На 20 юли беше отбелязан Международният ден на Луната, възприет като такъв по време на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации (ООН) през 2021 г. На същата дата през 1969 г. човешки крак стъпва за пръв път на лунната повърхност. Правят го астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин с мисията „Аполо 11“ от космическата програма „Джемини“.
По този повод на 16 юли 2023 г. сайтът OFFNews публикува текст с факти около събитието. Публикацията на профила на медията във Фейсбук е събрала над 400 коментара до 1 август.
Един от коментарите е на Николай Дренчев, депутат от формацията „Възраждане“:
„Гравитацията на луната е 1/10 от земната. Ако на Земята пилот със скафандър може да подскочи поне 10 см, на Луната трябва да скочи поне метър. Има ли снимка на астронавт, скочил на метър над лунната повърхност? Благодаря предварително!“.
Колко е лунната гравитация и може ли да се скочи „поне метър“ със скафандър на Луната?
Гравитацията на Луната се равнява на 1.62 (m/s2), докато тази на Земята е 9.80 (m/s2), което означава, че лунната е около една шеста от земната. Това е приетото от международната научна общност съотношение. НАСА предоставя подробна съпоставка на Луната и Земята по основни параметри.
Могат ли да скачат астронавтите
Жизнено важни за оцеляването на човек в открития космос са космическите скафандри. Въпреки, че са били модерна технология за 70-те години на 20 в. това не означава, че с тях всичко е било възможно. Чарлз Дюк Джуниър, астронавт от мисията „Аполо 16“ (1972 г.), разказва в интервю от 12 Март 1999 г.:
„…Или, ако се наложи можеше да почешеш гърба си в този на скафандъра. Нямаше как да се наведеш от кръста надолу, без огромни усилия. Не можеше да свиеш коляно, за това трябваше някак си да се научим да оперираме скафандрите въпреки това. Стана ясно, че когато се приберем в модула и свалим екипировката сме напълно изтощени…“.
НАСА създава първите космически скафандри още в началото на 60-те години на миналия век. Първите за проекта „Джемини“ са тежали между 7 – 15 кг. Тези, които е трябвало да носят Чарлз Дюк и колегата му Джон Йънг (Аполо 16), модел A7LB, са били близо 82 кг. Изработени са от над десет пласта различна материя, дебели ботуши и издръжлива животоподдържаща електронна система в раница на гърба. Разнообразието от различни, по тежест и технология на изработката скафандри през годините е причина за различните възможности за движение, които са имали астронавтите. Разгледайте този илюстриран списък на космическите скафандри и вижте как са се променяли с времето. Еволюция на космическите скафандри.
През 1972 г. се провеждат Летните олимпийски игри в Мюнхен, Западна Германия. По този повод, Дюк и Йънг решават да покажат своя олимпийски дух като си организират двубой по подскоци в условията на ниската лунна гравитация, който наричат „Лунни олимпийски игри“. Йънг успява да направи пет опита за скок като достига височина от приблизително 70 см. Дюк постига височина от около 82 см, но пада на гърба си. Притеснен за състоянието на скафандъра, той слага край на Лунните олимпийски игри.
„Мислех си, че скафандърът ще издържи на удара, но раницата и всички системи в нея, ако нещо се счупи ще бъде равносилно на дупка в скафандъра… Джон ми помогна да се изправя. Настана тишина и можех да чуя как работи в раницата. Проверих и налягането в скафандъра. Всичко беше наред и страхът започна да отминава…“ (цялото интервю в линка по-горе).
Видео от инцидента може да видите в официалния YouTube канал на Международния Олимпийски Комитет (IOC).
Случилото се илюстрира нагледно нагледно защо астронавтите не трябва да си позволяват излишни „каскади“, застрашаващи живота им, а също и и изключително скъпите техника и екипировка.
Коментарът на представителя на „Възраждане“ изразява съмнение, че има „снимка на астронавт, скочил на метър над лунната повърхност“. По този начин индиректно внушава, че кацането на Луната не се е случило. Конспирацията, че НАСА е инсценирала всичко и хората не са стъпвали на Луната стана особено популярна в последните години и е многократно разобличавана с помощта на снимков материал и научни факти.
Темата за кацането на Луната е причина за множество конспирации в модерната поп култура още преди съществуването на социалните мрежи. Много от тях са били опровергани през годините от международната научна общност и експертиза в областта, но продължават да циркулират в интернет като работещ клик бейт. Нека за това да видим какви са всъщност фактите около твърдението на господин Дренчев.
Проверено:
Гравитацията на Луната е една шеста от земната, а не една десета. Дизайнът и материалите, от които се изработват скафандрите, наред с условията в открития космос поставят определени граници на физическите възможности при астронавтите. НАСА разполага с богат публичен, снимков и видео архив от всички мисии „Аполо“. Благодарение на него имаме видео материал, конкретно на подскоци върху лунната повърхност и официални данни за тяхната височина.
Автор: Здравко Иванов
Публикацията е създадена в рамките на Първата национална академия по проверка на фактите по проект „Засилване общността на проверителите на факти“, изпълняван от Factcheck.bg с финансовата подкрепа на Държавния департамент на САЩ.
