- Не е вярно, че в България се намират 3 от 5-те процента най-плодородни земи в света.
- Страната ни е богата на почви с оптимална продуктивност, но това не я нарежда сред първите държави в света по този показател.
В социалните мрежи се разпространява публикация, според която в България е концентрирана особено голяма част от най-плодородните земи в света. Публикацията има десетки хиляди споделяния в продължение на повече от две години. Голяма част от тях са във Фейсбук страници с патриотична насоченост, които имат многобройни последователи. Споделяния на текста се откриват и в други социални мрежи като Инстаграм и Туитър. Ето какви са фактите по темата.
Потребителят, в чиято страница се появява първоначалната публикация от юни 2020 г., пояснява в коментар, че лично е написал текста, а източник на информацията в него е предаване излъчено по телевизия Nat Geo, без да уточнява кое е то. Factcheck.bg не успя да установи кое е предаването, нито да открие информация за 20-годишно проучване на National Geographic по темата. Достатъчно е обаче да сравним официалните данни за количеството селскостопански земи в България и в света, за да видим, че посочените проценти не могат да бъдат верни.
Колко са 3% от 5%? И колко би трябвало да е голяма България?
Публикацията съдържа двусмислие по отношение на процентните дялове. От една страна се говори за 3% от вече установената петпроцентна площ на най-плодородните земи, което би се равнявало на 0.15% от общото количество земи на планетата. От друга се споменават „другите 2% земи от най-високо качество“, освен тези три. Изглежда сякаш авторът приема, че не 3%, а три пети от най-плодородните земи в света се намират в България. В този случай те би трябвало да са равняват на 3% от земите в целия свят.
По официални данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН, в света има общо 4.74 милиарда хектара селскостопанска земя. Веднага става ясно, че 3% от тази площ не биха могли да се намират в България, защото те биха били многократно по-големи от цялата й територия – около 142 милиона хектара при обща територия на страната от 11.1 милиона хектара (или добре познатите 111 000 кв.км).
В статистиките на ООН категорията селскостопанска земя е по-широка от обработваемата земя, която включва преди всичко площи със сеитбооборот. Това на практика означава, че данните за обработваемата земя обхващат главно ниви, които редовно се обработват за отглеждане на зърнени култури, а извън нея остават още много земи с потенциално високо качество. Затова по-подходяща отправна точка са селскостопанските земи изобщо.
Ако приемем, че наистина става дума не за три пети от петте процента, а за 3% от тях, тогава площта най-плодородните земи в България би трябвало да възлиза на малко над 7 милиона хектара. По данни на Министерството на земеделието обаче общото количество земи със селскостопанско предназначение в България е едва 5.2 милиона хектара. С други думи цялата селскостопанска земя в България, в това число планинските пасища и пустеещите терени, не е достатъчна да покрие 3% от предполагаемите най-плодородни 5% земи в света.
Дори да включим в сметката и горите, които също са разположени върху потенциално плодородни земи, резултатът остава сходен. Според цитираните източници при 8.8 милиарда хектара обща площ на горите и селскостопанските земи в света, 3% от 5% би трябвало да са около 13.2 милиона хектара, а България има само 9 милиона. Земите в България не са достатъчни, за да удовлетворят посочените в публикацията проценти.
Как се измерва плодородието?
Публикацията твърди, че в България се намират голяма част от земите класирани като най-плодородни в света. Factcheck.bg се обърна към професор доктор Ирена Атанасова, директор на Института по почвознание, за експертен коментар по темата.
Според нея плодородието не е постоянна величина – продуктивните почви могат да влошат качествата си в резултат на процеси като ерозия, вкисляване, алкализация, засоляване, замърсяване, загуба на хумус, уплътняване и запечатване, прекомерна експлоатация и загуба на биологично разнообразие. Фактори за деградацията на почвите могат да бъдат интензивното земеделие, урбанизацията, както и климатичните промени. В световен мащаб плодородната и продуктивна почва става все по-оскъдна. В Европейския съюз деградацията на почвите се оценява на 50 милиарда евро годишно, а подобряването на здравето на почвите е част от политиките по Европейската зелена сделка и Целите за устойчиво развитие на ООН.
Счита се, че плодородието е способността на почвата да осигурява необходимите условия за живот и развитие на растенията, а именно вода, въздух, светлина, топлина, да няма прояви на болести и неприятели, да не присъстват замърсители и други вредни вещества, които имат токсично въздействие върху растенията и микроорганизмите. Освен това плодородната почва трябва да има дълбок и оструктурен обработваем хоризонт и благоприятни физични, химични и биологични свойства. Всъщност продуктивността е основната характеристика, по която учените определят качеството на почвите. “Възможно е дадена почва, макар да е плодородна по общите критерии, да не е еднакво продуктивна (тоест да не дава еднакъв добив от всички растения) при всички климатични условия и всеки вид агротехнически мероприятия”, обяснява професор Атанасова.
Вземайки предвид всички тези уточнения, като най-плодородни могат да се определят черноземите и техните аналози в други класификационни системи като молисолите в САЩ.
Кои са най-плодородните земи в България?
България действително се отличава с голямо почвено разнообразие и богатство на почви с високи качества. Според директора на Института по почвознание Ирена Атанасова може да се каже, че на първо място по плодородие между тях са черноземите. Те заемат площ около 2.3 милиона хектара или около 21% от цялата територия на България. Образувани са в условия на умереноконтинентален климат, степна и лесостепна растителност и постъпване на голямо количество органично вещество в почвата. Разпространени са основно в Дунавската равнина, Добруджа и Лудогорието. Само около 70-80% от тях са обработваеми земи, останалите са гори и пасища.
Къде са другите плодородни земи в света?
По данни на Организацията по прехрана и земеделие, общата глобална площ на черноземите е около 230 милиона хектара, като най-голяма част от тях са концентрирани в умерените зони на Северното полукълбо, но се срещат и в Южна Америка. България не попада сред първите десет държави с най-много чернозем. На челни позиции по този показател са Русия, Казахстан, Китай и Аржентина.
Наистина България има относително висока концентрация на черноземи – 21% от общата й територия, но не е на първо място и по този показател. В Украйна например тези почви заемат близо 60% от международно признатата й територия, а в Казахстан делът им е 40%. Много близо след нас се нарежда и Русия, при която около 19% от територията е заета от чернозем.
Проверено:
Не е вярно, че в България се намират по-голямата част от най-плодородните земи в света. Около една пета от страната ни е заета от черноземни почви, но в световен мащаб тяхната концентрация е най-висока в Украйна.
Консултант по темата: проф. д-р Ирена Атанасова, Директор на Института по почвознание
