fbpx

„Кой ни взе ветото“ или кой плаши българите с „лошия Брюксел“

Премахват националното вето в ЕС! Лишават малките държави от глас! Диктат на Брюксел! 

Ако още не сте чували тези предупреждения, вероятно не сте гледали нито един предизборен дебат или интервю на кандидати за евродепутати. Случва се дори подобно твърдение да се появи като журналистически въпрос. Че цари пълна каша по отношение на основни въпроси за институционалното устройство и функционирането на ЕС едва ли е изненада. Но резултатът е, че иначе напълно легитимният дебат за начините на взимане на решение в ЕС ражда манипулативни внушения и спекулации. И дори откровена дезинформация – че целта е изпращане на европейски войски в Украйна (каквото и да означава това).

Познай кой гласува

Костадин Костадинов, „Възраждане“: Същата тази Урсула фон дер Лайен… има предложение за реформа в ЕС, която да направи така, че да се вземат решенията не както е досега с пълно мнозинство, т.е. 27 от 27 държави, а с квалифицирано мнозинство, т.е. две трети. 

Ваня Григорова, „Солидарна България“: Ние все още имаме право на вето, те се опитват да го отменят. 

Степента на объркване ясно личи в този диалог между водещата на предизборен дебат по БНТ Мая Костадинова и кандидати за евродепутати:

Водеща: Трябва ли решенията в ЕС  да започнат да се взимат вече с квалифицирано мнозинство?

Валери Жаблянов, „Левицата“: Това че ЕК, сегашната, си присвои правото за обща външна политика, без това да ѝ е дадено от договорите на отделните държави, това, че ЕК си присвои правото да взима решения по енергийнта политика… това е извън Лисабонския договор. 

Водеща: Да разбирам, че според Вас квалифицирано по тези четири области, където е забранено…

Жаблянов: Квалифицирано мнозинство къде? 

Водеща: По отношение на данъчната политика, да речем, на външната…

Жаблянов: Къде? В ЕП решенията се вземат с гласуване с обикновено мнозинство.

Водеща: В Комисията. 

Жаблянов: А в Европейския съвет, където гласуват държавите, за там става въпрос.

Карлос Контрера, ВМРО-БНД: Въпросът, който задавате, има касателство към Европейския съвет, където България се представлява от министър-председателя и в отделните сектори – от ресорните министри… Решенията в ЕС трябва да се вземат единодушно…Иначе ще стане диктат и някаква квази форма на Съветски съюз в ново време.

Всъщност, става въпрос за Европейския съвет и Съвета на ЕС.

Независимо, че някои кандидати за евродепутати използват „Съвета на ЕС“, „Европейски съвет“ и „Съвет на Европа“ като синоними, това е неправилно. 

Съветът на ЕС и Европейският съвет са институции на Европейския съюз и се намират в Брюксел.

Съветът на Европа е международна организация, създадена през 1949 г., в подкрепа на демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Намира в Страсбург, Франция.

В Съвета на ЕС държавите са представени във формат министри, а в Европейския съвет участват държавните и правителствените ръководители. Съветът на ЕС обсъжда и приема законодателство, докато Европейският съвет определя общите политически насоки.

Служебният министър на културата Найден Тодоров на заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт
Бившият министър-председател Николай Денков на заседание на Европейския съвет

Как гласува Съветът на ЕС

И в момента 80% от решенията в Съвета на ЕС се взимат с квалифицирано мнозинство. Това не пречи кандидати за депутати да заявяват, че ще се борят за запазване на принципа на единодушие и правото на вето, без да уточняват, че става въпрос само за тесен кръг от въпроси, но за сметка на това, силно чувствителни за държавите членки. 

Основната причина в последните години да се активизира дебатът около по-широкото прилагане на гласуването с квалифицирано мнозинство е най-вече Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и по специално области като правата на човека и налагането на санкции. Емблематичният пример за рисковете от правото на вето върху общите външнополитически решения е унгарският премиер Виктор Орбан. Многократно единствено той се противопоставя на ключови решения на Съюза, свързани с войната в Украйна, но правото на вето му дава възможност да пречи тези решения да бъдат взети, независимо от съгласието на останалите 26 държави. 

Друга важна причина е бъдещото разширяване на ЕС. Поредицата от кризи, през които премина Съюзът в последните години (финансова, мигрантска, пандемия, войната на Русия в Украйна) налага още по-силно необходимостта да се действа бързо, активно и единно. Това е трудно, когато става дума за 27 суверенни национални държави, а още повече при бъдещо разширяване.

Аргументите за промяната са изложени подробно от предишния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер още през 2018 г., след това и от Урсула фон дер Лайен през 2020 г. В същата посока са препоръките на Конференцията за бъдещето на Европа от 2021 г., анализът на резултатите от нея, представен от ЕК през 2022 г. и предложенията на Европейския парламент от 2023 г. за реформа на ЕС. През февруари 2024 г. ЕП прие резолюция, в която изрично се заявява, че „отказът от единодушие е необходим“.  До момента е ясно, че позициите на Парламента и Комисията са в подкрепа на отказа от единодушие, но в Съвета становищата на държавите членки са разделени. 

Фактът, че досега темата не е предизвиквала обществени дебати в България не означава, че се е появила сега или че някой „в Брюксел“ прави нещо тайно от българските граждани, както внушават някои политически изказвания. Означава само, че нито политиците, нито медиите, са сметнали темата за достатъчно важна, че да я обсъждат публично. Както обикновено се случва с европейските въпроси.

Но идват европейски избори и ситуацията се променя. 

На 20 март 2024 г. ЕК публикува съобщение относно реформи и преглед на политиките в контекста на бъдещо разширяване. Този документ провокира поредица реакции в медии и социални мрежи, внушаващи, че е възможно правото на вето на държавите в ЕС да бъде отменено чрез едностранни действия на ЕК и нещо повече – еднолични действия на нейния председател Урсула фон дер Лайен.

Първото нещо, което ще предприеме Еврокомисия, начело с Фон дер Лайен, е да отмени правото на вето на страните членки в Съвета на Европейския съюз”, пише Веселин Киров в “Труд”. Изданието очевидно не намира за необходимо да осведоми читателите си, че авторът е кандидат за евродепутат от “Възраждане”.

Всъщност, ЕК няма правомощията да „отмени“ каквото и да било едностранно, камо ли да промени правилото за гласуване в Съвета на ЕС. Любопитно е, че поредицата резолюции на Европейския парламент, в които категорично се настоява за премахване на гласуването с единодушие, не предизвиква реакции от типа „ЕП ни отнема ветото“, каквито наблюдаваме спрямо Европейската комисия.

Такива обаче има в Португалия, където се твърди, че Европейският парламент е отменил правото на вето на държавите членки и така е сложил край на националния им суверенитет. Поводът е резолюцията на ЕП от ноември миналата година с призив за “значително увеличаване на броя на областите, в които решенията за действие се вземат чрез гласуване с квалифицирано мнозинство”. В документа нито се призовава за пълно премахване на гласуването с единодушие, нито ЕП има правомощията да го премахне самостоятелно.

Промяната в правилата за гласуване може да стане по два начина. 

Единият е чрез ревизия на учредителните договори на ЕС – процедура пределно дълга и сложна, върху която ЕК няма никакъв контрол и която минава през ратификация от държавите членки. Журналистите от полското издание “Демагог” са обяснили всички стъпки много подробно и разбираемо. С акцент върху факта, че дори самото започване на процедурата изисква единодушно решение на държавите членки

Другият начин, както предлага ЕК във въпросното съобщение, е да се използват съществуващи възможности в договорите, без да се прави промяна. Това, между другото, също не се появява за първи път в публичното пространство, а е заявено още от предишната Комисия, начело с Жан-Клод Юнкер. 

Т. нар. клаузи за преход дават възможност вземането на решения в Съвета на ЕС да се промени от гласуване с единодушие на гласуване с квалифицирано мнозинство. В договорите са записани специфичните области на приложение на клаузите за преход, както и изключенията. Изрично са изключени „решенията с военни последици и в областта на отбраната“.

Какво обаче чува българската публика – точно обратното: 

Петър Волгин, „Възраждане“: „Πpeдcтaвeтe cи дa peшaт дa пpaщaт в Уĸpaйнa вoйcĸи нa дъpжaви oт Eвpoпeйcĸия cъюз. Ceгa aĸo caмo ниe нe cмe cъглacни, нe мoгaт дa гo нaпpaвят. Зapaди тoвa e мнoгo вaжнo пpaвoтo нa вeтo дa ce зaпaзи и Бългapия дa нe oтcтъпвa oт пpaвaтa cи.“

Волгин разказва тази въображаема история многократно, в множество регионални и национални медии.

Калина Андролова, коментатор в предаването „Политически некоректно“ (доскоро водено от Петър Волгин): „Например, с квалифицирано мнозинство може да се вземе (и найвероятно ще се вземе) решение да се изпраща общ контингент към Украйна. Тогава няма значение националното ни правителство какво мисли и декларира тук. Просто това ще бъде решение на ЕС, в което ние ще бъдем включени да участваме. Промяната цели да гарантира глобалисткия диктат!

Така представен, привидно легитимният аргумент против промяната в начина на гласуване, се превръща в манипулация и дори дезинформация. Защото твърдението, че при сегашното законодателство може да се вземе решение за изпращане на войски в Украйна чрез квалифицирано мнозинство и въпреки съпротивата на отделни държави членки, е невярно. 

Самото представяне на гласуването с квалифицирано мнозинство също е твърде опростенческо и заблуждаващо – съществуват т.нар. „блокиращо малцинство“ (най-малко 4 държави) и „засилено квалифицирано мнозинство“, което се прилага в определени случаи. 

Въпреки че не може да изключим фактора невежество (все пак, става дума за европейско право), комбинацията между наративите за „диктата“ на всемогъщата Европейска комисия, „отнемането на ветото“ и „вкарването във война“ се появява твърде устойчиво, за да е случайно. Прави впечатление, че голяма част от участниците в кампанията насочват критиките си към ЕС конкретно към Комисията и лично към нейния председател, като по този начин създават невярното впечатление за всемогъща еднолична власт. А това категорично не отговаря на записаните в учредителните договори правомощия на ЕК и на останалите институции на Съюза. 

В същото време, точно политиците, които най-много се тревожат, че “ЕК ни отнема ветото”, най-активно агитират за незабавен мир в Украйна на всяка цена и критикуват политиката на ЕС за доставка на оръжия на Киев. 

Противно на внушенията им, че някой налага, променя, отменя и пр. нещо без участието и знанието на България, въпросът за промяната на правилата за гласуване се обсъжда периодично, в различни формати и с участието на България. На заседанието на Съвета по общи въпроси в края на април държавата ни е заявила, че „в чувствителни области, вкл. външната политика на ЕС, разширяване, бюджет на Общността, трябва да се запази вземането на решения с единодушие“. 

Източници:

Предизборен диспут от студиото в София за изборите за Европейски парламент. БНТ, 29.05.2024 https://bnt.bg/news/predizboren-disput-ot-studioto-v-sofiya-za-izborite-za-evropeiski-parlament-v368599-329447news.html

Как функционира Европейският съвет https://www.consilium.europa.eu/bg/european-council/how-the-european-council-works/

Система на гласуване https://www.consilium.europa.eu/bg/council-eu/voting-system/

Единодушие https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=LEGISSUM%3Aunanimity

Nicolas Camut, Jacopo Barigazzi, Barbara Moens аnd Stuart Lau. The EU’s Viktor Orbán problem: 9 times Hungarian leader has been a thorn in Brussels’ side https://www.politico.eu/article/viktor-orban-special-nine-thorns-in-brussels-relationship-with-budapest/

Реч за състоянието на Съюза, 2018 г.: ЕС — по-силен участник на световната сцена — Европейската комисия предлага по-ефикасен процес на вземане на решения в общата външна политика и политика на сигурност https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_18_5683

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Конференция за бъдещето на Европа. Претворяване на визията в конкретни действия. COM/2022/404 final https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52022DC0404

Бъдещето на ЕС: предложения на Парламента за изменение на Договорите https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20231117IPR12217/bdeshcheto-na-es-predlozheniia-na-parlamenta-za-izmenenie-na-doghovorite

Commission prepares for pre-enlargement reforms and policy reviews https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/news/commission-prepares-pre-enlargement-reforms-and-policy-reviews-2024-03-20_en

ЦИК. РЕШЕНИЕ № 3204-ЕП София, 2 май 2024 г.https://www.cik.bg/bg/decisions/3204/2024-05-02

Parlamento Europeu aboliu direito de veto na Uniao Europeia https://poligrafo.sapo.pt/fact-check/parlamento-europeu-aboliu-direito-de-veto-na-uniao-europeia

Междуправителствени конференции https://www.consilium.europa.eu/bg/documents-publications/intergovernmental-conferences/

Zmiana traktatów UE. Czy potrzebna jest do tego jednomyślność? https://demagog.org.pl/wypowiedzi/zmiana-traktatow-ue-czy-potrzebna-jest-do-tego-jednomyslnosc/

Клаузи за преход https://eur-lex.europa.eu/BG/legal-content/glossary/passerelle-clauses.html

Квалифицирано мнозинство https://www.consilium.europa.eu/bg/council-eu/voting-system/qualified-majority/

Ангелина Пискова. България подкрепя решенията с единодушие в ЕС по „чувствителни теми“ https://bnr.bg/horizont/post/101984900/balgaria-podkrepa-resheniata-s-edinodushie-v-es-po-chuvstvitelni-temi

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Този текст е създаден в рамките на инициативата „Европа срещу антидемократичната пропаганда“ в рамките на проект „Права и ценности“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Ралица Ковачева
Ралица Ковачева
Ралица Ковачева е доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Има три публикувани книги и множество научни статии. Изследователските ѝ интереси са насочени към Европейския съюз, международната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дългогодишен журналистически опит. Работила е като журналистка в БНТ, радио „ФМ Плюс“, публикувала е в различни онлайн медии и е сред създателите на телевизиите RE:TV и BiT.

Още по темата

Категории

Още от рубриката