fbpx

Не е вярно, че „логото на жабата“ върху храни и напитки показва съдържание на насекоми

  • Логото с изображение на жаба не е доказателство, че даден хранителен продукт съдържа насекоми;
  • Това е лого на неправителствена организация, което показва, че стоката отговаря на стандартите за устойчиво земеделие;
  • Твърдението, че в редица храни и напитки се слагат насекоми – без знанието на потребителите, не отговаря на истината и е част от по-голяма дезинформационна кампания.

Публикации във Фейсбук твърдят, че лого с изображение на жаба показва наличието на насекоми в храни и напитки. Един от постовете дава пример с известен шоколадов десерт. Снимката е придружена със следния текст: „Това е знакът, показващ съдържание на насекоми! Вече е в търговската мрежа!“.

Линк за сваляне на изображенията

„Жабката” е знак за качество, а не доказателство за скрити съставки

Използваното лого в публикацията е на международната неправителствена организация Rainforest Alliance, чиито дейности са свързани със защита на горите, подпомагане на фермерите и намаляване ефекта на климатичните промени. 

Като част от тези усилия организацията поддържа знак за качество Rainforest Alliance Certified. Той гарантира, че продуктите са съобразени с трите аспекта на устойчивото развитие – социален, икономически и екологичен. Право да използват логото върху своите продукти, компаниите получават след независима оценка на експерти дали производството им отговаря на основни изисквания, свързани с опазването на горите и водите, на климата, на човешките права и на поминъка на фермерите.

Линк за сваляне на изображенията

Наскоро логото на Rainforest Alliance стана повод за други подвеждащи публикации в социалните мрежи. Твърдението тогава беше, че „логото с жабата“ показва, че в продукта или напитката се съдържа хербицидът атразин. Проверка на Factcheck.bg опроверга това твърдение, както и друго – че веществото превръща мъжете в жени.

Не е вярно, че хербицидът атразин превръща мъжете в жени

Дезинформацията за насекоми в храната не е нова

Неверни публикации по темата с насекоми в храните, които целят да всеят страх, се появиха за първи път в началото на тази година. Повод за тях станаха няколко решения на Европейската комисия (ЕК) да позволи използването на прах от домашен щурец, ларви на брашнен бръмбар и други при производството на редица храни. 

Разрешителните обаче се отнасят само и единствено за конкретни продукти на определени производители. Решенията на ЕК не дават свобода на търговците да използват за производството на своите продукти свободно отглеждани щурци, скакалци, гъсеници, буби и други подобни. Не е вярно също, че хората ще ядат насекоми без да знаят, тъй като производителите са задължени да напишат на етикета на своя продукт, че той съдържа прах от домашен щурец, например.

Не е вярно, че ,,хората вече ще ядат насекоми, без да го знаят“ с разрешение на ЕС

Проверено:

Не е вярно, че логото с изображение на жаба доказва, че даден хранителен продукт съдържа насекоми. Това е знак за качество на неправителствената организация Alliance Certified, който гарантира, че храната е произведена съгласно стандартите за устойчиво земеделие.

Източници

Не е вярно, че хербицидът атразин превръща мъжете в жени: https://factcheck.bg/ne-herbicidat-atrazin-ne-mozhe-da-prevarne-mazhete-v-zheni/

Не е вярно, че ,,хората вече ще ядат насекоми, без да го знаят“ с разрешение на ЕС: https://factcheck.bg/ne-e-vyarno-che-horata-veche-shte-yadat-nasekomi-bez-da-go-znayat-s-razreshenie-na-es/

Rainforest Alliance: https://www.rainforest-alliance.org/

What Does “Rainforest Alliance Certified” Mean?: https://www.rainforest-alliance.org/insights/what-does-rainforest-alliance-certified-mean/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е журналист на свободна практика. Професионалният му път започва още в гимназията, когато става част от редакцията на националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Оттогава досега отразява вътрешната политика за регионални и национални медии. Носител е на наградите „Валя Крушкина - журналистика за хората“, Web Report и “Червена линия” на Антикорупционния фонд. В момента изучава “Политология” в Софийския университет.

Още по темата

Категории

Още от рубриката