fbpx

Кои държави са провели референдум за еврото и кои не

“С референдуми Дания и Швеция не приемат еврото. Румънското правителство без референдум отлага приемането поне до 2029 г.”, „България е единствената държава, която не е провела референдум за ЕС или еврозоната“ – тези и други подобни твърдения се разпространяват през изминалите месеци в социалните мрежи. Внушава се, че множество държави са провели национални допитвания за влизането си в еврозоната.

В България тези твърдения се използват, за да се убедят гражданите в нуждата от референдум за отлагане на въвеждането на еврото поне до 2043 г., организиран от формацията “Възраждане”.

През юли парламентът отхвърли внесеното от „Възраждане“ предложение, подкрепено с 470 хиляди подписа на граждани. Народните представители от „Възраждане“ и „Има такъв народ“ отнесоха въпроса към Конституционния съд, защото според тях парламентът няма право да отхвърля предложение за референдум, подкрепено с над 400 хиляди подписа. Според мнозинството депутати обаче предложеното национално допитване за еврото нарушава Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Този закон не допуска свикване на референдуми по въпроси, уредени във вече ратифицирани международни договори. След като България става членка на Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., тя става и страна по договорите на Съюза, а според тях всички държави членки са правно обвързани да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят условията за това. Изключение прави единствено Дания, която е договорила клауза за неучастие в общата валута още през 1992 г.

Никоя от 20-те членки на еврозоната не е свиквала специален референдум за това

Девет от държавите, използващи еврото, са го приели без да се допитват до гражданите си по въпроса. Това са Германия, Белгия, Нидерландия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Люксембург. Франция и Ирландия получават съгласието на гражданите си по този въпрос чрез референдумите за Договора от Маастрихт, който урежда ангажимента за присъединяване към общата европейска валута. Останалите девет членки са провели референдуми за присъединяване към ЕС след 1993 г.  Към този момент Договорът от Маастрихт вече е в сила и ангажиментът за приемане на еврото вече е заложен в действащите договори на Съюза. Одобрявайки членството, гражданите на тези държави са одобрили и влизането в еврозоната. Референдуми за присъединяване към ЕС след 1993 г. са проведени в Австрия, Финландия, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Малта и Хърватия.

Само Дания и Швеция провеждат референдуми за еврото

Единствените държави от ЕС, които са подложили на референдум въпроса дали да приемат еврото, са Дания и Швеция. 

Три страни, сред които също е Дания, са провели национални допитвания дали да ратифицират Договора за ЕС от 1992 г., известен още като Договор от Маастрихт. Този документ урежда създаването на Икономическия и валутен съюз между държавите-членки и фиксира ангажимента им да приемат бъдещата обща европейска валута. Затова референдумите за Договора от Маастрихт могат да бъдат разглеждани индиректно и като рефендуми за еврото. Държавите, които подлагат на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт са Франция, Дания и Ирландия.

Дания – не на еврото, над 20 години в „чакалнята“

През юни 1992 г. Дания провежда референдум относно приемането на Договора от Маастрихт. Върху бюлетината пише следното: „Провежда се гласуване по предложението прието от Фолкетинга за промяна на закона за присъединяване на Дания към Европейската общност (присъединяване на Дания към Договора за Европейския съюз). За да гласувате ЗА предложението, поставете Х срещу ДА / За да гласувате ПРОТИВ предложението, поставете Х срещу НЕ.“ Резултатът показва, че 50.7% от гласовете са против предложението.

Договорите на ЕС не могат да влязат в сила, ако не бъдат ратифициран от всички държави-членки. Затова отхвърлянето на Договора от Маастрихт от датските гласоподаватели налага част от условията да бъдат променени. В следващите месеци Дания договаря четири изключения по ангажиментите заложени в документа. Освен Икономическия и валутен съюз, те обхващат също общата политика за сигурност и отбрана (отменено през 2022 г.), правосъдието и вътрешните работи, както и въпроса за европейското гражданството (ангажиментите, които последното изключение засяга, отпадат и за останалите държави-членки през 1997 г.) След приемането на изключенията Дания провежда втори референдум за ратификацията на Договора от Маастрихт, но вече при променените условия. През май 1993 г. в полза на предложението гласуват 56,7% от участвалите граждани и Дания ратифицира документа.

През 2000 г. страната все пак провежда още един референдум дали да не се откаже от договореното изключение и все пак да се присъедини към единната валута. Текстът върху бюлетината гласи: „Провежда се гласуване по предложението прието от Фолкетинга за закон за присъединяване към общата валута. За да гласувате ЗА предложението, поставете Х срещу ДА / За да гласувате ПРОТИВ предложението, поставете Х срещу НЕ.“ Гласоподавателите отхвърлят присъединяването към еврото с 53,2% против.

Въпреки че не е задължена, от 1999 г. Дания е член на европейския валутно-курсов механизъм ERM II, известен още като „чакалнята на еврозоната“. Това означава, че курсът на датската крона е фиксиран спрямо еврото. Страната участва в механизма не с перспективата да се присъедини към общата валута, а защото той ѝ предоставя удобна рамка за дългосрочната ѝ политиката на фиксиран валутен курс, както и поради факта, че повече от половината от външната ѝ търговия е в рамките на ЕС.

Швеция с две взаимно изключващи се решения

Когато Швеция се присъединява към ЕС през 1995 г., Договорът от Маастрихт вече е в сила. Встъпвайки в членството си страната приема ангажиментите по съществуващите към момента договори на Съюза, също както прави по-късно и България. Тези ангажименти включват присъединяване към общата европейска валута, когато бъдат изпълнени условията за това. Шведските граждани подкрепят членството в ЕС при тези условия в референдум през 1994 г., в който 52.3% от тях гласуват „за“.

Въпреки че вече е поела ангажимент да се присъедини към еврозоната, през 2003 г. страната все пак свиква референдум за това. Въпросът в бюлетината е „Смятате ли, че Швеция трябва да въведе еврото като валута?“ Гласоподавателите отхвърлят предложението с 55,9% против.

Това поставя Швеция в деликатно положение – от една страна има ясен сигнал от гражданите против еврото, а от друга е длъжна да изпълни поетите си при присъединяването към ЕС ангажименти, които също са одобрени чрез референдум. Страната отлага решаването на въпроса като не се присъединява към валутния механизъм ERM II и по този начин умишлено не изпълнява критериите за членство в еврозоната. През април тази година проучване на Евробарометър за пръв път показа подкрепа за приемането на еврото сред шведските граждани, а лидерът на либералната партия, която е част от управляващата коалиция, заяви че присъединяването към общата валута може да стане и без нов референдум, тъй като гражданите вече са се произнесли по въпроса през 1994 г., когато са гласували за присъединяването към ЕС.

Французите казват предпазливо „да“ на Договора от Маастрихт

Франция и Ирландия са другите две държави освен Дания, които подлагат на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт. В него наред с други въпроси е заложено задължението на държавите да приемат бъдещата единна валута. Във Франция референдумът по този въпрос е през 1992 г.  Въпросът върху бюлетината е „Одобрявате ли закона предложен на френския народ от президента на републиката за ратифициране на Договора за Европейския съюз?“. Въпреки че Договорът урежда и други ключови области като общата външна политика, правосъдието и т.н., икономическите въпроси и общата валута са централна тема в дебатите във Франция. В крайна сметка французите гласуват в подкрепа на документа, но със скромните 51%, които стават известни като „малкото да“ (petit oui). Франция става една от първите държави, които приемат еврото още при неговото въвеждане на 1 януари 1999 г.

Ирландците гласуват за 11-тата поправка в Конституцията

Ирландия също подлага на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт през 1992 г. Предложението е одобрено с 69% от гласовете. За да приеме документа, страната трябва да направи промяна в Конституцията си. Затова въпросът към гласоподавателите гласи: „Какво желаете да направите – да гласувате за предложението за промяна в Конституцията или да гласувате против предложението за промяна в Конституцията?“ Върху бюлетината, която гражданите получават предварително, има и кратък обяснителен текст за съдържанието на конституционната поправка. В него се уточнява, че става дума за ратификация на Договора за Европейския съюз и за членството в Съюза според условията на този документ. Обяснява се също, че предложеният закон не отменя нищо от действащите актове приети от държавата и произтичащи от задълженията й като членка на ЕС или европейските общности, както и че не отменя действието на досега приетите актове на европейските институции, които имат правна сила в страната.

Гърция провежда референдум, който заплашва да я извади от еврозоната

През юли 2015 г. Гърция става единствената държава, която, макар и индиректно, провежда референдум за членството си за еврозоната повече от десетилетие след като се е присъединила към нея. Въпросът, зададен към гражданите не съдържа точно такава формулировка – той се отнася за приемането на третия спасителен пакет, който трябва да помогне на страната да се измъкне от дълговата криза. Отхвърлянето на условията на международните институции обаче носи реален риск страната да фалира и да изпадне от еврозоната. Дотогава няма случай на държава членка, напуснала еврозоната, затова и няма и ясно разписана процедура за това в законодателството. Въпреки че на референдума мнозинството гърци отхвърлят спасителния пакет, в крайна сметка той е приет месец по-късно и до “Грекзит” не се стига.

Източници

Парламентът отхвърли референдума на „Възраждане“ срещу еврото. Костадинов поиска Радев да сезира КС: https://www.svobodnaevropa.bg/a/parlament-referendum-vazrazhdane-evro/32493131.html

Конституционният съд е образувал дело по жалбата на „Възраждане“ за референдума срещу еврото: https://www.dnevnik.bg/politika/2023/07/17/4508607_konstitucionniiat_sud_dopusna_za_razglejdane_jalbata/

Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление: https://ncr.government.bg/FileBrowser/File?path=%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0%2F%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%2FZAKON_za_prqko_ucastie.pdf

Договори на Европейския съюз: https://www.europarl.europa.eu/about-parliament/bg/in-the-past/the-parliament-and-the-treaties

Протокол относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз: https://legislation.apis.bg/doc/5268/0

What is the Economic and Monetary Union (EMU)? https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-and-monetary-union/what-economic-and-monetary-union-emu_bg

The Danish Parliament, European Union Referenda: https://www.thedanishparliament.dk/en/eu-information-centre/eu-referenda

Brittanica, The Maastricht Treaty: https://www.britannica.com/topic/European-Union/The-Maastricht-Treaty

De danske forbehold: https://www.eu.dk/da/danmark-i-eu/de-danske-forbehold#BA2796CD28D34D8EAE82CAAE89A25E60

Treaty of Amsterdam: https://www.europarl.europa.eu/topics/treaty/pdf/amst-en.pdf

Hvor mange folkeafstemninger har det været i Danmark? https://www.eu.dk/faq/alle-faqs/hvor-mange-folkeafstemninger-om-eu-har-der-vaeret-i-danmark

Условия за присъединяване към еврозоната: критерии за конвергенция: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/joining-the-euro-area/convergence-criteria/

Като е толкова лошо в чакалнята за еврото, защо Дания е там 21 години? https://www.24chasa.bg/mneniya/article/8445840

Fixed exchange rate policy: https://www.nationalbanken.dk/en/frequently-asked-questions/fixed-exchange-rate-policy

Sveriges väg till EU-medlemskap: https://www.regeringen.se/sa-styrs-sverige/regeringens-arbete-pa-eu-niva/sveriges-vag-till-eu-medlemskap/

Resultat från folkomröstningen om euron 2003: https://www.val.se/valresultat/folkomrostningar/euro-2003.html

Flash Eurobarometer 527: https://europa.eu/eurobarometer/api/deliverable/download/file?deliverableId=87888

Pehrson (L): Svenskt eurointräde utan folkomröstning: https://www.europaportalen.se/2023/06/pehrson-l-svenskt-eurointrade-utan-folkomrostning

Voting and turning out for monetary integration: the case of the French referendum on the Maastricht treaty: https://d-nb.info/1186504455/34

Referendum results 1937 – 2015: https://web.archive.org/web/20171220195002/http://www.housing.gov.ie/sites/default/files/migrated-files/en/Publications/LocalGovernment/Voting/referendum_results_1937-2015.pdf

We Don’t Want to Go on Borrowing Forever: https://www.spiegel.de/international/europe/spiegel-interview-with-greek-prime-minister-tsipras-a-1022156.html

What would happen if Greece quits the euro? https://www.bbc.com/news/business-31457991

Greece defiantly rejects Europe’s bailout offer: https://www.cbsnews.com/news/greece-votes-no-on-euro-bailout-conditions-polls-indicate/

Greece swallows bitter pill, passes bailout: https://www.dw.com/en/greece-parliament-approves-85-billion-euro-bailout-deal/a-18648506

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския медиен и информационен фонд, който се управлява от Calouste Gulbenkian Foundation. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg и не отразява непременно възгледите на ЕМИФ и партньорите на фонда Calouste Gulbenkian Foundation и Европейския университетски институт.

This publication was created with the financial support of the European Media and Information Fund, managed by Calouste Gulbenkian Foundation. The sole responsibility for the content lies entirely with Factcheck.bg and it may not necessarily reflect the positions of EMIF and the Fund Partners, Calouste Gulbenkian Foundation and the European University Institute.

Василена Доткова
Василена Доткова
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката