След повече от четири месеца Конституционният съд (КС) се произнесе по делото оспорващо законността на проведените на 27 октомври 2024 г. парламентарни избори. С решението си съдът обяви за незаконен избора на 17 народни представители, заемащи 16 депутатски места и едно министерско кресло. Изготвянето на експертизата протече при пълно информационно затъмнение и забрана за медийни участия както за вещите лица, извършващи повторната проверка, така и за самите конституционни съдии. На финала на делото се стигна до сериозен сблъсък между институциите, участващи в процеса – Конституционния съд, Централната избирателна комисия и “Информационно обслужване”, а на този фон прокуратурата и парламента направиха опит да се намесят в работата на съда. Хронологията на изборното дело разкрива част от дефицитите в работата на институциите, а решението на съда потвърди съмненията за изборни нарушения, като бяха доказани серия от изборни манипулации.
Factcheck.bg обобщава всички факти по изборното дело до произнасянето на съда:
Конституционното дело за оспорване на законността на изборите от 27 октомври бе образувано по искане на пет политически сили – „Продължаваме промяната – Демократична България”, „Алианс за права и свободи”, „БСП-Обединена левица”, „Има такъв народ” и „Величие”, на която не ѝ достигнаха 21 гласа, за да влезе в 51-то Народно събрание. На 26 ноември 2024 г. Конституционният съд допусна за разглеждане всички искания и ги обедини в едно дело с номер 33 с докладчици съдиите Соня Янкулова и Янаки Стоилов.
С определението, с което съдът даде ход на делото, бяха зададени следните задачи на експертите, извършващи проверката:
- Да преброят хартиените бюлетини и тези от машините в 1777 избирателни секции и да сравнят дали съвпадат с числата, вписани в протоколите;
- Да сравнят дали броят на подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване съответства на информацията от паметта на машините;
- Да проверят съставени ли са протоколите на секционните избирателни комисии в съответствие с изискванията на Изборния кодекс;
- Да сравнят дали броят на записаните в протоколите недействителни бюлетини в 442 избирателни секции съвпада с реално подадените.
Механичният сбор от посочените в определението секции прави 2219, или малко над 16% от всичките 12 879 секции в страната и в чужбина. Още през ноември обаче проверка на „Дневник“ показа, че числото от прессъобщението на съда е сгрешено – бяха установени повторения на номерата на секциите, а някои от тях не фигурираха в сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) все едно не съществуват. Тези несъответствия бяха установени в хода на експертизата, което доведе до повторното преброяване на бюлетините в 2204 секции.
След публикуването на определението Общественият съвет на Централната избирателна комисия разкритикува съда за „частичния му подход“ към назначената експертиза и излезе с препоръки за разширяването на обхвата ѝ. От съвета изпратиха отворено писмо до КС, в което настояха:
- да включи в проверката всички секции, отговарящи на критерия за разминаване с два или повече гласа, в обхвата на експертизата;
- да разшири експертизата като обхване както действителните, така и недействителните бюлетини във всички определени от съда секции, както и избирателните списъци в тях;
- да възложи на експертите анализ на видеозаписите от секции с посочени нередности;
- да допусне участие на независими наблюдатели от организациите членки на Обществения съвет на ЦИК в процеса по извършване на експертизата, за да гарантира максимална прозрачност и доверие в резултатите.
Конституционният съд обаче остави без разглеждане исканията на съвета, а от ОС на ЦИК обясниха, че това означава, че експертите ще изследват съдържанието на чувалите, водейки се само от документи и без да могат да използват видеозаписите като доказателство при изготвянето на експертизите. От коментар на едно от вещите лица стана известно, че разширяването на задачите няма да как да се случи, тъй като самите жалбоподатели са посочили кои секции да бъдат проверени и въз основа на техните искания, съдът ги е изброил в определението. Включването на нови секции за проверка би изисквало ново определение от съда, което би забавило делото.
Месец и половина броене и близо 50% сгрешени бюлетини
В началото на декември експертите започнаха работа, а крайният срок за завършване на задачата по повторното преброяване бе 10 януари. На 14 и 15 януари съдът прие заключенията им, а на 21 януари с ново определение назначи графична експертиза на бюлетини в три секции в избирателните райони Враца, Монтана и Плевен. Това се наложи заради съмнение, че са попълвани от един или двама души. Експертизата бе възложена на три вещи лица от Националния институт по криминалистика към Министерството на вътрешните работи – Виолин Цветков, Ирена Андреева и Васил Бачев. Те имаха срок до 30 януари 2025 г., за да представят заключението си.
Съдът изиска и информация от Централната избирателна комисия (ЦИК) за времето за гласуване с машини в четири секции от Кърджалийския избирателен район и поиска от ЦИК изборните книжа от 14 секции в Бургаски, Кърджалийски, Пернишки, Пловдивски, 23-ти МИР София, Старозагорски и Търговищки избирателен район. КС изпрати указанията си до ЦИК без да посочва причини за повторното поискване на изборните документи.
Определението на съда беше докладвано на заседание на ЦИК на 22 януари, а ден по-късно членовете на комисията взеха решение да изпратят писма до общините, в които се намират посочените секции, за да изискат от тях изборните книжа. Указанията бяха изпратени до кметове на следните населени места:
- Гр. Павел баня – Иса Бесоолу (“ДПС – Ново начало”)
- Гр. Бургас – Димитър Николов (ГЕРБ)
- Гр. Ардино – Иззет Шабан (ДПС-ДПС)
- Гр. Перник – Станислав Владимиров (подкрепен от ГЕРБ на местните избори през 2023г.)
- Общ. Родопи – Павел Михайлов (“БСП за България”)
- Район „Младост“ в Столична община – Ивайло Кукурин („Продължаваме промяната – Демократична България“ („Спаси София“)
- Гр. Стара Загора – Живко Тодоров (ГЕРБ)
- Район „Триадица“ в Столична община – Димитър Божилов – („Продължаваме промяната – Демократична България“ („Спаси София“)
- Гр. Чирпан – Ивайло Крачолев (ГЕРБ)
- Общ. Гълъбово – Николай Тонев (“ДПС-Ново начало”)
- Общ.Търговище – Дарин Димитров (ГЕРБ)
Информацията бе докладвана и на министъра на вътрешните работи и на председателя на Конституционния съд.
На 28 януари на заседание на ЦИК стана известно, че кметовете на Гълъбово, Чирпан, Търговище и Ардино няма да предадат изборните книжа и материали за секциите, за които им е било указано, заради което комисията е изпратила на съда само част от поисканите допълнителни изборни книжа.
На 17 февруари съдът прие доказателствата, предоставени от ЦИК и даде възможност на вносителите на жалбите да се запознаят с тях. На 26 февруари с ново определение КС възложи на избирателната комисия да преизчисли мандатите въз основа на протоколите от вещите лица, извършили повторното броене. В акта на съда се посочва, че в 46.75% от проверените избирателни секции е налице промяна в броя на действителните гласове, а в 35.78% има несъответствие между вписаните в протоколите недействителни гласове и откритите такива при повторното преброяване.
Първи институционален сблъсък след намесата на “Информационно обслужване”
На следващия ден (27 февруари) ЦИК изпрати писмо до „Информационно обслужване“, за да го уведоми за поставените от съда задачи, а в отговор от компанията предложиха да се създаде допълнителен модул в системата за въвеждане на новите резултати. След това от дружеството съобщиха, че имат техническа готовност да започне повторното въвеждане на резултатите.
Така на 4 март ЦИК възложи на „Информационно обслужване“ да въведе в новия модул данните от протоколите, предоставени от КС. На втори екип от дружеството, различен от първия, бе възложено да извърши повторно въвеждане на същите данни, които след това съвместно с ЦИК да бъдат проверени, преди да се пристъпи към окончателното преизчисление на мандатите.
На 6 март обаче в изборната комисия постъпва писмо от „Информационно обслужване“, в което се съобщава за установени технически грешки:
- две секции, в които има установени от експертите нулеви резултати за всички партии и коалиции;
- пет секции, в които са установени нулеви резултати от хартиените бюлетини или от тези от машина;
- единайсет секции, в които има дублиране на задачите и разминавания между данните, въведени от експертите;
ЦИК разгледа сигнала още същия ден и изпрати въпроси до Конституционния съд с молба за уточнения по откритите от „Информационно обслужване“ разминавания като поиска и разрешение да бъдат публикувани получените от съда протоколи в табличен вид.
На следващия ден (7 март) в комисията постъпва друго писмо от КС, в което за първи път се съобщава, че бюлетините от седем секции липсват. От ЦИК изразяват готовност да поискат от кметовете на общините да направят нова проверка на помещенията и да открият липсващите бюлетини, но според председателя на комисията Камелия Нейкова от съда отговарят, че са приключили със събирането на доказателства.
Така на 7 март (петък) ЦИК изпрати на „Информационно обслужване“ инструкции за въвеждането на данните, а дружеството обяви готовност да приключи работа до 10 март. Същия ден от компанията решават да публикуват писмото до ЦИК без разрешението на Конституционния съд „заради големия обществен интерес към резултатите от въвеждане на данните от протоколите“.
„Информационно обслужване“, вместо да докладва за завършената задача, съобщава на ЦИК, че е предало всички материали по делото на Софийската градска прокуратура. От писмо от директора на дружеството Ивайло Филипов, изпратено до изборната комисия се разбира, че отдел “Специализиран” към Софийската градска прокуратура (в този отдел се разпределят т.нар. общественозначими дела и такива с висока фактическа и правна сложност, бел.авт.) е изискал всички документи и материали по делото, включително технически средства и технически носители, използвани за извършване на дейностите по въвеждане на данните от протоколите, предоставени на Централната избирателна комисия от Конституционния съд. Заради това от дружеството съобщават, че са „в невъзможност да изпълнят възложените дейности към настоящия момент“.
В отговор от ЦИК настояват „Информационно обслужване“ да завърши възложените задачи и уведомяват КС за възникналата ситуация.
Заради намесата на прокуратурата на 10 март председателят на Конституционния съд Павлина Панова направи безпрецедентно изявление по БНТ, в което обвини държавни институции в опит за саботаж на конституционното дело.
На следващия ден от „Информационно обслужване“ отрекоха да са предоставяли на прокуратурата документацията по делото и заявиха, че са върнали всички изходни документи на ЦИК. Впоследствие поискаха документите отново с уточнението, че биха могли да приключат с въвеждането на данните на 12 март в 17 часа, тъй като преди това трябва да бъде инсталиран нов сървър. Изборната комисия обаче постави срок на „Информационно обслужване“ до 9 часа на 12 март. Срокът бе спазен и така на 12 март компанията изпрати резултатите, а ЦИК извърши преизчислението на мандатите и изпрати информацията до КС.
Безпрецедентна намеса на парламента и прокуратурата
На фона на комуникацията между институциите прокуратурата направи опит да се намеси в работата на КС, като с писмо до съда изиска серия от документи и материали по делото. С апел за „спешност“ прокуратурата поиска следните документи:
- Жалби от политически партии;
- Решения и мотиви, на база на които е взето решението за допускане и създаване на конституционното дело;
- Изисквания и мотиви, по които са избрани експертите;
- Правила, по които да работят експертите, включително при определянето на кои бюлетини са действителни и кои не, както и критерии за приемането на работата им;
- Кои членове на Конституционния съд са определили кои изборни книжа да се представят при изготвяне на оценката на експертите;
- Писма, с които са изискани от ЦИК изборни книжа;
- Всички приемо-предавателни протоколи;
- Резултати от работата на експертите – протоколи, записи от срещи, уточнения, причини за привличане на криминалисти, тяхната експертиза и правила за работа;
- Всички други документи, съотносими към случая.
Действията на прокуратурата бяха определени от Висшия адвокатски съвет като „недопустима намеса в работата на съда“. КС от своя страна отказа да предостави исканите от прокуратурата документи по делото с мотив, че при неприключило конституционно дело не се дължи предоставянето им.
Заради създалото се напрежение на 11 март председателят на Народното събрание Наталия Киселова свика извънредно заседание на парламента, на което да бъдат изслушани членовете на изборната комисия и изпълнителния директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов. На следващия ден бяха изслушани и част от вещите лица по делото. По-голямата част от политическите сили не одобриха предоставената им информация и излязоха с декларация, съдържаща правописни и пунктуационни грешки, както и неточни понятия, с която обвиниха съда, че “не си върши работата”. Декларацията подкрепиха ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и „ДПС – Ново начало“, а от „Възраждане“ поискаха разпускането на Конституционния съд.
От двете заседания стана известно, че именно директорът на „Информационно обслужване“ е подал сигнал в прокуратурата заради липсващите бюлетини от седем секции в страната. По думите на Филипов техният брой е бил 780, като в изказването си пред депутатите той се опита да внуши, че вещите лица умишлено са поставили нулев резултат за тези секции, въпреки че на видеонаблюдението се вижда, че в тях се гласува. Филипов не споменава, че според определението на съда материалите от видеонаблюдението не са доказателства по делото. Така с изказването си той даде и основание на депутатите да говорят за „откраднати бюлетини“.
В отговор, говорителят на ЦИК Росица Матева обясни, че експертите са поставили нулев резултат, тъй като в чувалите са липсвали бюлетните от тези секции. Думите ѝ бяха потвърдени на следващия ден от вещите лица по делото, които също бяха изслушани в парламента. Осем от осемнайсетте експерти по делото се явиха в Народното събрание, за да отговарят на въпроси по казуса с липсващите 780 бюлетини. Пред депутатите те разясниха, че за целите на проверката са били разпределени на екипи от по двама души (един юрист и един математик), като предварително е било определено резултатите от кой избирателен район да проверява всеки от екипите.
Вещите лица по делото са броили бюлетините в специално запечатани помещения в сградата на Конституционния съд, където са били разпечатвани и запечатаните чували с изборни книжа. По думите на експертите, повечето от чувалите са били в добро състояние, но имало и такива, от които липсвала задължителната лента с подписите, имената и печата на секционните избирателни комисии. Стана известно и че в част от чувалите са открити не бюлетини, а ножици, ролки от машинно гласуване и кочани с неизползвани бюлетини.
Казусът с липсващите бюлетини
Подробна информация за липсващите бюлетини бе публикувана в мотивите към решението по делото:
- За избирателна секция 234610009 в 23-ти МИР София липсват 58 броя хартиени бюлетини и 117 броя бюлетини от машинно гласуване според протокола на секционната избирателна комисия. В тази секция победител е „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 70 гласа.
- За избирателна секция 090200015 в 9-ти МИР Кърджали липсват 14 бюлетини от машинно гласуване; най-много от тях (8) са за „Алианс за права и свободи“;
- За избирателна секция 270700016 в 27-ми МИР Стара Загора липсват 341 хартиени бюлетини и 16 бюлетини от машинно гласуване като най-много от тях (217) са за „ДПС -Ново начало“;
- За избирателна секция 273100115 в 27-ми МИР Стара Загора липсват 152 хартиени бюлетини – най-много от тях (39) са за ГЕРБ;
- За избирателна секция 273600017 в 27-ми МИР Стара Загора липсват 100 бюлетини от машинно гласуване – най-много от тях (30) са подадени за ГЕРБ;
- За избирателна секция 283500103 в 28-ми МИР Търговище не липсват всички хартиени бюлетини, а само 294, които са за „ДПС-Ново начало“. В тази секция експертите са намерили 84 хартиени бюлетини, като най-много от тях са подадени за „Алианс за права и свободи“.
Така от експертизата става известно, че изчезналите бюлетини не са 780, а са всъщност 1092. От последващи коментари на експерти стана известно, че дори и да бяха намерени, това не би се отразило на крайното решение за преизчисление на резултатите.
В крайна сметка на 13 март Конституционният съд (КС) се произнесе по делото за обявяване на незаконност на проведените на 27 октомври 2024 г. парламентарни избори и обяви за незаконен избора на 17 народни представители – те заемат 16 депутатски места, а 17-ият влезе на мястото на Теменужка Петкова след избора ѝ за финансов министър. На база преизчислението на резултатите в парламента влезе партия „Величие“, която получи 10 места, а управляващото мнозинство между ГЕРБ, БСП, ДПС-ДПС и „Има такъв народ“ се сви до 121 депутати.
Решението на съда също така потвърди съмненията за изборни нарушения, като бяха доказани серия от изборни манипулации. Това провокира политическите сили да се задействат за нови промени в Изборния кодекс.
