fbpx

Не е вярно, че ЕС унищожава българските лозя като плаща за изкореняването им

  • Мярката „окончателно изкореняване на лозя“, финансирана от ЕС, няма задължителен характер за държавите членки.
  • При прилагането на този регламент в България от финансовата помощ са се възползвали общо 14 физически и юридически лица през 2011 година като изплатените средства не се изчисляват на база „декар лозе“.
  • Изкореняването на лозя и обновяването им са част от мерките за преструктурирането на лозаро-винарския сектор, финансирани от ЕС в програмния период 2019-2023 година и целят запазване на конкурентоспособността на пазара.

В социалните мрежи се разпространява твърдението, че лозарите могат да получат по три хиляди евро на декар от европейски програми, ако изкоренят лозарските си насаждения окончателно. Във Фейсбук групата Майката Земя, която има близо 34 хиляди членове, подобна публикация е харесана над 1,600 пъти и споделена близо 150 пъти.
               

Factcheck.bg провери до каква степен тези твърдения отговарят на истината и какви са общоевропейските регулации в лозаро-винарският сектор.

Какви са съществуващите мерки за изкореняване и засаждане в България

Програма, която е стимулирала изкореняване на лозови масиви без последващи насаждения в България, е била активна само през 2011 година, в програмния период 2009–13. Европейската комисията предлага мярката за окончателно изкореняване с цел регулиране на производството в сектора, но заради несъгласието на големите винопроизводители в Европа, прилагането ѝ остава по преценка на страните членки, като България решава да я включи.

По данни на Изпълнителна агенция за лозата и виното (ИАЛВ), която контролира спазването на регламента по тази програма, едва 14 лица са се възползвали от финансовата помощ. Общата площ на окончателно изкоренените лозя възлиза на 63 хектара (или 630 декара).

Според сега действащото законодателство изкореняването на лозя като самостоятелна дейност не се финансира. Ако лозето бъде премахнато, производителите, които кандидатстват за финансова помощ, са задължени да пристъпят към засаждане на нови лозови масиви. Подкрепят се също дейности, като промяна на местонахождението на лозята.

Финансовото подпомагане на изкореняване, което е последвано от засаждане на нови масиви има няколко причини. Радослав Радев, бивш председател на Националната лозаро-винарска камара обяснява, че ползите са преместването на лозята от неблагоприятни райони в по-благодатни такива и подмладяване на лозовия фонд без това да увеличава общата засадена площ.

По данни на ИАЛВ годишният финансов ресурс за преструктуриране на лозя в периода 2019–23 възлиза на 26.76 милиона евро или общо 133.810 милиона евро за целия период. Към днешна дата за този програмен период ИАЛВ е издала 168 удостоверения за 1091 хектара за конверсия на състава на сортовете лози и 92 удостоверения за 1235 хектара за смяна на местонахождението на лозята.

ИАЛВ отбелязва, че в сегашното европейско и съответно българско законодателство прилагането на мярката за окончателно премахване на лозови насаждения не е предвидено. Мерките също така не засягат десертните сортове грозде, както и лозята за домашно производство на вино и ракия, добавя Радослав Радев.

Каква е дискусията на европейско ниво

Като член на ЕС, България и българското винопроизводство са част от Общата организация на пазара на вино в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на съюза. Целта на ОСП още от създаването ѝ е да подкрепи земеделските региони и производители, като мерките за подпомагане и регулиране на винения пазар се прилагат от 1976 година. Сред основните методи за регламентиране на пазара е количественото ограничаване на производството на вино.

Дискусията относно строгостта на мерките е разгорещена на европейско ниво, като един от малките постоянни консенсуси е, че секторът се нуждае от реформи. Сблъсъците на тема доколко трябва да се ограничава новото засаждане на лозови масиви са както между държавите членки, така и между различните лобистки интереси вътре в самите държави. Основно несъгласие поражда темата дали производството на вино трябва да се либерализира или да остане строго контролирано. Макар през 2008 година да се обсъжда премахването на ограниченията за нови засаждения, лобито, което е против, надделява.

През 2014 асоциации на винопроизводители от 14 страни членки коментират в офциално писмо до европейските институции, че режимът организиращ пазара на виното в ЕС е „списък от произволни и дискриминационни ограничения на правото да се засаждат и следователно да се произвеждат вина в Европа“. 

Същевременно, силният контрол върху производството е желан механизъм от някои винопроизводители. Френски винопроизводители предупреждават, че ако регулациите се облекчат „индустриално произведено вино тип „Кока Кола“ ще пусне корени в Европа“. В официални позиции Франция и Испания, изразяват сходни виждания – дерегулацията би довела до индустриализация на производството и би ощетила малките производители.

Мерките, които са предвидени в европейското законодателство, са с цел да се балансира конкурентоспособността на производителите, качеството на виното в ЕС и устойчивостта на лозаро-винарския сектор, който е от голяма важност за държавите членки. Виното е най-големият сектор на хранително-вкусовата промишленост в ЕС по отношение на стоки, които се изнасят, представлявайки 7.6% от хранително-вкусовия износ на страните членки.

Намалели ли са лозовите насаждения у нас

Последните изменения в законовата рамка от 2013 година (Регламент 1308/2013), задължават държавите членки да ограничат засаждането на нови масиви до площ възлизаща на максимум 1% от площта на вече съществуващите лозя. Предвижда се това законодателство да е в сила до 2030, като за последващия период следва преразглеждане.

Макар лозята в България да се увеличават от 2015 насам, България не използва цялата площ, която ѝ се полага за засаждане. По данни на Евростат от 2020 година площта засята с винени лозя в България възлиза на 60,162 хектара. Това означава, че през 2021 година новите насаждения не могат да възлизат на площ по-голяма от 601.62 хектара, а площта, която се декларира за нови засаждения през 2021 е едва 59 хектара.

В исторически план се наблюдава значително намаляване на засятата площ в България, като негативните тенденции започват от 80-те години. Данни на Националния статистически инсититут показват, че засятата обща площ с винени лозя е била 141,353 хектара през 1960, 145,986 хектара през 1970, 151,766 хектара през 1980, 132,628 хектара през 1989, 101,182 хектара през 2000 и 79,176 хектара през 2010.

Количеството на нови засаждения може да се разгледа и през друг критерий – възрастта на лозето, като България е страната с най-висок дял с лозя над тридесет години – близо 69% при средно равнище за ЕС 37%.

Проверено:


България сама е избрала да приложи незадължителната мярка „окончателно изкореняване на лозя“, финансирана от ЕС. Програмата е съществувала еднократно през 2011 година, като от нея са се възползвали 14 лица, изкоренявайки едва 63 хектара. Площта на засяти лозови масиви у нас намалява от 80-те години насам. Към днешна дата, изкореняването на лозови масиви, може да получи финансиране, само ако е последвано от ново засаждане на лозя.

Консултант: Радослав Радев-независим експерт, бивш председател на Националната лозаро-винарска камара. 

Източници

Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор на България за периода 2019-2023 г., https://www.dfz.bg/bg/selskostopanski-pazarni-mehanizmi/vino/legislation_wine/national_programs/-2014-2018–np-2/

Селскостопанско и селско развитие – Вино, https://agriculture.ec.europa.eu/farming/crop-productions-and-plant-based-products/wine_en

Сравнение на институционализациите: прилагане на реформата на ЕС за виното от 2008, https://cadmus.eui.eu/handle/1814/25396

Отворено писмо относно бъдещите правила за засаждане на лозя в Европа, https://www.ceev.eu/wp-content/uploads/CEEV__Members_OPEN_LETTER_on_Plantings_Authorisations_150414.pdf

Франция отхвърля опита на ЕС да се премахен режима за контрол над лозовите насаждения, https://www.politico.eu/article/france-wins-wine-battle-with-brussels-vineyard-protection/

Декларация към съвета на Европейския съюз, https://www.parlament.gv.at/PAKT/EU/XXVII/EU/03/58/EU_35818/imfname_11012888.pdf

Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32013R1308&from=EN

Политиката на ЕС спрямо виното в рамките на Общата стопанска политика: предизвикателства след 2020, https://agrifoodecon.springeropen.com/articles/10.1186/s40100-020-00159-z

Лозята в ЕС – статистика, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Vineyards_in_the_EU_-_statistics#General_overview

Информация относно разрешенията за засаждане, https://agriculture.ec.europa.eu/system/files/2022-02/wine-planting-authorisations_2021_en_0.pdf

Статистически годишник на Национален статистически институт, 1971, https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010002743&page=233

Статистически годишник на Национален статистически институт, 1981,
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010003618&page=587

Статистически годишник на Национален статистически институт, 1989,
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010004298&page=265

Статистически годишник на Национален статистически институт, 2002,
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010005194&page=301

Статистически годишник на Национален статистически институт, 2012,
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010007891

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Мирела Петкова
Мирела Петкова
Мирела Петкова е изследовател и журналист на свободна практика. Вълнува се от теми, които засягат Балканите, Източна Европа, и Китай, а също така и от развенчаване на дезинформацията и разузнаването чрез отворени източници на информация. От есента на 2020 г. работи към британската медия New Statesman, където събира, анализира, и визуализира бази данни, свързани с енергийния преход и климатичните промени. Главната й цел е спомагането на журналисти с проверена, достоверна и навременна информация.

Още по темата

Категории

Още от рубриката