На 27 октомври 2022 г. в българското Народно събрание е внесен „Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти”. Законопроектът е подписан от група народни представители от формацията „Възраждане”.
Factcheck.bg вече публикува текст, представящ американския закон за чуждестранните агенти. Съществуването на такъв закон в САЩ често е използвано от „Възраждане” като аргумент за създаването на подобен закон и у нас, който да се приложи спрямо техните „агенти” у нас.
Тогава ви обещахме и текст за съществуващия в Русия закон за чуждестранните агенти, който също е мотивиран с аналогичния американски закон. Сравнението обаче показва, че както целите, така и средствата на двата закона, силно се различават.
Историята на руския закон до 2022-а
През юли 2012 г. понятието „чуждестранен агент“ е въведено в руското законодателство чрез промяна в Закона за неправителствените организации. Изисква се неправителствените организации, които се занимават с „политическа дейност“ и са финансирани от чужбина, да се вписват в специален регистър за чуждестранни агенти. Организациите трябва да докладват подробно за своята дейност на властите и да допускат финансови проверки. Неспазването на закона се наказва с тежки глоби или две години затвор.
„Политическата дейност“ е описана като „участие, включително чрез финансиране, в организирането и извършването на политическа дейност с цел повлияване на решенията на правителството, насочени към промяна на държавните политики, както и оказване на влияние върху общественото мнение с подобни цели“. Подобно определение на политическа дейност има и в американския закон.
През 2012 г., още преди гласуването на поправките в закона в руската Дума, от неправителствената организация „Хюмън Райтс Уоч” призовават руските депутати да не приемат предложените допълнения, защото целта им е да „маргинализират и дискредитират финансирани от чужбина групи, които са посланици на промяната в Русия“.
През 2016 г. в закона е направено ново изменение, с което определението за „политическа дейност“ е допълнено. И макар от него да се изключват дейностите, упражнявани в сферата на науката, културата, изкуството, здравеопазването, околната среда и т.н., организации с такава дейност все пак са вписвани в регистъра на чуждестранните агенти. Според доклад на „Амнести Интернешънъл“ от 2016 г., който обхваща първите четири години от влизането в сила на допълнения Закон за неправителствените организации, в регистъра са вписани най-малко 21 организации, извършващи дейност, свързана с околната среда.
Докладът на „Амнести Интернешънъл“ потвърждава и опасенията на „Хюмън Райтс Уоч” от 2012 г. Основните засегнати неправителствени организации работят в сферата на човешките права и тяхната защита. От 2012-а до 2016-а общо 148 организации са вписани в регистъра, а 27 от тях впоследствие са прекъснали дейността си на територията на Русия.
През 2017 г. същият закон е променен отново и обхватът му е разширен, като включва и медии, получаващи финансиране от чужбина. През декември 2019 г. с нова промяна в закона са обхванати и отделни физически лица като блогъри и журналисти. Човек може да бъде обявен за „чуждестранен агент“ дори само заради разпространяването на публикации на медии, които вече са вписани в регистъра.
Нови промени от 2020 г. предвиждат затвор до 5 години за „чуждестранните агенти“, които не докладват изрядно за своите действия на властите. За „чуждестранен агент” може да бъде обявен и всеки журналист, който събира материали, свързани с „националната сигурност”.
През 2021 г. в свой доклад Венецианската комисия на Съвета на Европа препоръчва на Руската федерация да преразгледа изцяло законовите текстове по отношение на чуждестранните агенти от самото им въвеждане през 2012 г. Според Комисията последните поправки имат потенциала да попречат на упражняването на гражданските и политически права, които са необходими за функционирането на демокрацията.
През юни 2022 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) излиза с решение в полза на неправителствени организации, завели дело срещу Русия във връзка със Закона за неправителствените организации. В решението на съда се казва, че този нормативен акт нарушава свободата на събранията и сдруженията от Хартата на основните права на ЕС. Русия използва излизането си от Съвета на Европа през март 2022 г. като оправдание за това, че не възнамерява да вземе предвид решението на ЕСПЧ по делото.
Новият закон за чуждестранните агенти
През юли 2022 г. руската Дума прие изцяло нов закон, чиято цел е да регулира дейността на чуждестранните агенти на територията на Руската федерация. Този нов закон обединява и актуализира основните разпоредби, съдържащи се в други федерални закони по отношение на статута на чуждестранен агент. Законът ще влезе в сила на 1 декември 2022 г.
Новият закон описва понятието „чуждестранен агент“ като всяко физическо или юридическо лице, което получава финансова подкрепа от чужбина или се намира под „чуждестранно влияние“. В чл.2, ал.1 „чуждестранно влияние“ се определя като „предоставянето на подкрепа от чужд източник на лице или въздействие върху това лице, включително чрез принуда, убеждаване или други средства“.
Чуждестранни източници могат да бъдат правителствата на чужди държави, международни и чуждестранни организации, чуждестранни граждани, както и руски граждани или юридически лица, които получават чуждестранно финансиране и служат като посредник за предоставяне на средства на трети лица.
В обхвата на закона влизат „политическа дейност, целенасочено събиране на информация в областта на военните, военно-техническите дейности на Руската федерация, разпространение на съобщения и материали, предназначени за неограничен кръг лица и (или) участие в създаването на такива съобщения и материали”. Определението за политическа дейност обхваща на практика всички сфери от обществения живот и поставя повечето неправителствени организации и медиите във фокуса на закона.
Изключение е направено за дейностите в областта на науката, културата, изкуството, здравеопазването, социалните услуги, семейството, традиционни семейни ценности и др., но само ако съответната дейност не противоречи на националните интереси на Русия и на конституционно установените ред, право и ценности.
Законът за чуждестранните агенти предвижда създаването на отделен регистър, в който да бъдат записвани лицата, свързани с чуждестранни агенти. Свързано е всяко физическо лице, което е член на органите на юридическо лице – чуждестранен агент или е негов учредител, член, участник, управител или служител; или лице, което извършва политическа дейност и получава средства или имущество от чуждестранни агенти, включително чрез посредници, за осъществяване на политическа дейност.
За регистрираните като чуждестранни агенти лица са предвидени редица забрани: те нямат право на държавно финансиране за творчески дейности, нямат право да преподават в държавни и общински образователни организации, нямат право да създават информационни продукти за непълнолетни, нямат право да организират публични прояви.
През юли 2022 г., във връзка с десетата годишнина от приемането на Закона за неправителствените организации, Съветът на Европейския съюз публикува декларация, с която осъжда непрестанните опити на руската страна да оказва натиск върху гражданското общество, включително и чрез Закона за чуждестранните агенти. В свой доклад от 14 септември 2022 г. специалният докладчик на ООН по ситуацията със защитниците на правата на човека Мери Лоулър казва, че „новите разширения в закона допълнително маргинализират темата със спазването на човешките права в страната, което е недопустимо“.
Имат ли общо руският и американският закон?
Още през 2012 г. Русия аргументира въвеждането на статут на „чуждестранен агент” със съществуването на подобен в САЩ. Но американското законодателство в тази сфера е много различно, както по отношение на целите, така и по отношение на конкретното си приложение.
Американският закон за чуждестранните агенти е приет през 1938 г. и цели прозрачност по отношение на това дали в обществените дебати участват хора и организации, които действат от името на чужди държави и организации. Законът не забранява изразяването на различни идеологии и позиции, нито забранява на организациите да извършват определени дейности. Чуждестранни агенти според американския закон са лица, които действат под ръководството, нареждането и контрола на „чуждестранен принципал“ (собственик/управител). В руския закон като условие е записано „чуждо влияние“, което е значително по-обтекаемо и подлежи на широко тълкуване.
В доклада на Венецианската комисия от 2021 г. се казва, че, докато в американския закон изрично е обяснено какво се разбира под дейност в интерес на чужда държава или организация, то в руското законодателство не се изискват конкретни доказателства за това, че някой изпълнява интересите на чужда страна, организация и т.н.
В руския закон обхватът на лицата и дейностите е много по-обширен в сравнение с американския. Добавянето на понятието „чуждестранно влияние“ разширява кръга от хора и организации, които могат да бъдат вписани в регистъра на чуждестранните агенти. Създаването на регистър на свързаните лица също увеличава броя на хората, чиято дейност ще бъде стриктно следена.
В американския закон е записано изключение за медиите при определени условия. В американския регистър на чуждестранните агенти попадат медии, които са държавно контролирани, но тяхната дейност не се ограничава. Законът не се съсредоточава върху медиите и неправителствените организации, особено работещите в сферата на човешките права, докато в Русия именно те са обект на най-тежките ограничения.
Според руския закон в регистъра на чуждестранните агенти могат да попадат чуждестрании и местни медийни организации, както и отделни журналисти, в това число блогъри, видео блогъри и др. За вписването в регистъра е достатъчно да се докаже наличие на „чуждестранно влияние“ под каквато и да е форма, материална или не. Такава практика изцяло липсва в американския закон.
Русия често се позовава на американската практика, когато аргументира нуждата от такъв закон, но пропуска да отбележи, че в самите САЩ прилагането на закона по отношение на медии е обект на редица критики (дори и когато става дума за руската RT). Американски юристи и медийни експерти призовават да се премахне думата „агент“ и да се преосмисли прилагането на закона по отношение на медиите, поради потенциалната възможност правителството да го използва за заглушаване на критични гласове. Точно както прави руското правителство от 2012 г. насам.
Сред медиите, регистрирани като чуждестранни агенти в Русия, са: нидерландската медия за разследващата журналистика „Белингкат“, немската „Дойче Веле“, руският независим телевизионен канал „Дождь“, руският независим новинарски уебсайт „Медуза“, „Новая газета” на нобеловия лауреат за мир Дмитрий Муратов, американската медия „Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFERL)”, американското радио „Гласът на Америка“ (Voice of America, VoA) и много други.
Само за един месец (от 24 септември до 24 октомври 2022 г.) в руския регистър на чуждестранните агенти са вписани нови 30 „агенти”.
В същия период руските държавни институции са блокирали общо над 20 000 източника на информация в интернет. Спрян е достъпът до различни подкасти, за които руската страна твърди, че разпространяват информация забранена на територията на Русия. Само през октомври са арестувани трима журналисти заради репортажи, свързани с мобилизацията в страната.
В момента в руския регистър на чуждестранните агенти присъстват общо 549 лица: 79 неправителствени организации, 186 медии (от които 135 са физически лица), 67 „нежелани организации“, 49 физически лица и 10 обществени сдружения без придобити права на юридическо лице. Само от началото на 2022 г. в регистъра са вписани 160 лица.
По текста работи и Ралица Ковачева
