fbpx

Не е вярно, че номер върху пластмасовите продукти показва дали те са опасни за здравето

  • Популярно TikTok видео невярно твърди, че върху пластмасовите продукти има номер, който показва на потребителите дали те са токсични за човешкия организъм;

  • Това са специални кодове, чието единствено предназначение е да дадат информация за вида пластмаса, който е използван при производството;

  • Някои пластмаси съдържат съставки, които при продължителен контакт могат да доведат до алергии, хормонални и репродуктивни проблеми;

В популярно видео невярно се твърди, че номерът върху пластмасовите предмети и опаковки показва дали продуктът е опасен за човешкото здраве. Според клипа на потребителя alion.kuty, публикуван в социалната мрежа TikTok, номерата 1, 2, 3, 4 и 5 са такива, „на които може да се доверим“, но трябва да стоим далеч от цифрите 3, 6 и 7, тъй като те допринасят за развиването на ракови и туморни образувания. Сред внушенията също е, че тези номера показват до каква степен химичните съставки на пластмасата могат да преминат към храната и напитките, които хората консумират.

Какво показват цифрите върху пластмасовите продукти

Всъщност номерата върху пластмасовите продукти са идентификационен код, по-известен като SPI код. Той дава единствено информация на потребителите от какъв вид пластмаса е създаден съответният продукт. Изобретен е през 1988 г. в Съединените американски щати (САЩ) от американското Сдружение на пластмасовата индустрия (SPI) и представлява стрелки  във форма на триъгълник с цифра от 1 до 7 по средата в зависимост от вида пластмаса, използван при производството. Знакът се поставя предимно в долната част на съответното изделие, а целта му е да се улесни процесът по сортиране и рециклиране.

Класификацията SPI се ограничава единствено до вида пластмаса, използван по време на производството. Знакът не показва дали и до каква степен химичните съставки на пластмасата могат да преминат към храната или напитката, както и дали опаковката може да бъде рециклирана. Поради близката прилика често значението на SPI кода се бърка с това на лентата на Мьобиус, която дава именно информация дали конкретен пластмасов продукт подлежи на рециклиране.

Има ли опасни вещества в пластмасите?

В началото на видеото си alion.kuty прави обобщено твърдение, че пластмасовите бутилки и предмети, които си купуваме, са „животозастрашаващи и опасни“. В действителност съставните вещества само в някои пластмаси могат да имат негативно отражение върху здравето. 

В публикация на Европейската агенция за химикалите се разглеждат два такива химикала, които се използват при производството на пластмаси – Бисфенол А и някои фталати. И двете вещества могат да попаднат в човешкото тяло при консумиране на храна, приемане на течности, вдишани при изпарение или абсорбирани от кожата. Според научни публикации рискът за здравословното състояние се появява при продължително взаимодействие с гореспоменатите химикали.

В същността си Бисфенолът е индустриален химикал, който започва да се използва активно в промишлеността за първи път през 60-те години на 20. век. От тогава до сега той намира приложение при производството на широк кръг пластмасови продукти – бутилки, найлонови опаковки, етикети, DVD дискове. Веществото се съдържа и в епоксидните смоли, които се използват за изолиране на вътрешността на кутии за храна и напитки, за да се увеличи срокът им на годност и да се избегне появата на метален вкус. 

Има научни данни, че продължителното взаимодействие с бисфенол може да увреди хормоналната система на човек и да доведе до репродуктивни проблеми. Това заключение беше потвърдено пред Factcheck.bg от Европейската агенция по химикалите (ЕАХ). В Европейския съюз (ЕС) действа забрана за използването на веществото при производството на бебешки шишета, а отделните страни-членки имат и по-разширен списък със забранени продукти.

Фталатите от своя страна са синтетични химикали, които правят пластмасите по-гъвкави и трайни. „Всички фталати не са подробно проучени, но има доказателства, че някои от тях са вредни за нашето здраве, тъй като могат например да въздействат на хормоналната система и да причинят алергии. В резултат на това употребата на някои фталати вече е регламентирана както в Европа, така и в световен мащаб“, пише на сайта си ЕАХ. В ЕС употребата им е забранена при производството на детски играчки, обувки, матраци, както и други текстилни изделия.

Неверни твърдения за тайни знаци върху стоките в магазините

SPI кодовете са пореден опит да се разпространят неверни твърдения за скрити символи в търговската мрежа, които маркират „опасни“ за човешкото здраве продукти. От месеци се разпространява твърдение, че известното като „лого на жабата“ показва съдържание на насекоми в храни и напитки. Преди това също невярно се твърдеше, че същото лого доказва наличие на веществото атразин, което превръща мъжете в жени.

Друг подобен случай се отнася до продуктите с етикет Apeel, за които невярно се твърди, че съдържат токсични вещества и се произвеждат от ферма на милиардера и главен герой в десетки конспиративни теории Бил Гейтс.

Проверено:

Не е вярно, че номерата върху пластмасовите продукти помагат на потребителите да се ориентират дали те са токсични за здравето. Това са т.нар. SPI кодове, които дават единствено информация от какъв вид пластмаса е създаден съответният продукт. Съществуват пластмасови продукти, които съдържат токсични за човешкия организъм съставки като Бисфенол А и някои фталати, но не може да се твърди, че всички пластмасови изделия са „животозастрашаващи и опасни“. 

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е журналист на свободна практика. Професионалният му път започва още в гимназията, когато става част от редакцията на националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Оттогава досега отразява вътрешната политика за регионални и национални медии. Носител е на наградите „Валя Крушкина - журналистика за хората“, Web Report и “Червена линия” на Антикорупционния фонд. В момента изучава “Политология” в Софийския университет.

Още по темата

Категории

Още от рубриката