-
Няма една независимо потвърдена оценка за броя на загиналите във войната в Украйна. Различните източници използват различни методи, периоди и определения за военните загуби;
-
„Загуби“ (casualties) не означава „загинали“. Оценките от около 1,4 млн. руски загуби и 2 млн. общи загуби например включват не само убити, но и ранени и, според конкретната методология, потенциално изчезнали военнослужещи;
-
Независимите оценки сочат значително повече загинали военнослужещи от официално обявеното от Москва и Киев. Поименните бази данни дават потвърден минимум, докато статистическите модели се опитват да оценят и смъртните случаи, които не са публично известни.
Повече от четири години след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна все още няма точен отговор на един от основните въпроси за войната, който често става и обект на спекулации – колко души са загинали. Различни официални институции, разузнавателни оценки, медии и независими изследователски проекти публикуват числа, които понякога се различават със стотици хиляди.
Причината не е само в пропагандата и опитите на воюващите страни да прикриват собствените си загуби. Различните източници използват различна методология, обхващат различни периоди и дори невинаги влагат едно и също значение в понятието „загуби“.
Особено важно е разграничението между „загинали“ (на английски: deaths или fatalities) и „загуби“ (на английски: casualties). Двете понятия не са синоними и смесването им може значително да изкриви представата за човешката цена на войната.
Как различните държави определят военните „загуби“
В американската и натовската терминология понятието „загуби“ е по-широко от „загинал“. В официален документ на Министерството на отбраната на САЩ от 2026 г. то включва ранен, убит или пленен човек, както и изчезнал по време на бойни действия (missing in action). Американската армия използва и по-широко определение, включващо например заболели, задържани и интернирани. Подобно е определението в „Речник на термините и определенията на НАТО“ (НАТО AAP-06), където „загуба” може да бъде загинал, ранен, пострадал, заболял, задържан, пленен или изчезнал. НАТО отделно използва понятието „бойна загуба“ (battle casualty) за загуба, настъпила като пряк резултат от вражеско действие.
В руската военна терминология също съществува разграничение между различни категории загуби. Във „Военно-медицинский журнал“ – научно-практическо издание на руското Министерство на отбраната загубите на личния състав са разделени на „безвъзвратни” (на руски: безвозвратные) и „санитарни” (на руски: санитарные). Към безвъзвратните се отнасят убити, пленени и безследно изчезнали, докато санитарните обхващат военнослужещи, загубили боеспособност или трудоспособност за поне едно денонощие вследствие на раняване или заболяване и насочени към звената по медицинска евакуация. Сред показателите за санитарните загуби се отчита и делът на починалите от рани на етапите на медицинската евакуация. Авторите отбелязват обаче, че в специализираната литература тези случаи фактически могат да бъдат включвани и към безвъзвратните загуби.
Украинската Инструкция за отчет на личния състав в системата на Министерството на отбраната използва различна класификация за общите загуби (на украински: загальні втрати), делейки на „безвъзвратни” и „временни” загуби. Съществената разлика е, че безследно изчезналите при особени обстоятелства, пленените, заложниците и интернираните са поставени сред временните бойни загуби, заедно със санитарните. Затова еднакво звучащи понятия в руската и украинската система не могат да бъдат сравнявани механично.
Подобно разграничение се среща и в българската военна терминология. В предходното издание на „Доктрината на въоръжените сили на Република България“ от 2017 г. „загуби в личен състав“ са определени като частта от личния състав, с която по време на операция намалява численият състав на военните формирования. Към тях са посочени убити, ранени, болни, постъпили в медицински учреждения, безследно изчезнали и пленени. Загубите са разделени според причината на бойни и небойни, а според възвратимостта във времето – на безвъзвратни и медицински. В актуалното издание на доктрината от 2025 г. тази речникова дефиниция вече не присъства.
Какво знаем за руските военни загуби?
Русия не публикува актуална официална статистика за общия брой на загиналите и ранените си военнослужещи във войната срещу Украйна. Последният официално обявен общ брой на загиналите е от 21 септември 2022 г., когато тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу заявява, че от началото на пълномащабната инвазия са загинали 5937 руски военнослужещи. Оттогава руското Министерство на отбраната не е публикувало актуализиран общ брой на собствените си загуби, въпреки че продължава редовно да съобщава свои оценки за загубите на украинската страна.
Една от най-подробните независими оценки към настоящия момент е на руската медия „Медиазона“, която работи съвместно с руската служба на Би Би Си и доброволци. Проектът събира имената на загинали руски военнослужещи чрез публикации на роднини, местни медии, съобщения на регионални власти, снимки от гробища и други публично проверими източници.
Към 11 септември 2026 г. проектът е потвърдил поименно смъртта на близо 249 хил. руски военнослужещи. При над 231 хил. от тях е известна датата на смъртта, а при над 234 хил. – възрастта. Самата „Медиазона“ предупреждава, че това не е пълният брой на загиналите. Смъртта на военнослужещ може никога да не бъде съобщена публично, а при други случаи информацията се появява месеци или дори години след самото събитие.
Показателен пример за това забавяне дава самият проект. През 2026 г. журналистите проверяват списък от около 4000 руски затворници, за които има данни, че са били вербувани за армията. При проверка през април са установени 118 загинали. До септември броят на потвърдените смъртни случаи сред същите хора вече достига 807. От тях едва 112 присъстват в базата, изградена от публични некролози и други отворени източници. Според „Медиазона“ окончателната картина за тези загуби вероятно няма да бъде известна още години.
Затова поименният списък трябва да се разглежда като потвърден минимум, а не като оценка на всички загинали. За да установят по-реалистичния мащаб на руските загуби, „Медиазона“ и „Медуза“ използват и друг подход – руския регистър на наследствените дела. Методът сравнява поименния списък на известните загинали с наследствените производства след смъртта на руски граждани. Така може статистически да се изчисли каква част от всички смъртни случаи попадат в публично известните списъци. Този модел дава оценка от около 352 хил. загинали руски мъже на възраст между 18 и 59 години от началото на пълномащабната инвазия до края на 2025 г.
Методологията е променена през 2026 г., след като изследователите установяват значително увеличение на смъртните случаи, регистрирани със закъснение. От 2024 г. насам в наследствения регистър са открити над 52 хил. допълнителни производства, при които смъртта е регистрирана повече от шест месеца след настъпването ѝ. Паралелно с това рязко се увеличават съдебните дела за обявяване на военнослужещи за изчезнали или починали. Това позволява в оценката да бъдат включени и част от войниците, чиито тела не са били намерени или идентифицирани.
И това число обаче има ограничен обхват. То е оценка до края на 2025 г., а не до настоящия момент, и не трябва механично да се сравнява с поименния списък, актуализиран през септември 2026 г.
Американският Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) оценява руските бойни загуби от февруари 2022 г. до юни 2026 г. на около 1,4 млн. души – убити, ранени и изчезнали. Според същата оценка между 400 хил. и 450 хил. руски военнослужещи са загинали. CSIS оценява общите руски и украински военни загуби за периода на над 2 млн. души.
По-ранна оценка от март влиза и в официалната комуникация на Европейския съюз. На 23 март 2026 г. ръководителят на делегацията на ЕС в ООН Ставрос Ламбринидис заявява пред Съвета за сигурност, че руските сили са понесли приблизително 1,2 млн. загуби, като до 325 хил. от тях са загинали. Европейската служба за външна дейност също посочва през февруари 2026 г. над 1,2 млн. руски загуби.
На 1 септември 2026 г. върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас посочи и друга моментна оценка – според нея Русия губи „значително над 30 хил. войници месечно“. Това число не трябва автоматично да се интерпретира като брой на загиналите. В изказването си Калас не го определя като брой на смъртните случаи.
Какво знаем за украинските военни загуби?
Оценяването на украинските загуби е още по-трудно. Киев не публикува текуща подробна статистика, а информацията за военните загуби има непосредствено значение за отбраната на страната.
През февруари 2026 г. украинският президент Володимир Зеленски заяви, че 55 хил. украински военнослужещи са официално регистрирани като загинали на бойното поле. Той уточни, че отделно има „голям брой“ изчезнали безследно. Независимите оценки обаче са значително по-високи.
CSIS изчислява, че до края на юни 2026 г. Украйна вероятно е понесла между 125 хил. и 150 хил. военни смъртни случая, а общите украински военни загуби – убити, ранени и изчезнали – са между 525 хил. и 625 хил. души.
Съществуват и поименни бази данни. Проектът UALosses съдържа за периода след 24 февруари 2022 г. над 94 хил. души със статус „загинали“, както и близо 98 хил. изчезнали и над 11 хил. пленени. Публичната статистика на проекта е актуализирана до 21 юни 2026 г. Имената се събират от съобщения на местните власти, украински медии, публикации на роднини и паметници на загиналите. Самите автори предупреждават, че списъкът не е пълен и че наличната информация е особено оскъдна за големите градове и за части от Източна и Южна Украйна.
Разминаването между официално обявените от Киев 55 хил. загинали на бойното поле, над 94 хил. души със статус „загинали“ в UALosses и оценката на CSIS от 125–150 хил. показва още един проблем: различните бази използват различни критерии, различни източници и различна дата на актуализация. Затова нито едно от тези числа не може да бъде представено без обяснение как е получено.
За разлика от собствените си загуби, Русия редовно публикува оценки за загубите на украинските въоръжени сили. Според данни на руското Министерство на отбраната, обобщени от държавната агенция ТАСС, през 2025 г. украинските сили са загубили над 510 хил. души убити и ранени, а общите им загуби от началото на пълномащабната война според руската оценка са надхвърлили 1,5 млн. души. Руското Министерство на отбраната публикува почти ежедневно оценки за загубите на украинските сили по отделните направления на фронта, а годишните числа се получават чрез обобщаването на тези данни. Тези оценки не са независимо потвърдени и руската страна не публикува достатъчно информация за начина, по който установява отделните случаи, за да може методологията да бъде независимо проверена.
Цивилните жертви
За цивилните жертви най-систематичната международна статистика се води от Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека. Към края на юли 2026 г. ООН е потвърдила най-малко 16 874 убити цивилни и 51 273 ранени в Украйна след 24 февруари 2022 г. Сред загиналите са 820 деца. На 16 септември 2026 г. OHCHR публикува и данните за август: 372 цивилни убити и 2349 ранени.
Но и тук ключовата дума е „потвърдени“. ООН изрично посочва, че действителният брой вероятно е значително по-висок. Организацията включва случай едва след като събере достатъчно информация, за да го потвърди. Достъпът до окупираните територии е ограничен, а информацията за цивилните жертви там става все по-трудна за проверка.
Защо оценките се разминават
Разликите между отделните оценки могат да бъдат обяснени с няколко основни фактора.
Различните източници измерват различни неща.
„Загинали“, „военни загуби“ и „общи загуби” не са взаимозаменяеми понятия. Една оценка може да включва само убитите, друга – убитите и ранените, а трета – убитите, ранените и изчезналите.
Поименните списъци твърдят, че показват доказан минимум.
За да бъде включен човек, трябва да съществува достатъчно надеждна публична информация за смъртта му. Това неизбежно оставя извън списъка неизвестен брой хора.
Информацията пристига със сериозно закъснение.
„Медиазона“ показва, че смъртни случаи от началото на 2026 г. продължават да се установяват месеци по-късно и очаква данните за последните периоди да се променят значително.
Изчезнал безследно не означава непременно загинал.
Част от изчезналите по-късно се оказват пленници, други се завръщат, а смъртта на трети впоследствие е потвърдена. Автоматичното прибавяне на всички изчезнали към загиналите би завишило броя.
Статистическите оценки не са преброяване.
Модели като този на „Медиазона“ и „Медуза“ използват наследствени дела, съдебни производства и свръхсмъртност, за да изчислят хората, които не се виждат в поименните списъци. Затова резултатът е оценка с присъща статистическа несигурност, а не списък на конкретни идентифицирани хора.
Войната създава условия, в които точното преброяване е практически невъзможно в реално време.
Телата невинаги могат да бъдат евакуирани от фронта, част от територията е недостъпна за независими наблюдатели, а Русия и Украйна ограничават информацията за собствените си военни загуби.
Как числата могат да подвеждат
Показателен пример за това как смесването на „загуби“ и „загинали“ може да доведе до подвеждащо твърдение е публикация на „Ал Джазира“ от 3 юли 2026 г. Заглавието гласи, че Русия е загубила „40 000 убити войници през юни“, а в подзаглавието се посочва, че 1,4 млн. руски военнослужещи са били „убити“ от началото на войната. В самия текст обаче и двете числа са описани като casualties, а не като смъртни случаи. Числото от около 1,4 млн. идва от оценка на CSIS, която включва убити, ранени и изчезнали руски военнослужещи, докато 39 490 за юни е украинска оценка за общите руски загуби през месеца. Така числа, които в самия материал са представени като общи загуби, в заглавието и подзаглавието са превърнати в брой на загиналите, което съществено променя значението им.
Смесване на понятията се появява и в публичното пространство в България. В интервю за NOVA на 13 септември 2026 г. президентът Илияна Йотова заявява, че войната в Украйна е довела до „два милиона човека, които загинаха там“, като добавя, че това е „само официалната статистика“. Наличните данни не подкрепят това твърдение.
Още по-високи числа се разпространяват в социалните мрежи. Във видео, публикувано във Фейсбук на 30 август 2026 г. от профил с име Панайот Бориславов, се твърди, че „жертвите“ във войната са над 3 млн. души, като над 2,4 млн. от тях са от украинска страна. Самото понятие „жертви“ обаче не е точна статистическа категория – в зависимост от контекста то може да означава както загинали, така и по-широк кръг пострадали. Затова число, представено като брой на „жертвите“, не може автоматично да бъде тълкувано нито като брой на загиналите, нито като еквивалент на военното понятие „загуби”, без да е уточнено какво точно включва. До редакционното приключване на материала видеото има над 445 хил. гледания, 17,8 хил. реакции, 826 коментара и 910 споделяния. Проверка на Factcheck.bg не откри надеждни публични данни, които да потвърждават твърденията от клипа.
Числото от 2,4 млн. се разпространява в руски и проруски канали поне от 24 юни 2026 г. Твърди се, че става дума за украински военнослужещи, които са загинали или изчезнали, а данните били получени от хакерите PalachPro и NoName057(16) след пробив в базите данни на украинския Генерален щаб, териториалните центрове за комплектуване, медицински организации и морги.
Твърдението е препубликувано и от руски медии. Публично проверима база данни или доказателства за описания пробив не са представени.
Украинският Център за противодействие на дезинформацията определя твърдението като измислено и го свързва с по-ранно разпространявана версия за 1,7 млн. украински загуби.
Няма число, показващо точен брой „загуби“ или „загинали“
Различните оценки за човешките загуби във войната не могат да бъдат сравнявани механично, защото се отнасят до различни периоди, използват различни методологии и невинаги измерват едни и същи категории. Поименните бази установяват конкретни случаи, докато статистическите модели се опитват да оценят и смъртните случаи, които не са публично известни.
Оценката на CSIS за над 2 млн. общи руски и украински военни загуби не означава 2 млн. загинали. В нея се включват убити, ранени и изчезнали военнослужещи.
Именно смесването на тези категории е една от основните причини статистиката за човешката цена на войната да бъде лесно използвана за подвеждащи твърдения.
