Не, България не е страната с най-много плодородни земи в света

  • Твърденията, че България е страната с най-много плодородни земи в света, са неверни;

  • Изчисленията показват, че площта на земите, за която се говори в публикациите, е значително по-голяма от всички селскостопански земи в България, в това число планинските пасища и пустеещите терени;

  • България не е сред първите 10 държави с най-много черноземи. Най-голяма площ с този тип почви има Русия, а Украйна е страната с най-висок дял на черноземите от общата територия.

През летните месеци във Фейсбук отново се разпространиха публикации, в които се твърди, че България е страната с най-много плодородни земи и че в нея се намират 3% от 5-те процента най-плодородни земи на планетата. Екипът на Factcheck.bg вече e опровергавал тези твърдения, които се срещат в различни социални мрежи още от 2020 г.

 

Проверката ни показа, че те тръгват от публикация от 2020 г. в профил, чийто автор признава, че сам е създал текста с цитираните данни. Той твърди, че е чул информацията за плодородните почви на България в предаване по National Geographic. Eкипът ни не успя да открие информация за подобно предаване, нито за проучване на National Geographic по темата, за каквото се говори в споделяните публикации.

Посочените в публикацията числа са твърде големи, за да може такова количество „плодородни земи“ да се намира в България. Още преди две години изчисленията ни показаха, че 3% от 5% от земеделските земи в света биха надвишили площта на цялата земя със селскостопанско предназначение в България, в това число и планинските пасища и пустеещите терени. Процентите в твърдението не могат да бъдат удовлетворени дори ако в сметката се включат и българските гори, част от които също се намират върху почви с високо качество.

В почвознанието под плодородие се разбира способността на почвата да осигурява необходимите условия за живот и развитие на растенията, а именно вода, въздух, светлина, топлина, да няма прояви на болести и неприятели, да не присъстват замърсители и други вредни вещества, които имат токсично въздействие върху растенията и микроорганизмите. 

Продуктивността е основната характеристика, по която учените определят качеството на почвите. Макар и плодородна по общите критерии, една почва може да не е еднакво продуктивна при всички климатични условия и всеки вид употреба. Освен това продуктивността на почвите не е гарантирано постоянна величина. Тя може да намалее в резултат на процеси като ерозия, вкисляване, алкализация, засоляване, замърсяване, загуба на хумус, уплътняване и запечатване, прекомерна експлоатация и загуба на биологично разнообразие. Фактори за деградацията на почвите могат да бъдат интензивното земеделие, урбанизацията, както и климатичните промени. В Европейския съюз деградацията на почвите се оценява на 50 милиарда евро годишно.

В световен мащаб като най-плодородни могат да се определят черноземите и техните аналози в други класификационни системи като молисолите в САЩ. България действително се отличава с голямо почвено разнообразие и богатство на почви с високи качества. Площта на черноземите в страната е около 2,3 милиона хектара или около 21% от цялата ѝ територия. Разпространени са основно в Дунавската равнина, Добруджа и Лудогорието. Само около 70-80% от тях са обработваеми земи, останалите са гори и пасища.

По данни на Организацията по прехрана и земеделие, общата площ на черноземите в света е около 230 милиона хектара, като най-голяма част от тях са концентрирани в умерените зони на Северното полукълбо, но се срещат и в Южна Америка. България не попада сред първите десет държави с най-много чернозем. На челни позиции по този показател са Русия, Казахстан, Китай и Аржентина.

Източник: Глобално почвено партньорство към Организацията по прехрана и земеделие

Въпреки относително високата концентрация на черноземи в България, страната ни не е на първо място по техния дял от общата ѝ територия. Най-високият процентен дял на тези почви е в Украйна, където те заемат близо 60% от международно признатата й територия, а в Казахстан са 40%. В България делът на черноземите е 21%, а много близо след нас се нарежда Русия, при която около 19% от територията е заета от този вид почви.

Проверено

България не е страната с най-много плодородни земи в света. Изчисленията показват, че площта на земите, за която се говори в публикациите, значително надхвърля тази на всички селскостопански земи в България, в това число планинските пасища и пустеещите терени. България действително е богата на плодородни почви, но не е сред първите 10 държави с най-много черноземи. Най-голяма площ с този тип почви има в Русия, а Украйна е страната с най-висок дял на черноземите от общата ѝ територия.

Източници:

Factcheck.bg, Не е вярно, че България е страната с най-много плодородни земи в света: https://factcheck.bg/ne-e-vyarno-che-balgariya-e-stranata-s-naj-mnogo-plodorodni-zemi-v-sveta/

Статистика на Организацията по прехрана и земеделие за използването на земите: https://www.fao.org/faostat/en/#data/RL

Министерство на земеделието и храните, Стастика за използването на земите в България: https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2022/01/28/publication_bancik_397_2021.pdf

European Commission, Questions and Answers on a Directive on Soil Monitoring and Resilience: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/qanda_23_3637

Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“: http://www.issapp-pushkarov.org/

Глобално почвено партньорство към Организацията по прехрана и земеделие, издание за черноземите: https://www.fao.org/3/cc0236en/cc0236en.pdf

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Василена Доткова
Василена Доткова
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката