fbpx

Не е вярно, че кръвопреливането от ваксиниран срещу Ковид-19 донор е опасно

  • Ваксинационният статус на донора на кръв няма отношение към качеството на дарената кръв
  • Насочените кръводарения не предлагат допълнителни ползи за пациента, а понякога могат дори да навредят
  • Изборът на кръв и кръвни продукти, които да се използват във всеки конкретен случай, се извършва изцяло по преценка на компетентните медицински лица

Във Фейсбук се разпространява публикация за случай от декември 2022 г., свързан с бебе, което се нуждае от неотложна сърдечна операция. В публикацията се твърди, че родителите на бебето са отказали да му бъде прелята кръв от донор, за когото няма гаранция, че не е ваксиниран срещу Ковид-19, и заради този отказ са им били отнети родителските права. От „прецедента“ в Нова Зеландия авторът на текста стига до обобщението, че „кръвта от ваксиниран донор е опасна и че не е нормално ваксинираните да могат да даряват веднага, а хората, които са имали хомосексуални контакти през последните три месеца или са се татуирали през последните шест да не могат“. Твърди се също, че е нормално човек да може да си избира кръвта, която да му прелеят, както и че всеки е в състояние сам да си избере подходящия донор. В публикацията се казва още, че много държави „нарочно възпрепятстват“ насочените кръводарения от конкретен за конкретен човек.

Публикацията е от профил с 26 000 последователи във Фейсбук. Самият пост е споделен стотици пъти, а взаимодействията с него са над 1000.

Factcheck.bg провери дали твърденията от публикацията отговарят на истината.

Фейсбук публикацията за ваксините и кръводаряването
Фейсбук публикацията за ваксините и кръводаряването

Медицинският случай в Нова Зеландия

Историята, разказана във Фейсбук, наистина се е случила. Фактите по нея обаче са подбрани избирателно и не са представени коректно.

Четиримесечното “бебе W”, както го наричат медиите, се нуждае от спешна операция заради вроден сърдечен порок. Родителите, макар и да са информирани за неотложността на операцията, отказват да се съгласят с провеждането й, ако не им се гарантира, че на бебето ще се прелива кръв само от неваксинирани срещу Ковид-19 донори. 

Тъй като става дума за животоспасяваща интервенция, здравните власти отнасят въпроса до съда, искайки временно попечителство над бебето, за да могат да го спасят.

Протест в подкрепа на родителите на бебе W
Протест в подкрепа на родителите на бебе W пред болницата в Оукланд, Нова Зеландия

На 7 декември 2022 г. съдът отсъжда в полза на здравните власти и дава на лекуващите кардиолог и сърдечен хирург временно попечителство над бебето. То е с ясно определени граници – трябва да трае до приключването на постоперативното възстановяване на детето и се отнася единствено до операцията и решенията, свързани с нея, включително и с кръвопреливането. По всички останали въпроси родителите запазват правата си, никъде не се говори за отнемане на родителски права.

Към 22 декември 2022 г. “бебе W” е изписано след успешна операция и се възстановява у дома.

Този случай не е изолиран. Съобщава се и за случаи в други държави, в които пациентите имат изисквания за ваксинационния статус на донора на кръв, ако се налага кръвопреливане (за аналогичен случай в Италия разказва материал на БТВ). Опасенията, подобно на тези на родителите на “бебе W”, са, че кръвта от ваксиниран донор е „замърсена“.

Замърсена ли е кръвта от ваксиниран донор

Кръвните банки нямат практиката да етикетират кръвта според това дали е от ваксиниран или от неваксиниран донор.

Дарената кръв се изследва за различни заболявания, предавани по кръвен път (описани за България на сайта на Националния център по трансфузионна хематология), но не се разделя според това дали донорите имат или нямат поставени ваксини.

По време на съдебните изслушвания около “бебе W” от Кръвната банка на Нова Зеландия казват:

Ние не разделяме, нито етикетираме кръвта според ваксинационния статус на донора. Няма данни, че предишни ваксинации могат да се отразят на качеството на дарената кръв (…) Ваксините срещу Ковид-19 се разпадат след поставянето им. Освен това цялата дарена кръв се филтрира като част от процеса на обработка, така че всякакви остатъчни количества, които би могло да има, не представляват никакъв риск за получателя на кръвта… При някои хора шипчестият протеин присъства в изключително малки количества в кръвта за две седмици след ваксинация с иРНК ваксина. Вероятността да се намери шипчест протеин в дарената кръв е много малка и ако изобщо го има, той ще е от порядъка на пикограмове. (1 пикограм = 0,000 000 000 001 грама) След тези две седмици той не може да бъде открит в кръвта. Няма никакви данни това да представлява опасност за получателя на кръвта.

В проверка на Factcheck.org здравният експерт Малиа Джоунс казва, че „ваксината съдържа изключително малки количества активни и помощни вещества, които не навлизат в кръвообращението ни по същия начин, както други лекарства като обезболяващи, антибиотици или антидепресанти.“ И подчертава, че преливането на кръв от ваксиниран на неваксиниран не прави неваксинирания ваксиниран.

В сайта на американската организация на Червения кръст има подробна информация за различни видове ваксини и дали след поставянето им трябва да се изчака определен период от време, като при всички ваксини има изискване донорът да не е развил симптоми и да няма повишена температура към момента на кръводаряване. По отношение на ваксините срещу Ковид-19 без изчаквателен период се приемат донори, ваксинирани с продуктите на AstraZeneca, Janssen/J&J, Moderna, Novavax и Pfizer, при условие, че не са направили реакция след ваксинацията. Ако донорът е ваксиниран с друга ваксина, при която е използван жив атенюиран вирус, съветът е да се изчака 2 седмици преди кръводаряване.

Кръвната банка към британската здравна служба казва пред Ройтерс, че изчаквателният период е „предпазна мярка“, като една от причините за нея е да не се сбъркат страничните ефекти от ваксинацията с евентуални здравословни проблеми на донора след кръводаряването, предизвикани от самото даряване. Логиката на отлагателния период е грижа за здравето на донора, а не съображения, свързани с качеството на кръвта.

В България Националният център по трансфузионна хематология също дава срокове за отлагане на дарители след ваксиниране срещу Ковид-19: при иРНК ваксини – 48 часа, ако няма нежелани реакции, и 7 дни, ако има такива; при векторни ваксини или ако не е известен видът на ваксината – 28 дни, при условие, че няма нежелани реакции.

Има ли различни изисквания към донорите на база сексуалната им ориентация

Част от твърденията във Фейсбук публикацията са свързани с даряването на кръв от хомосексуални донори: „Човек не може да дари кръв, ако е имал три хомосексуални полови контакта за последните три месеца или ако се е татуирал през последните шест месеца, но може да дари кръв без проблем, ако е изпробвал една чисто нова генетична технология, разработена без тестове и по спешност.“

В България забрана за даряване на кръв от хомосексуални донори не съществува. В държавите, в които са съществували, подобни ограничения вече отпадат.

Според българския Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, чл. 12, „донори на кръв или кръвни съставки могат да бъдат дееспособни лица на възраст от 18 до 65 години, които нямат медицински противопоказания за това.“

На сайта на Националния център по трансфузионна хематология е описано кой не може да дарява кръв. Това са хора със заболявания като СПИН, хепатит, сифилис, туберкулоза, токсоплазмоза, алергии, бронхит, псориазис, язва, сърдечно-съдови заболявания, глаукома и т.н., както и всички остри заразни болести. Хората, които са имали контакт със заразно болни, не могат да даряват кръв за период, равен на инкубационния период за съответното заболяване.

Няма посочени изисквания към кръводарителите, които да са свързани с тяхната сексуална ориентация. Нормативната база съществува от 2003 г.

Независимо от съществуващите разпоредби у нас, през 2011 г. Комисията за защита от дискриминация е била сезирана по сигнал за разпространение на брошури, в които е написано, че „не трябва да даряват кръв лицата, които са хомосексуалисти или имат полови контакти с хомосексуалисти.“

След проверка на Комисията става ясно, че няма виновно поведение, свързано с издаването и разпространението на тези брошури, както и че според показанията на свидетели „при даването на кръв не се задават въпроси, свързани със сексуалната ориентация на кръводарителя.“

Предразсъдъците при даряването на кръв от хомосексуалисти са от 80-те години на 20 век. В отговор на разпространението на СПИН, много държави въвеждат забрани за кръводаряване от хомосексуални и бисексуални мъже, тъй като тогавашното убеждение е, че те са основните разпространители на заболяването.

В днешно време се наблюдава тенденция тези забрани да отпадат в много страни по света. В края на януари 2023 г. американската Агенция по храните и лекарствата обявява, че променя досегашното изискване към потенциалните донори за въздържание от хомосексуални контакти през последните три месеца преди даряването. Вместо това по новите правила донорите ще трябва да отговарят на въпроси, свързани с наличие на нови или на множество сексуални партньори през последните три месеца.

Защо пациентът не може сам да избира донора на кръв

Във Фейсбук поста за новозеландския случай е посочено, че „в държави като Нова Зеландия и Австралия, а навярно и в други, в момента неформално възпрепятстват така нареченото „насочено/директно кръводаряване“ или иначе казано, даряване на кръв от конкретен човек на конкретен човек.“

Кръвната банка на Нова Зеландия казва на своя уебсайт, че не подкрепя практиката на насочено кръводаряване, защото няма доказателства тя да води до по-добра грижа за пациента.

По време на съдебната процедура около „бебе W“ доктор Сара Морли от новозеландската кръвна банка обяснява, че насочените кръводарявания не са от особена полза за пациента, процесът по даване на кръв се усложнява излишно, което води до риск от грешки и недостатъчна наличност на кръв и кръвни продукти за нуждите на пациента. В конкретния пример със страдащото от порок на сърцето бебе става дума за сложна операция, по време на която е възможно то да се нуждае от бърз достъп до пълната гама от кръв, кръвни продукти и плазма, които може и да няма как да се осигурят чрез насочено даряване. Според доктор Морли „насочените дарения не се препоръчват от международния експертен консенсус и повечето национални кръвни банки, включително в Обединеното кралство, Австралия и Канада не ги одобряват.“

Според изследване на няколко американски университета, макар насочените кръводарения да имат своята роля (например при пациенти с редки кръвни групи или недостиг на имуноглобулин А, при които е трудно да се намери донор), трябва да се имат предвид и няколко възможни недостатъка на тази практика. Сред тях са забавяне в лечението и повече административни препятствия, които могат да затруднят навременния достъп на пациента до необходимите му кръвни продукти.

Кръвните групи

В информацията за насоченото кръводаряване, предоставена на пациенти от Кръвния център Станфорд, е обяснено, че този вид кръводаряване не е по-безопасен, дори напротив – понякога може да е по-рисков. Например донор, който е под натиск от близките си да дари кръв за болен член на семейството, може да избере да укрие информация за здравния си статус, която не се чувства комфортно да сподели с близките си и която би могла да го направи неподходящ за донор. Това може да доведе до забавяне за пациента, докато се установи, че близкият му не е подходящ донор.

Червеният кръст също има позиция за насоченото кръводаряване, според която „няма доказателства, че пациентите могат да изберат по-безопасни донори от онези, които се осигуряват от системата за кръводаряване.“

Внушението на Фейсбук публикацията, че пациентът има правото и уменията да си избере подходящ донор на кръв, е подвеждащо и за него няма никакви доказателства в медицинската практика.

Кой носи отговорност за целия процес на кръводаряване и кръвопреливане?

Според Световната здравна организация „кръводарителските служби са отговорни за събирането и съхраняването на кръв само от донори, които са с нисък риск от инфекции, предавани по кръвен път, и които е малко вероятно да застрашат собственото си здраве, като дарят кръв.“ Т.е отговорността за наличността и качеството на кръвта, използвана в медицината, е на компетентните здравни служби. Тя не е и няма как да е на пациента или неговите близки, които нямат инструментите да вземат достатъчно информирано решение по тези въпроси и съответно да носят тази отговорност.

Според българското законодателство (Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането) „преливането на кръв или кръвни съставки се извършва при спазване правата на пациента и след получаване на писмено информирано съгласие от него.“ Задълженията на всеки от участниците в процеса са строго определени и контролът на качеството на кръвта не е задължение или право на пациента.

Поредна „доза“ дезинформация за ваксините срещу Ковид-19

Неверните твърдения, свързани с предполагаема вреда от кръвопреливане от ваксинирани донoри, са част от общата дезинформация, свързана с ваксините срещу Ковид-19.

Подобно на други неверни твърдения по темата, и при тези за кръвопреливането разпространителите не рядко имат финансов интерес.

Във Фейсбук публикацията за новозеландския случай се говори за швейцарския натуропат Джордж Дела Пиетра, който е основал Safe Blood Donation – организация, която свързва потенциални реципиенти с неваксинирани донори на кръв. На сайта на организацията присъстват неверните твърдения за опасностите от получаване на кръв от ваксиниран донор. За да се възползват от услугите на Safe Blood Donation, желаещите трябва да се регистрират и да заплатят препоръчителна такса от 50 евро за включване, след което да внасят по 20 евро на година. Стремежът на Дела Пиетра е да развива дейността си по целия свят, но няма данни дали тази дейност би била законна в различните държави.

Сред разпространителите на твърденията за кръвопреливането са също така публични личности, известни с други свои неверни твърдения по отношение на ваксините – Алекс Джоунс, Стю Питърс, Дейвид Айк, Стив Кърш, доктор Раян Коул. Някои от тези имена присъстват в други проверки на Factcheck.bg по теми, свързани с ваксините срещу коронавируса: Митове за съставките на ваксините срещу Ковид-19;Не е вярно, че има определени “токсични партиди” ваксини срещу Ковид-19;Фалшивите експерти: Кой разпространява дезинформация за ваксините срещу Ковид-19

Опит за внушаване на недоверие към целия процес на кръводаряване и кръвопреливане

Разглежданата Фейсбук публикация е пример за дезинформация, в която чрез изброяване на многобройни аспекти на едно и също невярно твърдение се създава объркване, което да предизвика съмнение. Смесването на ваксинирани донори на кръв, хомосексуалисти, дискриминация и внимателно подбрани части от истински истории от новините цели внушаване на недоверие към медицинската практика, институции и авторитети.

Проверено:

Разпространяваните във Фейсбук твърдения, според които кръвопреливането от ваксиниран срещу Ковид-19 донор може да е опасно за получателя на кръвта, не отговарят на истината. 

Кръвните банки не разделят наличните количества кръв според ваксинационния статус на донорите, тъй като съществуващите научни данни не показват той да има значение за качеството на кръвта. Не отговарят на истината и твърденията, според които на хора с хомосексуална ориентация се забранява да даряват кръв.

Право и задължение да изберат най-подходящите кръвни продукти за даден пациент според научната и медицинска логика, практика и нормативна уредба имат лекуващите лекари, а не самият пациент или неговите роднини.

Източници

Историята на „бебе W“:
https://www.theguardian.com/world/2022/dec/07/health-officials-gain-guardianship-of-baby-whose-parents-refused-vaccinated-blood-transfusion

https://www.nzherald.co.nz/nz/baby-w-discharged-from-hospital-after-life-saving-surgery/RP5FG3AX7VFUXOWXOKCMO2C3NQ/

Случай в Италия, аналогичен на този с „бебе W“:
https://btvnovinite.bg/svetut/semejstvo-v-italija-poiska-nevaksinirani-dariteli-na-krav-za-bolnoto-si-dete.html

Какви изследвания се правят на дарената кръв – Национален център по трансфузионна хематология:
https://ncth.bg/kak-da-pomogna/izsledvaniya

За кръвопреливането и ваксините – Кръвната банка на Нова Зеландия:
https://www.nzblood.co.nz/knowledge-hub/covid-19/covid-19-vaccines/

„Кръвопреливането не води до пренасяне на ваксина срещу Ковид-19“ – Factcheck.org:
https://www.factcheck.org/2022/12/scicheck-blood-transfusion-doesnt-transfer-covid-19-vaccine/

Кръвопреливане и ваксини – информация от Червения кръст:
https://www.redcrossblood.org/donate-blood/dlp/coronavirus–covid-19–and-blood-donation.html

Безопасно ли е кръвопреливането от ваксиниран донор – Ройтерс:
https://www.reuters.com/article/factcheck-blood-idUSL2N2NC12D

Отлагане на кръводаряване след ваксинация – Национален център по трансфузионна хематология:
https://ncth.bg/events/news/545–covid-19

Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането:
https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2018/10/25/zkkk.pdf

Често задавани въпроси – Национален център по трнсфузионна хематология:
https://ncth.bg/kak-da-pomogna/faq

Решение на Комисията за защита от дискриминация по сигнал за дискриминация на основа сексуална ориентация:
https://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/index.php/publi4en-registyr/doc_view/602-reshenie032-12-pr222-11?tmpl=component&format=raw

В САЩ улесняват хомосексуалистите да даряват кръв:
https://www.bbc.com/news/world-us-canada-64433434

Информация за кръводаряването от Кръвната банка на Нова Зеландия:
https://www.nzblood.co.nz/become-a-donor/ways-to-donate/donating-blood-plasma-or-platelets/

„Кръводаряване: Защо насочено дарената кръв беше сметната за неподходяща за бебето, което се нуждае от сърдечна операция“:
https://www.rnz.co.nz/news/national/480359/donor-blood-why-directly-donated-blood-was-deemed-unsafe-for-baby-needing-heart-surgery

Изследване на насоченото кръводаряване в съвременната клинична практика:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8442217/

Информацията за насоченото кръводаряване от Кръвния център Станфорд:
https://stanfordbloodcenter.org/wp-content/uploads/2017/06/03-F09Form_DirectedDonationInfoSheet.pdf

Информация за насоченото кръводаряване от Червения кръст:
https://www.redcrossblood.org/donate-blood/how-to-donate/types-of-blood-donations/autologous-and-directed-donations.html

Насоки за оценка на подходящи донори на кръв – Световна здравна организация:
https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/76724/9789241548519_eng.pdf;jsessionid=C57653DC1F4DD26BA139EEF41C91E2DC?ua=1?sequence=1

„Мисинформацията за ваксините води до движението за чиста кръв“:
https://www.france24.com/en/live-news/20230125-vaccine-misinformation-spawns-pure-blood-movement

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Славена Захариева
Славена Захариева
Славена Захариева е журналист на свободна практика с фокус върху темите здравеопазване и дезинформация. Един от победителите в конкурса на Factcheck.bg за разобличаване на дезинформационни кампании „Права на прицел“ през 2021 г. Завършила е журналистика и европейска интеграция в СУ „Свети Климент Охридски” и има опит в сферата на лекарствената логистика. Пише публицистични текстове и кратки разкази.

Още по темата

Категории

Още от рубриката