Кой (отново) обвинява Украйна за цените на тока в България

През ноември в социалните мрежи и някои информационни сайтове отново се появиха твърдения, че България изнася големи количества електроенергия за Украйна и това е причината за високите цени на тока. Factcheck.bg вече провери подобни публикации през юли. Тогава те се оказаха подвеждащи, а в основата им бяха некоректно цитирани изказвания на енергийни експерти. Завишените данни за износа умишлено или по погрешка бяха изведени в заглавия в няколко сайта, откъдето се разпространиха и в социалните мрежи. Така те обслужиха утвърдения пропаганден наратив, че подкрепата за Украйна е в ущърб на България и нейните граждани.

Четири месеца по-късно картината в българската енергетика е променена. През по-голямата част от октомври и ноември АЕЦ „Козлодуй“ работи само с един блок поради планов ремонт. Сезоните се смениха, а студеният и мрачен ноември сви производството на слънчева енергия и повиши консумацията на ток. През миналия месец България стана нетен вносител на електроенергия и намали износа си почти три пъти в сравнение с юли. Въпреки тези съществени разлики спрямо летния период, разказът, че си „даваме тока“ на Украйна отново беше въведен в активна употреба в началото на отоплителния сезон.

Няколко дни в средата на ноември с рекордно високи борсови цени на тока се превърнаха в един от поводите за това. Това не засяга пряко домакинствата в България, които ползват електроенергия на регулирани цени. Бизнесът също е защитен от държавата, която му изплаща компенсации при цени на тока над 180 лв. за мегаватчас. Въпреки това картата с цените на тока в Европа от 11-14 ноември, върху която България и Румъния изпъкват в наситен пурпурен цвят, обиколи социалните мрежи, придружена от емоционални коментари. Започнаха да се появяват и обяснения, че причината за тези цени е износът за Украйна.

След 20 ноември цените донякъде се успокоиха и през остатъка от месеца картата остана в зелено, но твърденията че енергетиката ни страда заради подкрепата за Украйна продължиха да набират популярност. В края на ноември те се появиха в нова вълна от заглавия, част от които силно напомнят публикациите от юли както като съдържание, така и като модел на разпространение.

Разпространените през юли твърдения стъпваха върху неправилно цитирано изказване на енергийните експерти Иван Хиновски и Явор Куюмджиев в предаването „Говори сега“ по БНТ. Проверката на Factcheck.bg тогава показа, че представените от тях числа са се отнасяли за целия поток електроенергия от България към Румъния, а не за износ за Украйна. Освен това цитираните стойности са били завишени с над 50%. В предаването експертите посочват Украйна, чиято енергийна система е атакувана от Русия, като само един от възможните фактори за ръста на цените в съответния период.

През ноември по много сходен начин е използвано интервю в „Труд“ на друг експерт – Еленко Божков. И този път в заглавията е изведена фраза, която не е точен цитат от интервюто. На въпрос защо цените на тока за бизнеса в България и Румъния понякога са двойно по-високи отколкото в други европейски държави, той отговаря, че причината са недостатъчно добрите междусистемни връзки със Западна Европа, „за да може физическите потоци електрическа енергия свободно да достигат до нас, а от там и за Украйна.“

Божков заявява също, че енергийните нужди на Украйна в момента се задоволяват основно от Гърция, България, Румъния и Полша, което натоварва региона и води до покачване на цените. В заглавието на материала тези обяснения са обобщени с фразата, че „високите цени на тока са заради износа ни за Украйна“, от която обаче не става ясно, че износът не е само от България. Същото или сходно заглавие е използвано в още няколко сайта, които препечатват интервюто, а публикациите им са разпространени в социалните мрежи, където са споделени в страници и групи с обща аудитория от над 130 хиляди потребители, както и много индивидуални профили.

Колко всъщност е „износът ни“ за Украйна

Данните показват, че вносът на ток в Украйна намалява всеки месец от юли до ноември, като през ноември е внесена 2,5 по-малко електроенергия, отколкото през юли. Износът на ток от България през ноември като цяло е спаднал почти три пъти в сравнение с юли. Тъй като България няма директна връзка, по която може да изнася електроенергия за Украйна, не е възможно да се посочи точно каква част от потоците от страната ни към Румъния остава в северната ни съседка и колко преминава в други държави.

Разликата в тези потоци спрямо юли обаче е значителна. Докато през юли изнесената от България към Румъния електроенергия е 358 гигаватчаса, през октомври количеството е 153 гигаватчаса, а през ноември – едва 148 гигаватчаса, според данните на организацията на европейските мрежови оператори ENTSO-E, систематизирани от института Фраунхофер. В същото време през октомври и ноември България е внесла от Румъния значително повече ток, отколкото е изнесла.

Няма сигурни данни, които да покажат каква част от изнесения от България за Румъния ток е произведен в България и колко от него преминава транзитно през енергийната ни система от други държави. Директният износ от Румъния към Украйна е минимален, като през ноември става дума за едва 8 гигаватчаса. Възможно е част от износа от България към Румъния да стига до Украйна през Молдова, но през ноември тя е изнесла за Украйна едва 90 гигаватчаса.

В същото време през ноември общият внос на Румъния от всички източници е малко по-висок в сравнение с лятото, докато общият ѝ износ се запазва почти същият. Всичко това сочи, че ако България действително доставя ток за Украйна през Румъния и след това през други държави, то през есента българският дял в тези доставки – „износът ни за Украйна“ – е намалял чувствително. В голяма част от периода България е разчитала на внос за покриването на собствените си енергийни нужди.

Данните показват също, че най-голяма част от внесената в Украйна електроенергия в последните месеци идва от Словакия, откъдето през ноември са получени 365 гигаватчаса.

Причините за високите цени на тока са комплексни

От самото начало на войната в Украйна през 2022 г. Русия подлага енергийната ѝ инфраструктура на постоянни атаки. По данни на Международната агенция по енергетика през 2022-23 г. около половината от енергийните мощности на Украйна са били разрушени, повредени или окупирани от Русия. Това води до сериозни трудности в доставките на ток до домакинствата и бизнеса.

Само окупацията на Запорожката АЕЦ намалява енергийния капацитет на Украйна с 6 гигавата, което e близко до пиковия товар на цялата енергийна система на България в последните няколко дни. През пролетта и лятото руските атаки срещу енергетиката на Украйна бяха особено ожесточени и извадиха от строя още 9 гигавата производствени мощности. Този недостиг едва ли е без значение за пазарите в региона, както коментират и цитираните в български медии експерти.

Междусистемните връзки на Украйна с околните държави засега не позволяват тя да внесе достатъчно ток, за да компенсира извадените от строя мощности, тъй като преди началото на войната енергийната ѝ система е била интегрирана главно с мрежите на Русия и Беларус. От 2022 г. партниращите ѝ западни държави активно работят по изграждането на нови междусистемни връзки за пренос на ток към Украйна. 

Според доклад на базирания в Германия изследователски институт Green Deal Ukraina, украинският внос има скромно въздействие върху цените на електроенергията в региона и може да бъде обяснение само за малка част от ръста им. В България този ръст се дължи също на ремонта на шести блок на AEЦ „Козлодуй“ тази есен, на недостига на вода за ВЕЦ-овете и на студеното време в края на октомври и през ноември.

Кремъл използва енергийните проблеми на Украйна, за да всява страх и разделение

От началото на пълномащабните военни действия през 2022 г. кремълската пропаганда плаши Европа с енергиен апокалипсис, студени, тъмни домове и размирици предизвикани от измръзнали граждани. Панически публикации за предстоящ недостиг на ток и скок в цените се разпространяват всяка зима и в българското информационно пространство, а екипът на Factcheck.bg неведнъж ги е изследвал.

Твърденията, че цените на тока в България се вдигат заради Украйна, носят допълнителен пропаганден бонус – те се вписват и в усилията на Кремъл да провокира антиукраински нагласи в европейските общества и да саботира подкрепата за Украйна.

Медийните заглавия, които обясниха високите цени на тока през ноември с износ за Украйна, очаквано бяха използвани за тези цели. Те бяха вкарани в употреба от пропагандни канали като ZOV в Телеграм и руския сайт за новини на български език NewsPravda, както и от профили специализирани в разпространяване на кремълска дезинформация в TikTok.

Източници:

Национален институт по метеорология и хидрология, Месец ноември 2024 г.: https://meteo.bg/meteo7/bg/mesetsAnaliz

Народно събрание на Република България, Решение за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия: https://parliament.bg/bg/desision/ID/165683

Fraunhofer ISE, Energy-Charts: https://www.energy-charts.info/charts/import_export/chart.htm?l=en&c=UA&interval=month 

The International Energy Agency, Ukraine’s energy system under attack: https://www.iea.org/reports/ukraines-energy-security-and-the-coming-winter/ukraines-energy-system-under-attack 

ENTSO-E, European Transmission System Operators increase electricity export capacity to Ukraine and Moldova for this winter: https://www.entsoe.eu/news/2024/10/29/european-transmission-system-operators-increase-electricity-export-capacity-to-ukraine-and-moldova-for-this-winter/

Green Deal Ukraina, Impact of Ukraine’s electricity imports on exporting countries electricity prices: https://greendealukraina.org/assets/images/reports/gdu-impact-of-ua-imports-on-see-prices.pdf

EUvsDisinfo, Pipeline of Lies and Fantasies: https://euvsdisinfo.eu/pipeline-of-lies-and-fantasies/

EUvsDisinfo, Smoke, mirrors and gas: the Kremlin deflects blame for the energy crisis: https://euvsdisinfo.eu/smoke-mirrors-and-gas-the-kremlin-deflects-blame-for-the-energy-crisis/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Публикацията е направена с финансовата подкрепа на Google. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Василена Доткова
Василена Доткова
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката