „възможно отстраняване и продажба на човешки органи в Източна Украйна“. Последвалите реакции на украинския официален представител на срещата и Специалния представител на ОССЕ за борба с трафика на хора Мадина Джарбусинова са извадени от контекста и се използват за мащабна дезинформационна кампания. Излъчващото в Германия радио „Гласът на Русия“ (Stimme Russlands Radio) разпространява невярната информация, че Джарбусинова е потвърдила съществуването на незаконни трансплантации в Украйна. В специално изявление ОССЕ заявява, че не разполага с никакви доказателства за отнемане и трафик на органи в Източна Украйна и цитираните твърдения са спекулативно извадени от контекст. Независимо от опровержението, през 2023 г. неверният разказ е повторен от говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.
През 2015 г. проруският прочит на наратива се чува и в Европейския парламент. Катержина Конечна, която тогава е член на Левицата в ЕП (GUE/NGL), а в момента е председател на комунистическата партия на Бохемия и Моравия, го легитимира с въпрос към Върховния представител по външната политика Федерика Могерини. В питането е залегнала познатата теза и сравнението с Косово, но доукрасена с още подробности – че на фронтовата линия действат специални екипи от трансплантолози, които вземат органите не само от загинали войници, но и от тежко или леко ранените, дори и от цивилни граждани. И всичко това със знанието на „много, ако не и на всички, представители на украинските власти“. Отговорът е лаконичен – „Европейската комисия не разполага с надеждни сведения за предполагаеми случаи на отнемане и търговия с човешки органи в Украйна”.
Конспирацията за ролята на украинските тайни служби
През 2015 г. в социалните мрежи се появява видео със „свидетелски разказ“ на човек, представен като офицер от Службата за сигурност на Украйна. Внушението е, че набавянето на органи за незаконни трансплантации се извършва от самата държавна институция. Мъжът, чието лице не се вижда, казва, че е участвал в група по спешна реанимация, при която „органите и костите“ на украинските войници са били изваждани и продавани зад граница. Той твърди, че това се е случвало в специално организиран център в Краматорск, а основен „дилър“ при продажбата била холандският хирург Елизабет Дебру. В разказа споменатата жена е представена като близка на съпругата на бившия грузински президент и тогавашен губернатор на Одеска област Михаил Саакашвили. Направена е връзка между посещението му на фронтовата линия в същия период, от който са „разкритията“. „Свидетелят“ твърди, че съпругата на Саакашвили – Сандра Рулофс контролира целия процес на търговия с човешки органи в Украйна.
Историята за съществуващия център за набавяне на органи в Краматорск е опровергана от Службата за сигурност на Украйна. За съществуването на Елизабет Дебру (в български публикации името ѝ се изписва Дебри) не са открити доказателства в отворените бази данни и не е ясно дали е реална личност.
Сюжетът с анонимния „свидетелски“ разказ се оказва един от най-устойчивите елементи в дезинформационната кампания за „черната трансплантология”. Той продължава своя живот и след нападението на Русия над Украйна, като видеото се рециклира през 2022 г. в Тик Ток, а през 2024 г. в „Х” се появява и „ново съдържание“ към него. В последвалите версии, фантомната Дебру вече е наричана „черната вдовица“ и е определяна като „ловец на органи“.
Намесването на Саакашвили също е добре обмислено и въпросното видео от 2015 г. се превръща в първоизточник на повтарящия се във времето пропаганден наратив, че семейството му е замесено в трафик на човешки органи. Атаката е насочена не само срещу яростния противник на Владимир Путин, но впоследствие и срещу администрацията на САЩ. През 2019 г. руският държавен телевизионен канал НТВ излъчва трисериен документален филм за бившия грузински президент, в който той спекулативно е обвинен в търговия с органи за присаждане. Според руската медия бизнесът на територията на Украйна е контролиран от ЦРУ, а включващият се тогава в президентската надпревара Джо Байдън е играл роля в прикриването на участието на семейство Саакашвили в незаконния трафик.
„Украйна – световен лидер в черната трансплантология“
Важен елемент в наратива за незаконния трафик на органи е ролята на украинската държава. Повод да се акцентира върху него става провеждането на здравната реформа в Украйна и приемането на нов закон за трансплантациите. Системата за набиране на донори и условията за провеждането и заплащането на транслантациите претърпяват няколко промени в периода 2017-2022 г.
През 2018 г. украинското правителство стартира пилотна програма за финансиране на трансплантациите, като 100% от разходите по всяка операция са поети от държавата. През 2019 г. се създава Единна държавна информационна система за трансплантации. Тя съдържа информация за хората, които искат органите им да бъдат използвани за донорство след смъртта, за живите донори и за нуждаещите се реципиенти. През 2021 г. с цел облекчаване на бюрократичните процедури се премахва условието съгласието за посмъртно донорство да е нотариално заверено. През 2022 г. определени процедури, свързани с трансплантационната дейност, са освободени от ДДС.
Целият процес по приемането, прилагането и въвеждането на нови регулации е съпроводен от целенасочена дезинформационна кампания от страна на Москва. Основната теза е, че цялостната реформа в областта на трансплантациите служи за прикритие на предполагаем „черен пазар на органи и незаконни трансплантации“, който е контролиран и покровителстван от държавата. Което би трябвало да „докаже“ криминалния характер на киевския режим.
При започването на реформата, атаките са насочени предимно към и.д. здравен министър на страната Уляна Супрун. Заради двойното ѝ американско гражданство тя е обвинявана, че с новия закон се обслужват американски интереси, свързани с трафика на органи. Според официалните руски медии „американката Супрун унищожава украинската медицина“, „убива нацията“ и „улеснява масовата продажба на украински органи на западните страни“.
След началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. наративът за „незаконното отнемане на органи от украински войници“ се надгражда със спекулативните тълкувания, че законът е променен по начин, който да легализира иначе криминалното деяние, като позволява донорство без съгласието на починалите или близките им – т.е. отваря пътя за злоупотреба с телата на загиналите на фронта. Руските официози публикуват множество статии, в които натрапват виждането, че Украйна нарочно търпи големи загуби на човешка сила при бойните действия, защото има нужда от „материал“ за продажба в чужбина. Успоредно с това, разказът за „улеснената продажба на органи на черно“ след приемането на закона цели и друго внушение – че народът на Украйна е в толкова тежко икономическо положение, че „единственото, което му остава е да продава органите си“.
През лятото на 2023 г. наративът е официализиран от руската пропаганда на най-високо ниво. В координирана кампания в рамките на седмица секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев и говорителката на външното министерство Мария Захарова обвързват действието на новия закон със съществуването на черен пазар за продажба на органи, покровителстван от украинската държава. Аргументът, който и двамата изтъкват в подкрепа на тезата си, е че „вече е позволена трансплантация на човешки органи без съгласие“. Манипулативните им послания са построени така, че да доразвият съществуващите сюжети отпреди нахлуването на Русия в Украйна и да създадат нов още по-негативен образ на противника. Патрушев „потвърждава“ циркулиращото от 2014 г. невярно твърдение, че „киевският режим използва своите ранени военни като биоматериал“. Захарова публикува статия в „Российская газета“, озаглавена „Световен лидер в черната трансплантология: В Украйна органите се търгуват както онлайн, така и офлайн“. В нея тя събира в едно всички дезинформационни послания, използвани до момента, независимо, че по-голямата част от тях са многократно опровергавани, включително и от международни институции. Общото внушение на статията е, че споменатите твърдения са доказани, което не отговаря на истината.
Образът на Украйна като „световен лидер в черната трансплантология“ се изгражда и от други изявления на руски официални представители. В реч на конференцията Русия-Латинска Америка, заместник-председателят на Държавната дума на Руската федерация Анна Кузнецова заявява, че държавният бюджет на Украйна е получил 7% от приходите от „черна трансплантология“. Независимо от нелогичното твърдение, че в официалния бюджет на държавата влизат средства от сенчест бизнес, изявлението й е предназначено за затвърждаване на негативния образ на Украйна и пред международна аудитория.
В опита този образ да достигне до повече реципиенти извън Русия и Украйна са мобилизирани и дипломатическите представителства на Москва по света. След въвеждането на санкциите на ЕС върху пропагандните канали като RT и Спутник през март 2022 г. е отчетена повишена с 26% активност в социалните мрежи на руските дипломати в чужбина. Този канал за разпространение на прокремълските „опорни точки“ е използван включително и за ретранслиране на „новината“ за „процъфтяващата черна трансплантология в Украйна“.
„Танкове срещу бъбреци“
Опитът за активното налагане на дезинформационния разказ за „черния пазар на органи, покровителстван от Киев“ отвъд границите на Русия и Украйна започва още през 2014 г., като за целта в него като „лоши герои“ са включени САЩ, „богатите европейски държави“, както и международни хуманитарни организации. В началото споменаването им е спорадично, какъвто е случаят с анонимния свидетелски разказ от Краматорск и припомнянето на „опита Косово“ с „участието“ на „Лекари без граници“. През 2015 г. „Лекари без граници“ са изгонени от самопровъзгласилата се „Донецка народна република“, като в мотивите за това са изброени „само“ шпионаж и трафик на наркотици, но не и трафик на органи. Организацията отрича обвиненията.
След нападението на Русия дезинформационният разказ се допълва и се фокусира върху „интересите на Запада, който се възползва от черния пазар на органи в Украйна“. В разгърналата се кампания успоредно съжителстват нови сюжетни линии, които се използват както самостоятелно, така и комбинирано. Към незаконния трафик на органи се добавя и канал за износ на деца за органи. Европа е посочена като основен „клиент“, а натовските болници – като база за извършване на незаконното отнемане на органи от украинските войници. Спекулативно се лансират и подкрепящи вариации за „доставка на хладилен вагон с органи и части от тела на войници директно от фронта“, както и за съществуването на магазини в така наречения „тъмен интернет“, които уж обещават „доставка на органи в страните от ЕС в медицинска кутия за 48-60 часа“. Черната търговия с органи се представя като разплащателно средство на Украйна за западните оръжия. В тези версии на наратива вече официално се твърди, че зад трафика стоят не отделни престъпници или тайни служби, а самата украинска държава, която избива собствените си граждани.
През април 2022 г. в свое интервю секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев лансира за първи път официално твърдението, че в Европа съществува „широко разпространен бизнес като търговията със сираци, взети от Украйна за незаконно осиновяване“ и че „Западът вече е изправен пред възраждането на сенчестия пазар за закупуване на човешки органи за тайни операции по трансплантация на европейски пациенти“. От Патрушев тръгва твърдението, че Украйна е замесена в трафик на деца, настанени в домове, което допълва вече съществуващия пропаганден разказ, че „Украйна отвлича деца от Донбас“.
По същото време кремълската медия „Царьград“ пуска „пилотно“ друг сюжет, че Украйна плаща за оръжия с вътрешните органи на своите граждани. Тази версия е „официализирана“ година по-късно от Мария Захарова, която заявява, че „режимът в Киев е готов да плати с всичко за военната помощ, която получава, сега [го прави] с човешките органи на собствените си граждани“. По-нататък спекулативното твърдение ще се доразвива с „в болниците на НАТО ранените украински войници се използват за донори“, „войниците от фронта се връщат кремирани, за да не се видят липсващите им органи“, и т.н.
Целта на руската пропаганда, преплитайки в едно потенциалните жертви на “черната трансплантология” – войници и деца сираци, е да доведе до кулминация демонизирания образ на Украйна. И в същото време да разгърне кампания срещу подкрепящите Украйна държави и организации. На прицел основно са хуманитарните мисии на Червения кръст, украинската организация „Бял ангел“, FRIDA Украйна, американската Global Surgical and Medical Support Group (GSMSG) и др. Според руската пропаганда специалисти от тези организации ръководят незаконните трансплатации, обучават украинските лекари „да изваждат органи в полеви фронтови условия“ и осигуряват канала за продажбата на Запад.
Според неверните послания на Кремъл FRIDA Украйна, която получава подкрепа от Програмата за развитие на ООН и японското правителство, се занимава с „трансплантация на органи“ вместо да предоставя медицинска помощ на хората от фронтовите територии. Украинско-израелската медицинска мисия е обвинена, че „снабдява Япония с донори“ като използва израелски лекари, признати за най-добрите специалисти по трансплантации в света.
Американската неправителствена организация GSMSG, която оказва медицинска помощ на цивилни в зони на конфликт или природни бедствия, е компрометирана с манипулирано видео, в което представящ се за медик мъж разказва, че е бил нает като „лекар по разчленяване“ и за извършване на трансплантация на органи между ранени украинци и служители на НАТО. Мъжът твърди, че е получил сертификат за признание лично от украинския президент Зеленски. „Журналистическото разследване“, което се позовава на видеото, е отразено в почти всички държавни медии в Русия. Според руската пропаганда „разкритията“ са направени от американското списание The Nation, а всъщност става дума за нигерийско онлайн издание със същото име, което неведнъж е било уличавано в разпространение на фалшиви новини.
NATO doctors perform Ukrainian soldiers’ organ surgeries with Zelensky’s approval
„Деца по каталог“
Успоредно се развива и сюжетът с „децата сираци“, който дава нов емоционален заряд на разказа за „черния пазар на органи в Украйна“. Москва лансира тезата, че чрез хуманитарните мисии в Украйна се осъществяват „отвличания на деца“ с цел продажба и трафик на органи. В края на май 2022 г. прокремълски медии разпространяват дезинформация за дейността на Международния комитет на Червения кръст в Мариупол. Твърди се, че в базата на МКЧК са открити медицински досиета на стотици деца, в които подробно е описан здравният им статус като това е „доказателство“, че се търсят „здрави вътрешни органи“ за „черни трансплантации“. Според анализ на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност на Украйна разпространението на невярната информация е изрично планирано за Международния ден на детето – 1 юни.
Най-агресивна и продължителна е кампанията на Кремъл срещу украинската специална полицейска част „Бял ангел“, която помага на цивилни при евакуация от горещи точки на територията на Донбас. „Разкритията“ за Белите ангели се разпространяват в нов контекст – през март 2023 г. Международния наказателен съд издава заповед за арест на руския президент Владимир Путин и комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова. В становището на съда се посочва, че съществуват надеждни доказателства, че Путин е отговорен за незаконната депортация на украински граждани, сред които и деца.
Москва се опитва да отхвърли тези обвинения, като използва пропагандната техника, известна като „обвинение в огледало“ – в която агресорът обвинява своята жертва в извършване на престъпленията, които той самият е извършил.
Според прокремълските медии не Русия, а Украйна е отговорна за депортирането на децата и обвиняват „Белите ангели“ в „отвличането на непълнолетни“ и „продаването им на Запад“. Неверните послания са подсилени и с вкарването в действие на стар руски дезинформационен наратив за дейността на „Белите каски“ в Сирия, които уж „отвличали хора/деца за трафик на органи“, като се прави аналогия с работата на „Белите ангели“ в Украйна.
Почти както и през 2022 г., в рамките на седмица около Деня на детето през 2023 г. Москва координирано разпространява новата си пропагандна теза, в която децата са представени като поредната жертва на „киевския режим“.
В края на май излиза „документалният“ филм „Танкове срещу бъбреци“ (думата „танк“ на руски може да означава бойна машина или резервоар за съхранение б.а), продуциран от руската държавна телевизия RT. Той отново „припомня“, че от 2014 г. насам Украйна продава органи от войници и цивилни на черния пазар. В него са изброени и доукрасени всички досега описани сюжети, базирани единствено на „свидетелски разкази“, без споменаване на имена на изчезнали или показване на доказателства. Разпространението му съвпада по време със статията на Мария Захарова в „Российская газета“.
На 1 юни се появява втори „документален филм“ – „Нека мама чуе“, в който дезинформационният разказ за трафик на деца с участието на „Белите ангели“ вече е централен. Разпространител е Ютюб канала „Русия това си ти“ и според описанието това е „ексклузивен филм за престъпленията на киевския режим срещу децата на Донбас“. В него момче, поставено под настойничеството на Мария Лвова-Белова, разказва, че го е страх да се върне в Украйна, а общото внушение на филма е, че Украйна се е превърнала в „доставчик на деца и детски органи за Европа и Америка“.
Дезинформационната кампания на Москва в този период служи като ответен удар на изнесени от международни институции данни за насилственото преместване на деца от Украйна на територията на Русия. Според Държавния департамент на САЩ украинските деца са били изправени пред принудително депортиране в Русия, където подлежат на превъзпитание, което отразява „систематичните усилия на Москва да потисне идентичността, историята и културата на Украйна“. Отвличането и насилственото транспортиране на украински деца в Русия е документирано и от ООН, Human Rights Watch и Амнести Интернешънъл. От своя страна Киев изчислява, че Русия е депортирала или насилствено разселила близо 20 000 украински деца от 2022 до 2024 г.
Контрареакцията на Москва е създаването на парламентарна комисия „за разследване на престъпленията, извършени от киевския режим срещу непълнолетни“. Според докладчика на комисията, зам.-председателят на Държавната дума Анна Кузнецова, „Киев е създал цяла индустрия за отвличания“. По думите й „украинската полиция прикрива специалните групи за отвличания, наречени „Бели ангели” и „Феникс”, които отнемат деца дори против волята на родителите им“ и добавя „нова фабула“ – участието на фондацията на Олена Зеленска. Кузнецова твърди, че съпругата на украинския президент участва в „трафика на деца“ и получава логистика „от западни частни военни компании“. Така Москва официализира поредния производен наратив по темата „черния пазар на органи в Украйна“ с акцент върху децата.
Първата дама на Украйна и дейността на нейната фондация са обект на множество дезинформационни послания – от „богатия ѝ живот по време на война“ до „организиран трафик за продажба на деца“.
Първоначално фондацията ѝ е нарочена като прикритие на „организирана мрежа за сексуален трафик на деца на Запад“. Разказът се тиражира от „Фондация за борба с репресиите“, която е създадена от вече покойния Евгений Пригожин, основател на частната армия „Вагнер”, още известен като „готвача на Путин”. Тя се управлява от Мира Терада (Оксана Вовк до 2017 г.), арестувана във Финландия по обвинения в трафик на наркотици и осъдена в 2020 г. в Съединените щати за пране на пари. Фондацията е един от проводниците на руска пропаганда, известна с разпространението на невярна информация, включително с използването на изкуствен интелект за генериране на фалшиви самоличности.
От началото на 2024 г. дезинформационният разказ се развива и в него децата не само се „продават на педофили“, но и се използват като „донори на органи“.
Неслучайно Кремъл използва името на Зеленска в тиражирането на пропагандните си тези на Запад. Според анализаторите от Украинския център за борба с дезинформацията всеки пропаганден наратив се таргетира спрямо специфичните характеристики на различните държави. Конкретният сюжет за „престъпленията срещу деца“, свързан с разпознаваемо име, е адаптиран към културния и информационен контекст на западните общества. От една страна той е насочен към държавите с повишена чувствителност към хуманитарни въпроси като фокусът е поставен върху предполагаемите „масови нарушения на правата на човека“ и „жертвите“ сред деца или жени. От друга – в страни със силни традиционни или религиозни вярвания историите за „тайните трансплантации“ служат като примери за „неморалност“ и „липса на духовност“ на Запада, който подкрепя Украйна.
В България активизирането на наратива за „черната трансплантология“ започва след началото на войната през 2022 г. и обикновено се забелязва пик на публикациите около Деня на детето, първи юни.
Дезинформационният разказ за злоупотребата с непълнолетни, извършвана в резултат на деградиралия западен морал, част от която е историята за украинските деца, има своите традиции у нас в последните години. Т. нар. „ювенална юстиция“ – изфабрикуван руски термин за отнемане на деца от родителите им от държавата, историята за деца, изпращани за осиновяване на Запад, влаковете с деца за Норвегия – всички тези наративи се лансират активно в България от 2018 г. насам и имат широко разпространение.
Дехуманизиране на врага
Руският наратив за трафика на органи цели да докаже нехуманната същност на “киевския режим” като натрапва убеждението, че Украйна жертва населението си с комерсиална цел. Същевременно се използва и за да компрометира работата на международните институции и хуманитарни мисии, които подкрепят Украйна. По това той прилича на останалите „структуроопределящи“ кремълски наративи за войната.
В началото през 2014 г. изглежда, че наративът е предназначен само за вътрешна употреба – в Русия и в руските зони на влияние в Украйна. Конструирането и надграждането му във времето обаче показват, че той е създаден, за да облъчва и чуждестранна аудитория.
За разпространението му се използват разнообразни платформи – официални канали, медии, социални мрежи. Сюжетите, героите и посланията също са различни и това е умишлено. Този подход позволява на Русия да лансира многобройни варианти на едни и същи фалшиви разкази, за да обхванат максимално широка аудитория. Разминаването и дори противоречието в информацията не пречи, напротив, то е умишлено търсено, тъй като допълнително обърква публиката и затруднява опитите за опровергаване на неверните или недоказани твърдения. Същевременно, тази тактика осигурява правдоподобно „алиби“ на служителите на Кремъл, тъй като дезинформацията се разпространява от привидно независими от тях медии и платформи.
Материалът е създаден с подкрепата на SCIENCE+.
Екипът ни благодари за съдействието на Алина Юрий, старши анализатор от Центъра за противодействие на дезинформацията към Националния съвет за сигурност и отбрана на Украйна; Виталий Микайлив, анализатор в „Детектор медия“; Наталия Ряба, журналистка от Free Press for Eastern Europe.
