fbpx

Няма доказателства, че пържените картофи причиняват депресия

  • Няма доказателства, че консумацията на пържена храна води до депресия. Възможно е и обратното – депресията да води до желание за консумиране на повече пържено;
  • Възможен, но не задължителен, е повишен риск от отключване на тревожност и депресия при консумиране на пържени храни;
  • Върху психичното здраве влияят широк кръг от фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати.

В български медии и публикации в социалните мрежи се тиражира твърдението, че пържените картофи водят до депресия. Ново научно изследване показва, че  „пържената храна въздейства на настроениетои хормоните“, пише още в публикациите. Някои български издания цитират различни чуждестранни медии, а за първоизточник е „посочен изследователски екип в Ханджоу, Китай“.

Проверка на Factcheck.bg показа, че действително има такова научно изследване, публикувано на 24 април в авторитетното научно издание на американската Академия на науките PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences). Основен извод от него е, че честата консумация на пържена храна и особено на пържени картофи е пряко свързана със 7% по-висок риск от развитие на тревожност и с 12% по-висок риск от развитие на депресия. Според учените повишеният риск се дължи на излагането на акриламид – съединение, което се намира в пържените храни.

Специалисти по храненето, които не са част от екипа зад проучването, смятат за недоказано твърдението, че консумирането на пържени храни води до депресия. “Причинно-следствената връзка може също така да е обратната – хора с тревожност или депресия да се обръщат към тези храни по-често, търсейки някакво предполагаемо облекчение на състоянието си”, посочва пред CNN д-р Дейвид Катц, медицински специалист по проблеми с храненето и начина на живот. Същото опасение изразява и д-р Майкъл МакГрат, сертифициран психиатър и медицински директор на Ohana Luxury Alcohol Rehab, цитиран от специализираното издание Medical News Today.

В някои от цитираните чуждестранни медии още от заглавието се подсказва, че става дума за предполагаема връзка между пържените храни и менталните проблеми. В много от българските сайтове обаче заглавията са категорични, че “пържените картофи водят до депресия”. Едва в самите текстове и то не във всички медии се появяват някакви уточнения. Поставянето на сензационни заглавия на новини за научни изследвания е изпитан подход за привличането на вниманието на аудиторията, но често води до заблуди и погрешни интерпретации.

Подобен беше и случаят с публикациите за научно изследване върху ефекта от UV светлината за втвърдяване на гел лак върху човешката кожа.

Проверено:

Няма категорични доказателства, че консумирането на пържена храна и особено пържени картофи, води до депресия. Цитираното в медиите научно изследване установява известно повишаване на риска от възникване на тревожност или депресия в резултат на редовната консумация на пържени храни. При това според различни медицински експерти е възможна и обратната връзка – депресията да води до желание да се яде повече пържено, а не обратното.

Източници

Научното изследване за пържените картофи, публикувано в PNAS:
https://www.pnas.org/doi/10.1073/pnas.2221097120

Новината за научното изследване в CNN:
https://edition.cnn.com/2023/04/24/health/fried-food-anxiety-depression-risk-wellness/index.html

Новината за научното изследване в Medical News Today
https://www.medicalnewstoday.com/articles/fried-foods-french-fries-linked-to-anxiety-depression

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Славена Захариева
Славена Захариева
Славена Захариева е журналист на свободна практика с фокус върху темите здравеопазване и дезинформация. Един от победителите в конкурса на Factcheck.bg за разобличаване на дезинформационни кампании „Права на прицел“ през 2021 г. Завършила е журналистика и европейска интеграция в СУ „Свети Климент Охридски” и има опит в сферата на лекарствената логистика. Пише публицистични текстове и кратки разкази.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката