fbpx

Не е вярно, че Европейската комисия „забранява“ розовото масло

  • Европейската комисия не забранява розовото или други етерични масла, както твърдят кметове и производители.
  • В момента тече преразглеждане на нормативната уредба, свързана с етеричните масла, с което да се постигне по-добра защита и регулация.
  • Предлаганите промени няма да променят статута на етеричните масла, които и сега се считат за химични вещества в европейското законодателство, макар браншът да настоява за определянето им като земеделски продукти.

През последните седмици няколко медии публикуваха информация, че Европейската комисия (ЕК) има намерението „да забрани емблематичното за България розово масло“. Според твърденията ЕК обмисля законодателни промени, по силата на които етеричните масла (сред тях и розовото) ще бъдат считани за химически, а не за земеделски продукти. 

За готвената „забрана” първо съобщи  кметът на град Казанлък Галина Стоянова. Промяната касае етеричните масла и всички земеделски продукти, от които се извличат етерични масла, да бъдат контролирани по реда на химичните продукти, наред с петрола и всички вредни продукти, каза тя в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR. Според Стоянова предполагаемата промяна ще доведе до „затриването“ на цял „поминък“ в България. 

Линк за сваляне на изображенията

Впоследствие твърдения за предстоящата „забрана“ на розовото масло се появиха още в Нова телевизия, Дарик нюз и други медии и сайтове.

Factcheck.bg събра фактите по темата, след като получи сигнали за проверка от читателите ни Венелин Коларов и Свилен Върбанов.

Как се дефинират етеричните масла

Според твърденията на кмета на Казанлък и производителите на розово масло, потърсени за коментар в споменатите публикации, етеричните масла в момента се разглеждат като земеделски продукти. Същото твърдят от Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ (БНАЕМПК), както и от други подобни организации и асоциации в Европа.

Така самият бранш възприема етеричните масла като естествени земеделски продукти, за които е некоректно да се разглеждат заедно с химичните и синтетичните вещества – дори когато имат подобен на тях състав. Има определени аргументи в подкрепа на това разбиране, поради което професионалните асоциации често се противопоставят на дадени европейски решения в сферата.

В действащото в момента европейско законодателство етеричните масла, сред които и розовото масло, са определени и се регулират като химични вещества. Това потвърди Европейската комисия в отговор на запитване от Factcheck.bg.

Маслата произлизат от естествени продукти, но представляват тяхната летлива част, която се получава чрез дестилация или пресоване. Според дефиницията на етерично масло, предоставена от Европейската агенция по химикалите, полученият от тези процеси продукт съдържа главно летливи въглеводороди – органични съединения, които влизат в състава и на вещества като пропан-бутана например.

В сега действащия европейски Регламент относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (по-познат като CLP) етеричните масла също са споменати като „химично наименование“, което да се използва вместо обозначенията на химичните съставки на конкретното вещество.

Само по себе си обаче това не означава автоматично въвеждане на някакви ограничения. В отговора си до нашия екип Европейската комисия посочва, че „определянето (на етеричните масла бел. ред.) като химично вещество само по себе си не води до никакви ограничения, то е само отправната точка за оценка на възможните рискове и предпазни мерки.“ С тази оценка са свързани и планираните промени в законодателството на ЕС, които на този етап не засягат статута и дефинирането на етеричните масла.

Не забрана, а по-добра регулация

Няма решение на ЕК или друга институция на ЕС за забрана на розовото масло и на етеричните масла като цяло. Не съществува дори предложение за въвеждането на такава забрана.

„Не е вярно, че Европейската комисия възнамерява да забрани етеричните масла, включително розовото масло. Твърденията, че ЕС ще навреди на розопроизводството и износа на розово масло от България не отговарят на истината“, потвърдиха от ЕК.

Промените, които се предвиждат в сектора, са свързани с преразглеждане на законодателството на ЕС относно класифицирането на опасностите от химичните вещества, етикетирането и опаковането на химикали, както и тяхната регулация.

Това преразглеждане е обявено още в Стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите, приета на 14 октомври 2020 г. Мярката е предприета във връзка с изпълнението на Зеления пакт, в който се предвижда опростяване и усъвършенстване на правната уредба в областта на химикалите. 

Преразглеждането се състои в оценка на въздействието, която да анализира нуждите и вариантите за промяна в регламента CLP и регламента REACH (относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали). С това се цели по-добра защита на потребителите.

Планираните промени не включват промяна в дефинирането на етеричните масла, нито налагат изисквания за анализ на всяка молекула в тях. Факт е обаче, че съмнения за въздействието на част от тези молекули има – за някои се смята, че могат да предизвикват алергии или ендокринни проблеми, но за да стане ясно това, е нужно провеждането на още изследвания.

„Текущото преразглеждане на Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) обаче не включва никакъв план за забрана на етеричните масла като розовото масло.“

Ако предвижданите промени в преразглеждането на регламентите се приемат и влязат в сила (което би могло да стане най-рано през 2025 г.), това би се отразило най-вече върху начина на етикетиране на розовото и останалите етерични масла. 

Откъде се появиха твърденията за забрана

У нас темата се повдигна от Галина Стоянова, кмет на Казанлък, град, който се приема за център на производство на българското розово масло. Пред Factcheck.bg Стоянова сподели, че е получила информацията за готвените промени в регламента от Жером Виод, кмет на побратимения на Казанлък френски град Грас.

До приключването на работата по текста Factcheck.bg не получи отговор от Виод във връзка с притесненията от промените от френска страна и твърденията за забрана на етеричните масла.

В същото време Стоянова отбеляза, че тъй като „все още няма публикувано нищо по темата от страна на Европейската комисия“, не може да тълкува или коментира сериозно предвижданите в регламентите промени. 

Проверено:

Европейската комисия не забранява и няма планове да забрани розовото масло или други етерични масла, произвеждани в България и ЕС. Европейското законодателство и сега дефинира тези масла като химични вещества, а преразглеждането на нормативната уредба цели по-добра регулация и защита на потребителите.

Източници

REACH – регламент относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:32006R1907

CLP – регламент относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:02008R1272-20181201&from=SK

Комисията определя правила за идентифициране на химикалите с дълъг живот в природата и на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и уредба за подобряване на етикетирането: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_7775

Статут на етеричните масла според Европейската агенция по химикалите: https://echa.europa.eu/bg/support/substance-identification/sector-specific-support-for-substance-identification/essential-oils

Преразглеждане на законодателството на ЕС относно класифицирането на опасностите, етикетирането и опаковането на химикали: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12975-Revision-of-EU-legislation-on-hazard-classification-labelling-and-packaging-of-chemicals_en

Европейска федерация по етерични масла: https://efeo.eu/

Стратегия за устойчивост в областта на химикалите: https://echa.europa.eu/bg/hot-topics/chemicals-strategy-for-sustainability

Да налееш (розово) масло в предизборния огън (Капитал): https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2023/02/19/4450308_da_naleesh_rozovo_maslo_v_predizborniia_ogun/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Катерина Василева
Катерина Василева
Катерина Василева е студентка в специалност „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. С журналистика се занимава от 2019 г. насам, като започва от ученическата sCOOL Media. Впоследствие се присъединява към екипа на позитивната медия „Успелите.бг“, където се стреми да развива подхода „журналистика в търсене на решения“. Интересува се от социални и политически теми, образование и медийна грамотност, екология, изкуство и женски права. Авторка е на разказвателния подкаст „Полифем“, който представя историите на значими жени в политическата сфера. През 2021 г. печели наградата „Млад автор“ в конкурса за добра журналистика Web Report на Dir.bg със статията „Сексуалното образование: Тема табу или лек срещу пандемията от домашно насилие“.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката