Не, президентът не може да свика референдум без одобрението на парламента

  • Президентът не може да свика референдум без предварително одобрение от страна на Народното събрание; 

  • Според Конституцията и закона за прякото участие на гражданите, държавният глава има правото единствено да внесе в парламента предложение за свикването на национален референдум  и след решение на парламента да насрочи дата за провеждането му;

  • Единствено парламентът има правото да вземе решение дали да се проведе национален референдум по дадена тема;

  • Твърдението, че ако парламентът отхвърли предложението му, президентът би могъл да свика референдум самостоятелно, е невярно.

В извънредно обръщение към нацията в петък (9 май) президентът Румен Радев обяви, че ще внесе в парламента предложение за свикване на референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?“. Инициативата предизвика противоречиви реакции и най-големите парламентарни сили декларираха, че няма да я подкрепят. В същото време, профили в социалните мрежи започнаха да разпространяват твърдението, че държавният глава има правото да инициира референдум, дори ако предложението бъде отхвърлено от Народното събрание.  

 

В разпространените публикации, които набират все по-голяма популярност, обикновено се цитира член 102 от Конституцията, в който са указани част от правомощията на държавния глава. В него са указани част от правомощията на държавния глава. Разпоредбата гласи следното:

Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.

(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.

(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:

  1. назначава служебно правителство;
  2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
  3. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.)
  4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане;
  5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
  6. насрочва избори и референдум;
  7. обнародва законите.

Действително, в член 102 пише, че президентът насрочва избори и референдуми, но това не означава, че държавният глава може самостоятелно да обяви провеждането на национален референдум.

„В правомощията на Народното събрание е да вземе решение за провеждане на национален референдум, а в правомощията на президента е да определи датата, на която ще се проведе гласуването, когато има решение на Народното събрание. Няма място за друго тълкувание“, посочва пред Factcheck.bg професорът по конституционно право Пламен Киров. Той уточнява, че това е записано в чл. 84, т. 5 и чл. 98  на Конституцията.

Чл. 84, т. 5 гласи, че „Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум“, а чл. 98 – „президентът насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание“.

Освен това в член 10 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, по-известен като закона за референдумите, е записано, че:

 предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:

  1. не по-малко от една пета от народните представители;
  2. Президента на Републиката;
  3. Министерския съвет;
  4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
  5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права”. 

При одобрено от парламента предложение датата за насрочване на референдум се определя от държавния глава като това става в срок до един месец от обнародването на решението, пише още в закона.

Проверено:

Президентът не може да свиква референдум без предварително одобрение от страна на Народното събрание. Според Конституцията и закона за прякото участие на гражданите, той има правото единствено да внесе в парламента предложение за свикването на национален референдумпо даден въпрос и след решение на парламента да насрочи дата за провеждането му. Единствено парламентът има правото да вземе решение дали да се проведе национален референдум по дадена тема. Твърденията в социалните мрежи, че президентът би могъл и сам да свика референдум, ако парламентът отхвърли предложението му, са неверни.

Източници:

Конституция на Република България: https://www.parliament.bg/bg/const

Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление: https://lex.bg/en/laws/ldoc/2135636485

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Ралица Фичева
Ралица Фичева
Ралица Фичева е завършила бакалавър „Тонрежисура“ в Музикалната академия в София и магистратура „Международни медийни науки“ в Бон, Германия. Започва кариерата си в медиите като тонрежисьор и музикален редактор в БНР, а по-късно паралелно със следването си се присъединява към екипа на българската редакция на „Дойче веле“. През 2021 г. се връща в България и започва да отразява политически теми като репортер в сайта Dnevnik.bg. През 2024 г. е избрана за двумесечна специализация към World Press Institute в САЩ. Освен от политика, се интересува от изкуство, човешки права и международни отношения. От януари 2025 г. е част от екипа на Factcheck.bg.

Още по темата

Категории

Още от рубриката