Кои други държави се изкушават да копират руския закон за чуждестранните агенти

Това, което в Унгария се нарича „защита на суверенитета“, не е непознато понятие и в по-широкия географски регион. В Грузия, Киргизстан и Турция също се води борба срещу „организациите с чуждестранно финансиране“, което прави почти невъзможна дейността на гражданския сектор и журналистите. Приятелите и съюзниците на унгарския министър-председател Виктор Орбан – министър-председателят на Словакия Роберт Фицо и президентът на Република Сръбска Милорад Додик – вече планират подобни закони.

През декември миналата година унгарският парламент прие Закон за защита на националния суверенитет, подобен по същността си на Закона за чуждестранните агенти в Русия.

Макар управляващите унгарски политици първоначално да отричаха, че така нареченият „Закон за защита на суверенитета“ е част от кампания срещу гражданското общество и независимата журналистика, сега вече е ясно кого и как преследва на практика „Службата за защита на суверенитета“, създадена със закона.

В края на юни например започна цялостно разследване срещу разследващия сайт „Атлатсо“ (Átlátszó) и местния клон на неправителствената организация за борба с корупцията „Прозрачност без граници“ (Transparency International Hungary). 

Службата публикува проведени със съмнителна методология „изследвания“, посочващи вестници и статии, уж „подкрепящи войната“ и разпространяващи „дезинформация“.

Обекти на нейния интерес станаха и обществени организации. Постоянно се събира информация за тях под претекст за „защита на националния суверенитет“, в това число данни за банковите сметки на определени лица.

В последните месеци подобни законодателни предложения бяха поставени на дневен ред и в други страни от по-широкия географски регион. Закони за чуждестранните агенти бяха приети в Грузия и Киргизстан, а законопроекти с такава насоченост са внесени в Република Сръбска, Словакия и Турция. Законодателни предложения за противодействие на чуждестранно влияние са изготвени и в Северна Македония и Сърбия.

В този материал разглеждаме какви действащи законови разпоредби съществуват в тези държави или какви закони се планират, спрямо кого се прилагат и как действат.

В обобщение следва да се отбележи, че общото между приетите, внесените за разглеждане или предложените в региона закони за чуждестранните агенти е съдържанието им, а то е по-скоро сходно с руския Закон за чуждестранните агенти, въпреки твърденията на авторите им, че текстовете изготвени по образец на конкретен закон от САЩ. Според заинтересованите лица, с които разговаряхме, с тези закони могат да се заглушават критичните гласове и да се потискат подкрепящите демокрацията неправителствени организации и независимата журналистика.

Къде вече са приети такива закони: Грузия и Киргизстан

„Според оправданията на властите този закон е мярка за прозрачност. Затова е назован „Закон за прозрачност на чуждестранното влияние“. Но той всъщност няма нищо общо с прозрачността“, коментира в края на юни за портала Lakmusz Тамар Кинцурашвили (Tamar Kincurashvili), изпълнителен директор на грузинската Фондация за развитие на медиите и главен редактор на сайта за проверка на фактите „Детектор за митове“ (Myth Detector).

Партията „Грузинска мечта – Демократична Грузия“, която е на власт в страната от 2012 г., посочва действащия в САЩ Закон за регистрация на чуждите агенти (Foreign Agents Registration Act, FARA) като модел, използван при въвеждането на грузинския закон. Двата закона обаче не си приличат – грузинският има много повече сходства с руския модел. Експертът по международно право Тед Джонас, който от десетилетия живее в Грузия, е описал подробно различията между американския и грузинския закон и е установил наред с други факти, че:

• Американският закон определя чуждестранния агент като юридическо или физическо лице, което се контролира или действа под ръководството на чужда сила и работи в интерес на тази чужда сила, докато грузинският закон определя чуждестранния агент като правен субект, който получава повече от 20 процента от финансирането си от „чужда сила“;
• Американският закон не приема, че всяка получаваща чуждестранна подкрепа организация е чуждестранен агент, а грузинският приема самия факт, че дадена организация получава чуждестранна помощ, като достатъчен, за да бъде определена като чуждестранен агент.

„Заглушаването на критичните гласове в Киргизстан не започна с приемането на руския закон за чуждестранните агенти. Най-добрият период за упражняване на свободите беше между 2010 и 2016 г. Но след идването на власт на сегашния президент Садир Джапаров положението от ден на ден се влошава и допълнително се утежни от руско-украинската война“, каза в отговор на въпрос на портала Lakmusz киргизкият журналист Бектур Искендер, който напусна Киргизстан през 2021 г. заради репресивни мерки.

Управляващите в Киргизстан, които са на власт от 2020 г., поддържат добри взаимоотношения с Русия, а техният закон за чуждестранните агенти следва руския модел и се прилага по отношение на организации, упражняващи политическа дейност. Използваното определение за политическа дейност обаче е твърде широко.

„Съгласно закона множество действия могат да се считат за политически. Това разбираемо предизвиква страх у мнозина. Сред първите засегнати например са независими медии и НПО, наблюдаващи изборите. Една НПО вече прекрати дейността си, а две новинарски медии напуснаха страната и работят в изгнание“, допълни Бектур.

Правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ (Human Rights Watch) предупреди, че киргизкият закон създава условия за заклеймяване, с него може лесно да се злоупотребява, а определението за „политическа дейност“ е прекалено неясно.

Къде се планира приемане на закони за чуждестранните агенти: Република Сръбска, Словакия, Турция

„Законопроектът е по-строг от приетия неотдавна в Грузия. Докато грузинският закон приема, че за да се определи даден правен субект като чуждестранен агент, 20% от финансирането му трябва да е от чуждестранни източници, в Република Сръбска такъв лимит няма“, каза за портала Lakmusz Енес Ходжич, разследващ журналист от Балканската мрежа за разследваща журналистика (Balkan Investigative Reporting Network, BIRN) в Босна. Макар че Енес не живее на територията на Република Сръбска, а седалището на BIRN е в Сараево, той би бил засегнат от Закона за чуждестранните агенти. Тъй като работи за организация с чуждестранно финансиране, той би бил третиран като чуждестранен агент, ако пътува до Република Сръбска по работа, което той прави доста често.

Законът, поне в последния му вариант от месец май, ще се прилага не само за организации, регистрирани в Република Сръбска, но ще следи и НПО навсякъде в Босна и Херцеговина.

При изготвянето на законопроекта президентът на Република Сръбска, известният с проруската си ориентация Милорад Додик, твърдеше че той е създаден по модела на действащия в САЩ Закон за регистрация на чуждите агенти (Foreign Agents Registration Act, FARA). Посолството на САЩ в Босна се разграничи от твърденията на Додик в официално изявление, в което посочи, че американският закон е съвсем различен от представения от Додик подход.

В съобщението си до медиите посолството на САЩ изтъкна, че „FARA не забранява и не ограничава каквито и да било дейности и не се прилага за независими медии или НПО“.

През март миналата година бюрото на Радио Свободна Европа в Босна и Херцеговина анализира сходствата между законопроекта в Република Сръбска и руския закон за чуждестранните агенти и установи множество прилики.

В Словакия наративът е доста сходен. През април крайнодясната и проруска „Словашка национална партия“ (СНП), част от управляващата коалиция, предложи подобен закон, чийто прицел са най-вече НПО, развиващи дейност в областите на борбата с дезинформацията, правата на човека или политическата отговорност.

Обратно на твърденията на политическото ръководство, че е следван моделът на американския Закон за регистрация на чуждите агенти, словашкият закон също е реплика на руския, какъвто е случаят и в други страни от региона. Според словашки граждански организации друга опорна точка за законопроекта може да е бил приетият през 2017 г. в Унгария закон за прозрачността. Словашката версия обаче може да е дори по-строга, защото би предоставила по-големи правомощия на Министерството на вътрешните работи.

Законопроектът все още е в процес на обсъждания и преговори. Ако бъде внесен в парламента и приет, той може да влезе в сила от 1 януари 2025 г.

През май тази година Турция също подсказа намерения да затегне и без това строгите си правила. Проправителствения всекидневник „Йени шафак“ (Yeni Şafak, „Нова зора“) публикува информация, че турското правителство ще приеме изменения и допълнения в наказателния кодекс, за да се разшири предметният обхват на престъплението шпионаж и да се въведе понятие „агент на чуждо влияние“ като нов престъпен състав. Според критици на правителството законът би бил пореден удар по демокрацията и независимата журналистика в Турция, а експерти тълкуват този ход като допълнение към приетия през октомври 2022 г. закон за дезинформацията, който официално се представя като инструмент за „борба с фалшивите новини и дезинформацията“, но всъщност се използва за заглушаване на несъгласието и критиката.

Според доклад на платформата Free Web Turkey, която следи цензурата в интернет, през 2022 г. властите са се позовали на закона, за да ограничат достъпа до повече от 40 хиляди URL адреса. Най-често са били блокирани новини за Ердоган и семейството му, следвани от новини за лица и организации, близки до управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието.

Къде само се предлагат подобни закони: Северна Македония, Сърбия

Макар че в Република Северна Македония няма действащ закон за чуждестранните агенти, открито проруската партия „Левица“ включи в предизборната си програма забрана и криминализиране на проверката на фактите в социалните мрежи и „десоросизация“ на гражданското общество в Северна Македония (визирайки Джордж Сорос, американския финансист и милиардер от еврейско-унгарски произход, който подпомага неправителствени организации в региона). Програмата предвижда санкции, ако НПО, която получава чуждестранна подкрепа, разпространява „политическа пропаганда“ в Северна Македония. Освен това подпомагането на НПО от чужбина ще бъде напълно забранено.

В подобна посока се движи и Сърбия. През май тази година лявата националистическа партия „Движение на социалистите“ оповести, че подготвя проектозакон за забрана на дейността на неправителствените организации. Не е ясно дали партията и нейният открито проруски настроен основател и бивш лидер Александър Вулин могат да съберат достатъчно подкрепа, за да стане проектозаконът реалност, но съществуването му предизвиква тревога сред неправителствените организации. Според Мая Стоянович, изпълнителен директор на неправителствената организация „Гражданска инициатива“, „Вулин и партията му винаги казват онова, което правителството мисли, но не си позволява да изрече.“

Комисии за противодействие на руското влияние: Албания, Полша

За разлика от разгледаните дотук примери, в две страни са създадени парламентарни комисии за противодействие на дезинформацията и руско-белоруското влияние, но все още не е ясно за какво и как ще се използват. От наличната досега информация изглежда, че са сформирани за предотвратяване на руското влияние, а не за уронване на престижа на гражданското общество и неправителствените организации.

Правителството на Албания съобщи на 1 април тази година за създаването на парламентарна комисия, докато в Полша правителството на Доналд Туск сформира отново комисия, създадена първоначално през 2023 г. от правителството на дясната националконсервативна партия „Право и справедливост“ (Prawo i Sprawiedliwość).

Какво иска Европейският съюз и какво може да направи?

Самият Европейски съюз изготви предложение, целящо ограничаване на чуждестранното влияние. Критиците обаче наричат проекта „закон на ЕС за чуждестранните агенти“ и се боят, че „политици като Виктор Орбан могат да го използват като инструмент за борба с демократичните сили в своите страни“.

Същевременно именно институциите на ЕС разполагат със средства за противодействие на закони като тези за чуждестранните агенти в държавите членки и могат да оказват натиск върху страните кандидатки за членство.

Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу Унгария малко повече от следмица след като унгарският парламент прие Закона за НПО през лятото на 2017 год. През април 2021 г. унгарското правителство беше принудено да го оттегли, след като Съдът на Европейския съюз постанови, че нарушава европейското право.

През април 2024 г. Европейският парламент осъди и закона, наречен от унгарското правителство „Закон за защита на суверенитета“. През февруари Комисията започна нова наказателна процедура, а през май съобщи, че ще отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

Подобна е и ситуацията в Словакия. През юли тази година Европейската комисия предупреди словашкото правителство, че ако бъде приет Законът за чуждестранните агенти, срещу Словакия също ще започне наказателна процедура. Александра Тотова, изпълнителен директор на словашкия център за анализи и консултации „Стратегически анализи“, каза за портала Lakmusz, че ЕС най-вероятно ще предприеме мерки срещу словашкия закон, ако бъде приет, тъй като в сегашния си вид противоречи на европейското право в няколко аспекта.

Европейската комисия вече прие решения, осъждащи законите за чуждестранните агенти в Грузия, в Република Сръбска и в Киргизстан. С изключение на Киргизстан останалите две страни са в списъка на кандидатките за членство в ЕС. А след приемането на закона в Грузия ЕС прекрати процеса по присъединяване на страната към Съюза и отложи предоставянето на тридесет милиона евро помощ за отбранителния ѝ сектор.

Автор на тази статия е София Фулоп. Александра Тотова, Бектур Искендер и Енес Ходжич също участваха в написването ѝ. Статията може да бъде прочетена в оригинал тук. Публикуването ѝ от Factcehck.bg е с помощта на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.