fbpx

Не е вярно, че за да постигнем нула емисии, трябва да спрем да дишаме

  • Издишаният от хората въглероден диоксид е 8,5% от общия обем на газа, отделян годишно в атмосферата;

  • Концентрацията на парникови газове, предимно въглероден диоксид (CO2) и метан, се дължи най-вече на изгарянето на изкопаеми горива;

  • Неутрална икономика не значи “да спрем да дишаме”, а да ограничим въздействието на икономическите си дейности върху климата.

„Има нещо много сбъркано в това, че водим война с въглеродния диоксид“ и на практика, за да постигнем „нетна неутралност и нула емисии ние трябва да спрем да дишаме“. Това твърди д-р Йонко Мермерски в съботното издание на „Денят започва“ по БНТ с водещ Георги Любенов на 8 юли 2023 г.

По този начин Йонко Мермерски не за първи път лансира тезата, че климатичните промени не са свързани с човешката дейност и замърсяването на околната среда. Той от години поддържа идеята, че глобалното затопляне е мит, подклаждан от „истериите на екоактивисти и екополитици“.

Източник: Снимка от екран от сайта на БНТ

Климатичните промени са резултат от човешката дейност

Учените са категорични, че неблагоприятните климатични промени са реалност и че се дължат на човешката дейност, а не са част от естествен природен цикъл. Концентрацията на парникови газове, предимно въглероден диоксид (CO2) и метан, се увеличава  вследствие на антропогенната дейност и най-вече от изгарянето на изкопаеми горива – въглища, нефт, природен газ, както и от изсичането на големи горски масиви, обяснява климатологът Симеон Матев пред Климатека.бг. По този начин се увеличава броят на молекулите на парниковите газове в атмосферата. Те от своя страна поглъщат повече дълговълнова радиация и така има повече на брой излъчватели на топлина към земната повърхност, която се затопля допълнително и повишава температурата на приземния въздух.“ Така, посочва ученият, наблюдаваме процес на глобално затопляне.

Човешката дейност, а не дишането, увеличава прекомерно въглеродните емисии

По изчисления от 2019 г. при човешката дейност се отделят около 100 милиона тона CO2 всеки ден. През 2021 г. причинените от хората въглеродни емисии вече се равняват на 37,9 гигатона годишно. Данни на Natural Resources Defense Council (Съвет за защита на природните ресурси) показват, че издишаният от човешката раса въглероден диоксид на годишна база представлява 8,5% от общия обем на газа, отделен в атмосферата.

Според доклад на Световната метеорологична организация сегашната концентрация на въглероден диоксид е най-висока за последните 800 000 години.

В природата съществуват естествени системи, които абсорбират въглеродния диоксид – такива са почвите, горите и океаните. Проблемът е, че те не могат да се справят със сегашното ниво на въглеродни емисии. Естествените системи абсорбират между 9,5 и 11 гигатона въглероден диоксид годишно.

Нулеви нетни емисии не означава да спрем да дишаме, а да променим икономическата си дейност

Още през 1997 г. е подписан протоколът от Киото, международно споразумение за контрол над изменението на климата, залегнало през 2015 г. в Парижкото споразумение за климата. Целта за постигането на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. е заложена в т.нар. Законодателен акт за климата, който беше приет от Съвета на ЕС през 2021 г.

Като междинна цел до 2030 г. ЕС се стреми да намали вредните емисии с 55% спрямо 1990 г. Изработен е Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии – инициатива, която произтича от промишления план на Зеления пакт, с цел да се увеличи производството на чисти технологии в ЕС.

Това означава увеличаване на производствения капацитет на ЕС за технологии, които подкрепят прехода към чиста енергия и отделят изключително ниски, нулеви или отрицателни емисии на парникови газове, когато функционират. Целта е до 2030 г. цялостният стратегически капацитет на Съюза за производство на технологии с нулеви нетни емисии да достигне поне 40% от годишните нужди от внедряване.

Проверено:

Не е вярно твърдението на д-р Йонко Мермерски, изразено в ефира на БНТ, че „неутрална икономика означава да спрем да дишаме“. Издишаният от човечеството въглероден диоксид е 8,5% от общия обем на газа, отделян годишно в атмосферата. Концентрацията на парникови газове, предимно въглероден диоксид (CO2) и метан, се дължи най-вече на изгарянето на изкопаеми горива.

Източници

Sage Journal, Scientists Reach 100% Consensus on Anthropogenic Global Warming (Учените са категорични, че неблагоприятните климатични промени са реалност), https://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/0270467619886266?journalCode=bsta

Климатека, Парниковият ефект – необходимост или зло, https://www.climateka.bg/parnikov-efekt-neobhodimost-ili-zlo/

IEA, Global CO2 emissions in 2019, https://www.iea.org/articles/global-co2-emissions-in-2019

European Commission, EDGAR – Emissions Database for Global Atmospheric Research, CO2 emissions of all world countries, https://edgar.jrc.ec.europa.eu/report_2022

NRDC, Do We Exhale Carbon?, https://www.nrdc.org/stories/do-we-exhale-carbon#:~:text=So%20breathe%20easy.,CO2%20as%20his%20sedentary%20brethren

World Meteorological Organization (WMO), Greenhouse gas concentrations surge to new record, https://public.wmo.int/en/media/press-release/greenhouse-gas-concentrations-surge-new-record

European Commission, Net Zero Industry Act (Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни) емисии, https://single-market-economy.ec.europa.eu/publications/net-zero-industry-act_en

Европейската комисия, Промишлен план на Зеления пакт, https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal/green-deal-industrial-plan_bg

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Елена Фурнаджиева
Елена Фурнаджиева
Елена Фурнаджиева е журналист с над 25-годишен професионален опит. Завършила е Славянски филологии, със специалност Чешка филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалният й път започва в Дарик радио от самото му създаване. Работи като съдебен и политически репортер и е сред журналистите, отразявали протестите срещу кабинета Виденов през зимата на 1996-1997 година. През 2001 г. се присъединява към екипа на БТВ като продуцент, а след това е Отговорен редактор на “Новини и актуални предавания“. Елена става част от създателите на българския офис на BiT през 2015 г., където работи като Главен изпълнителен продуцент. В момента живее със семейството си във Флоренция, Италия. Владее английски, италиански, чешки, словашки и руски.

Още по темата

Категории

Още от рубриката