fbpx

Не е вярно, че във ферми за насекоми са открити опасни видове патогени*

  • Методологията на научното изследване, за което се твърди, че е установило опасни патогени във ферми за насекоми, е спекулативна;

  • Изследвани са четири вида насекоми от Европа, Африка и Азия, като един от тях не е разрешен за човешка консумация в Европейския съюз (ЕС);

  • В насекомите нормално се срещат паразити и патогени, смята експерт, но това не е повод да се твърди, че консумацията на одобрени в ЕС видове разболява хората.

Множество публикации във Фейсбук твърдят, че има официално научно изследване, което доказва наличието на паразити в над 80 процента от фермите за насекоми. „Както се казва – Да ви е сладко!”, гласи един от постовете, който определя буболечките не като „катализатори на болести и паразити”. Според друга публикация от началото на 2024 г. цитираното изследване е „най-сериозното досега” по темата.

Първоначално постове като тези се появяват на руски, а след това и на български. 

Проучването, за което се споменава, е публикувано през 2019 г. в специализираното списание PLOS One. Според описанието му целта на учените е да идентифицират потенциални патогени в ядливи насекоми в Централна Европа, за да се определи потенциалниия риск от паразитни инфекции сред хората и животните.

Factcheck.bg изпрати резултатите от „научното изследване” на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (БАН). Според протозоолога, паразитолога и патолог по насекоми доц. д-р Данаил Таков използваният научен подход е „спекулативен”.

Включени са и проби на насекоми за храна на животни

„В насекомите е нормално да има паразити и патогени, но в никакъв случай не е коректно да се твърди, че при отглеждането им за храна, те ще ни разболеят, отровят и т.н. Това е спекулативно и не отговаря на истината. Затова и Европейският съюз (ЕС) много внимателно подхожда с одобрението на конкретни видове, които преди това са изследвани обстойно”, казва специалистът.

На първо място Таков отбелязва, че за изследването са взети проби от насекоми от три континента – Европа, Азия и Африка. Това е проблем, тъй като регулациите по места се различават значително, смята той.

От друга страна се смесват насекоми за храна на хора и такива за животни. „Прави се оценка на паразитофауната (риск от разпространение на зараза – бел.а.) върху насекоми взети като храна за домашни любимци, а се дават изводи за консумация при хора, което е грешно”.

Нещо повече – в описанието на използваната методология пише, че експерименталният материал се състои от проби от живи насекоми от 300 домашни ферми и магазини за домашни любимци, включително 75 ферми за червеи, 75 ферми за домашни щурци, 75 ферми за мадагаскарски съскащи хлебарки и 75 ферми за мигриращи скакалци. Изводът е, че „в 244 (81,33%) от 300 (100%) изследвани ферми за насекоми са открити паразити”. Това обаче не може да бъде повод за твърдения като тези във Фейсбук, че насекомите са „катализатор на болести и паразити”.

В проучването са включени и насекоми, които не са позволени за консумация в ЕС

Действително през последните няколко години ЕС разреши употребата на някои видове насекоми. Първото такова е Locusta migratoria (мигриращ скакалец) през 2021 г. След това през 2022 г. разрешение получи и Tenebrio molitor (жълт брашнен червей). В началото на 2023 г. ЕС одобри още два вида насекоми – обезмаслен прах от Acheta domesticus (домашен щурец) и Alphitobius diaperinus (малък мрачник). С това разрешените видове насекоми стават общо четири.

Сред тях не са мадагаскарски съскащи хлебарки. Т.е. една четвърт от изследваните насекоми в проучването не са разрешени за консумация в ЕС.

За всяко разрешено насекомо за консумация от човек се уточнява в каква форма може да бъде то, като предварително е извършено изследване за безопасност. 

„Контролът по отношение безопасност, безвредност и методика за производство и преработка са много ясни, завишени, и нямат общо с практиките в страни от другите континенти”, допълва доц. д-р Данаил Таков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Мониторинг все пак трябва да има

Условията, при които се отглеждат насекомите, имат отношение към развитието на патогенни бактерии. Ето защо индустриалното им производство, изисква вземането на регулярни проби за възможни инфекции или болести. Такива са и изискванията на ЕС.

„Смятам, че едно такова изследване би било достоверно, ако са взети проби от европейски насекомни ферми, които произвеждат храна за консумация само от хора, защото те отговарят на различен, по-строг контрол, от тези за животни”, обобщава протозоолога, паразитолога и патолог по насекоми доц. д-р Данаил Таков.

Както Factcheck.bg вече писа, насекомите за човешка консумация се отглеждат при специални условия. Разрешителните, които ЕС е издал, се отнасят само и единствено за конкретни продукти на определени производители. Те не дават свобода на търговците да използват за производството на своите продукти свободно отглеждани щурци, скакалци, гъсеници, буби и други подобни. Друго също много популярно твърдение – че хората ще ядат насекоми без да знаят – също е невярно. Производителите са задължени да напишат на етикета на своя продукт, че той съдържа прах от домашен щурец, например.

Проверено:

Не е вярно, че научно проучване доказва опасни патогени във ферми за насекоми. Методологията, по която то е проведено, е спекулативна и обхваща видове насекоми от три континента, част от които не са разрешени за човешка консумация в ЕС. Регулациите за отглеждането на насекоми в Европа, Азия и Африка се различават съществено.

Консултант по темата е протозоолога, паразитолога и патолог по насекоми доц. д-р Данаил Таков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките.

*На 31 януари са направени минимални редакции по желание на консултанта, с цел прецизиране на неговите думи. Корекцията е съгласно принципите на Factcheck.bg. Редакцията не е свързана с промяна на заключението от проверката.

Източници

A parasitological evaluation of edible insects and their role in the transmission of parasitic diseases to humans and animals: https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0219303 

Насекомите като храна за европееца – готови ли сме за това? сп. ХИ&Т: https://www.researchgate.net/publication/369992109_Nasekomite_kato_hrana_za_evropeeca_-_gotovi_li_sme_za_tova_sp_HIT

COMMISSION IMPLEMENTING REGULATION (EU) 2021/1975: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32021R1975 

COMMISSION IMPLEMENTING REGULATION (EU) 2022/169: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022R0169

Не е вярно, че ,,хората вече ще ядат насекоми, без да го знаят“ с разрешение на ЕС: https://factcheck.bg/ne-e-vyarno-che-horata-veche-shte-yadat-nasekomi-bez-da-go-znayat-s-razreshenie-na-es/ 

Яденето на насекоми не причинява рак и други болести: https://factcheck.bg/yadeneto-na-nasekomi-ne-prichinyava-rak-i-drugi-bolesti/ 

 

Здравните рискове от ентомофагията (консумацията на насекоми) – паразити, патогени, алергени, токсичност, сп. Българска Наука, бр. 174: 89-102: https://www.researchgate.net/publication/378964187_Zdravnite_riskove_ot_entomofagiata_konsumaciata_na_nasekomi_-_paraziti_patogeni_alergeni_toksicnost_sp_Blgarska_Nauka_br_174_89-102

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Публикацията е направена с финансовата подкрепа на Google. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е журналист на свободна практика. Професионалният му път започва още в гимназията, когато става част от редакцията на националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Оттогава досега отразява вътрешната политика за регионални и национални медии. Носител е на наградите „Валя Крушкина - журналистика за хората“, Web Report и “Червена линия” на Антикорупционния фонд. В момента изучава “Политология” в Софийския университет.

Още по темата

Категории

Още от рубриката