fbpx

Отнемат ли цифровите валути парите и свободата ни

Евентуалното въвеждане на цифрови варианти на вече съществуващи валути предизвиква вълна от спекулации, опасения и дезинформация: че ще бъдат проследявани транзакциите, че ще бъдат отнемани парите на хората, че това е посегателство върху свободата ни и ще довете до “дигитално робство”.

Идеята за цифрова (или дигитална) национална валута се обмисля в десетки държави. В края на юни Европейската комисия (ЕК) публикува пакет от проекти за документи, които задават рамката за евентуална обща цифрова валута, която Европейската централна банка би могла да емитира в бъдеще като допълнение към физическото евро.

Какво ще представлява цифровото евро

Ако бъде въведено в употреба, цифровото евро ще бъде валута, емитирана от Европейската централна банка и от централните банки на държавите в еврозоната. Друго понятие, което се използва със същото значение, е „дигитално евро“. В официалните преводи на документите на ЕС по темата обаче е са възприети термините „цифрова валута“ и „цифрово евро“.

Според ЕК то ще функционира точно като парите в брой, но ще бъде тяхна дигитална версия. Както парите в брой, цифровото евро ще достига до гражданите и бизнесите чрез банките или други доставчици на финансови услуги. За разлика от криптовалутата, цифровото евро ще се ползва с гаранциите на ЕЦБ. Това означава, че централната банка на Европейския съюз (ЕС) ще гарантира, че то е сигурно, че се приема като законно платежно средство навсякъде в еврозоната, че стойността му е стабилна и че винаги може да бъде заменено срещу евро в брой.

Проектът за цифрово евро не предвижда премахване на плащанията в брой, а гарантира запазването им

Част от предложените от ЕК мерки целят именно да гарантират, че гражданите ще продължат да имат възможност да използват общата европейска валута в брой. Представеният пакет включва проект за регламент, който гарантира статута на физическата европейска валута като законно платежно средство, заедно с евентуалното бъдещо цифрово евро. Този документ ще задължи държавите членки да следят за приемането на плащания в брой на територията си, да докладват към ЕК и Европейската централна банка (ЕЦБ) за спазването на тези правила и да вземат съответните мерки, ако приемането на кешови плащания не е адекватно подсигурено. Документът предвижда също задължение към страните членки да вземат мерки за осигуряване достъпа на гражданите до пари в брой.

Плащанията чрез цифрово евро няма да могат да бъдат централно следени

Защитата на данните за личните транзакции на гражданите е аспектът на цифровата валута, който буди най-големи опасения сред обществото. Именно тези опасения се използват и за умишлено провокиране на страхове и негативни нагласи.

За да отговори на тревогите, проектът за цифровото евро обръща специално внимание на защитата на личната информация. Регламентът предвижда технологични гаранции за защита на данните от централно събиране. Според еврокомисаря по финансовата стабилност Марейд Макгинес, новата цифрова валута ще работи по начин, който няма да дава на ЕЦБ достъп до данни за самоличността на потребителите, извършващи транзакцията.

ЕК подчертава, че за разлика от съществуващите частни услуги за дигитални разплащания, цифровото евро ще осигури същото ниво на защита на личната информация като парите в брой и ще бъде достъпно за всички граждани, включително за тези, които нямат банкова сметка.

Това ще става чрез използване на личен цифров портфейл, който ще се намира в мобилен телефон или друго устройство. Цифровите пари в портфейла ще могат да се обменят срещу евро в брой, да се използват за онлайн транзакции, а също и за директни плащания към цифровите портфейли на други граждани или бизнеси, без да е необходима интернет връзка.

Цифровото евро ще може да се използва без свързване с интернет

Проектът предвижда възможност за извършване на офлайн плащания към други потребители, стига устройствата да са достатъчно близо едно до друго по време на транзакцията. Това ще става без свързване с централна система, която би могла да проследи плащането. Тази възможност ще може да се използва и за директна покупка на стоки или услуги на място – например в магазин – точно както се прави с парите в брой.

ЕК подчертава, че в момента възможност за транзакции без интернет не се предлага от съществуващите частни услуги за цифрови разплащания. Също като парите в брой, тази възможност ще може да се използва в места със слаба интернет връзка или в ситуации на смущения в комуникациите или електрозахранването. Потребителите ще имат нужда от интернет единствено при необходимост от прехвърляне на средства от банковата им сметка към цифровия портфейл или обратно. 

Според ЕК офлайн разплащанията чрез цифрово евро ще осигуряват същото ниво на анонимност като използването на пари в брой.

Цифровите пари няма да могат да бъдат програмирани за използване при определени условия

Друго притеснение на потребителите, с което често се спекулира, е възможността на властите да програмират цифровата валута, така че тя да може да бъде използвана само при определени условия. Като пример се посочват експерименталните проекти за дигитален юан в Китай, при които валутата е изцяло проследима и програмируема. Това означава, че държавата може от разстояние да налага условия определени суми да бъдат харчени само в даден регион, в определен интервал от време или да подлежат на други ограничения.

В поясненията си около проекта на документите за цифровото евро ЕК изрично заявява, че технологията на цифровата европейска валута няма да позволява залагане на условия за нейното използване. Нито централната банка на ЕС, нито други публични институции ще могат да налагат ограничения къде, кога, за какво и на кого можем да плащаме с цифровите си пари.

Кога може да влезе в употреба цифровото евро

Очаква се през октомври 2023 г. Европейската централна банка да вземе решение дали да премине към реализация на проекта за цифрово евро. До септември ще бъдат в ход дискусии по направените предложения в Европейския парламент и Съвета на ЕС. Те трябва да вземат под внимание нуждите и очакванията на гражданите, интересите на финансовия сектор, а също и съображения като финансова стабилност, противодействие на прането на пари и финансирането на тероризъм, както и защитата на личните данни.

Ако ЕЦБ реши да премине към практическата фаза по осъществяване на проекта, очакванията са тя да продължи поне три години, а цифровото евро да може да се използва най-рано през 2026 г.

Източници

Digital euro package: https://finance.ec.europa.eu/publications/digital-euro-package_en

Questions and answers on the Single Currency Package: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/qanda_23_3502

Proposal for a regulation of the European Parliament and of the Council on the legal tender of euro banknotes and coins: https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/36ae89be-2cf1-4b7c-a804-93a4ba460ded_en?filename=COM_2023_364_1_EN_ACT_part1_v6.pdf

Дигитално евро и защита на личното пространство: https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/07/13/4506955_digitalno_evro_i_zashtita_na_lichnoto_prostranstvo/

Privacy fears dominate launch of digital euro plan: https://www.politico.eu/article/privacy-dominate-launch-digital-euro-plan/

Understanding China’s Digital Yuan: https://www.fpri.org/article/2020/09/understanding-chinas-digital-yuan/

Хронология – цифрово евро: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/digital-euro/timeline/

ECB may kick off development of digital euro by end-2023: https://www.reuters.com/markets/europe/ecb-may-kick-off-development-digital-euro-by-end-2023-panetta-says-2022-05-16/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския медиен и информационен фонд, който се управлява от Calouste Gulbenkian Foundation. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg и не отразява непременно възгледите на ЕМИФ и партньорите на фонда Calouste Gulbenkian Foundation и Европейския университетски институт.

This publication was created with the financial support of the European Media and Information Fund, managed by Calouste Gulbenkian Foundation. The sole responsibility for the content lies entirely with Factcheck.bg and it may not necessarily reflect the positions of EMIF and the Fund Partners, Calouste Gulbenkian Foundation and the European University Institute.

Василена Доткова
Василена Доткова
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката