Не, в България няма галопираща инфлация

“В момента в България има галопираща инфлация. Огледайте се в държавите в Европа, тези, които са в еврозоната, има държави, които са в пъти с по-висока инфлация.“

Думите са на Цончо Ганев от партия “Възраждане” и са изречени от него в качеството му на кандидат за народен представител в предизборно интервю по БНТ на 6 ноември 2021 г. Контекстът на изказването му е бъдещето членство на България в еврозоната.

Подобна теза бе неколкократно изразена и от ВМРО. Според лидера на партията (вече в оставка) Красимир Каракачанов, инфлацията е галопираща. Още през лятото от формацията поведоха национални протести “срещу скока на всички цени”. Тогава те обявиха, че “идва страховита инфлация” и че “т. нар. партии на промяната хвърлиха страната в несигурност и спекула“.

Темата за прекомерно повишаване на цените се дискутираше често в предизборната кампания. Какви са обаче фактите?

Какво представлява инфлацията и кога е галопираща?

Инфлацията е паричен феномен, при който е налице общо повишение на цените на стоките и услугите, а не само на някои отделни артикули. Това би означавало, че за 1 лев днес можете да купите по-малко от вчера. Когато се изчислява средното увеличение на цените, по-голямо отражение имат цените на продукти, за които харчим повече – например електричество.

Всички стоки и услуги, които домакинствата потребяват в течение на годината, формират т. нар. „потребителска кошница“. Всеки продукт в кошницата има определена цена, която може да се променя с времето. Годишният темп на инфлация представлява цената на цялата кошница в даден месец в сравнение с цената ѝ през същия месец на предходната година.

В този смисъл – инфлация в България наистина има, както има и в целия Европейски съюз. Официалната статистика на НСИ показва, че на годишна база тя достига 6% в България. Последните данни на Евростат за октомври показват, че средната норма на инфлация в ЕС е 4,1% на годишна база.

За да говорим за галопираща инфлация обаче, покачването на цените трябва да е между 20 и 200% годишно. Както е видно от данните, такова нещо няма не само в България, но и в целия Европейски съюз, където дори страните с по-висока инфлация от България са далеч под прага от 20%.

В същото време Европейската комисия очаква средна инфлация за еврозоната от 2,4% в края на годината със забавяне до 2,2% през 2022 г. и продължаващо намаляване през 2023 г. до 1,4%. Българското министерство на финансите прогнозира средногодишна претеглена инфлация от 2,4%.

Източник: https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Inflation2021-10_NJK2HLB.pdf

За последно такъв тип инфлация в България се наблюдава през 1996 г., когато цените се покачват със 122% спрямо 1995 г. През следващата 1997 г. вече говорим за хиперинфлация. Тогава покупателната стойност на парите спада с от няколкостотин до няколко хиляди процента и то за кратък период от време. В един момент през този период България дори регистрира най-високата инфлация в света.

Макар да не може да се говори за галопираща инфлация на потребителските цени като цяло, такава има при отделни стоки – например цените на природния газ на международните пазари са се увеличили с над 200% само за година. Но това не значи, че цената на природния газ влияе пряко и пропорционално на вдигането на цените на всички стоки и услуги за крайните клиенти. При всички положения обаче, цените на енергоносителите и на суровините играят роля в определянето на крайните цени.

На какво се дължи увеличението на цените?

На първо място – на пандемията. Когато светът изпадна в икономическа криза, причинена от здравната, правителствата по целия свят започнаха да предприемат мерки, които да предпазят бизнеса и гражданите от последствията. Именно заради това, казано просто, централните банки започнаха да печатат пари и да ги изливат в икономиките.

Увеличаването на паричната маса в една система винаги води до проинфлационни процеси. Такова е и официалното обяснение за инфлацията, която не е просто повишение на цените (което може да бъде факт и поради естествени пазарни движения), а в повечето случаи е следствие на конкретна парична политика, както свидетелства и глава 4 в това обяснение за ценовата стабилност на ЕЦБ. Тоест, инфлацията е естествена реакция на опитите на световните правителства и централни банки да подпомогнат своите граждани в кризата, и в този смисъл – повишението на цените не е нито изненадващо, нито неочаквано.

Що се отнася конкретно до България – инфлацията у нас е “привнесена”, тоест причинена от външни за страната фактори, най-вече от “наводнението от пари”, което Европейската централна банка предприе през пандемията (българският пазар и европейският са свързани, както са и родният лев и общата европейска валута). Така смята и главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски в интервю пред БНТ. България сама няма право да печата пари, заради условието на Валутен съвет, в което се намира.

В допълнение, пандемията първоначално предизвика шоково свиване на световното потребление. След излизането на ваксините обаче, търсенето започна бързо да расте и икономиките тръгнаха стремглаво нагоре, докато голяма част от производителите не бяха готови да задоволят новите поръчки. Това също допринесе за увеличението на цените на базово ниво. В икономиката този феномен е познат като “инфлация-търсене”, както пояснява бившият финансов министър Петър Чобанов в свой материал за инфлацията.

Всичко това означава, че увеличението на цените ще започне плавно да намалява, когато веригите на доставки се възстановяват в нормален обем и когато централните банки започнат да намаляват своите стимули към икономиките.

Проверено:

Твърдението, че в България има галопираща инфлация, е невярно.

Този текст е създаден с подкрепата на Дирекция „Публична дипломация“ на НАТО. Отговорността за съдържанието е изцяло на екипа на Factcheck.bg.

Този текст е създаден с подкрепата на Дирекция „Публична дипломация“ на НАТО. Отговорността за съдържанието е изцяло на екипа на Factcheck.bg.

Йордан Бързаков
Йордан Бързаков е завършил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Климент Охридски“. Професионалният му път започва в предаването „Господари на ефира“, преминава през други телевизионни проекти и няколко печатни медии. От 2019 г. работи в Клуб Z. Занимава се основно с финанси, икономика, енергетика и транспорт. Публикува и по теми, свързани с Близкия изток и региона.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката