На 1 юли, по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване, депутатът от ИТН Тошко Йорданов направи изявление за труда и заплащането на българските специализанти по медицина, което предизвика силни обществени реакции. В изказването си народният представител „изпрати“ младите медици в Италия „да работят пет години в някое сицилианско село“. На заседанието на комисията бяха обсъждани възможностите за законодателни промени за въвеждане на минимални изисквания при определянето размера на трудовите възнаграждения на персонала в лечебните заведения. Как стоят нещата със специализациите на новодипломираните лекари в Италия – Factcheck.bg събра фактите по темата.
Всеки новозавършил лекар може да кандидатства за специализация
В изказването си в Комисията по здравеопазване Тошко Йорданов даде пример с Италия, където според него „има прозорец, има образователен ценз какво сте постигнали като студенти. Ако успехът ви е максимално висок, имате достъп до конкретни специализации, които са след време скъпо платени. Ако не, вие не можете да кандидатствате“, посочи той.
Проверката на Factcheck.bg показа, че в Италия всеки от току-що завършилите медици има право да кандидатства за следващ етап на обучение, с който да придобие конкретна медицинска специалност. Успехът в дипломата му не е част от условията за кандидатстване.
Записването става по следния начин: след като студентът завърши шестгодишния си курс на обучение и се регистрира като лекар, има възможност да кандидатства за специализация в университетска болница. Това става чрез конкурс, който е еднакъв за всички специалности и обикновено се провежда веднъж годишно от италианското Министерство на здравеопазването.
Националният конкурс под формата на тест от 140 въпроса оценява подготовката на кандидатите. В зависимост от резултатите им те са разпределяни в различни учебни заведения в цялата страна. Това е така, защото в Италия младите лекари могат да специализират само в акредитирани университети с университетски болници. Практиката, операциите и дежурствата се водят в университетски клиники, където работят и преподаватели, и лекари.
Специализантите са част от медицинския екип, но също така участват в научни и академични дейности. При подаване на документите кандидатите посочват желаната специалност и учебните заведения, в които искат да учат. Колкото по-висока е оценката им от теста, толкова по-голям е шансът им да попаднат на мястото, което са избрали. Но разпределението е автоматично и зависи от позицията им в класацията. Ако новозавършилите медици не са доволни от разпределението си, могат да кандидатстват отново през следващата година.
Няма специализанти по медицина в сицилиански села
В изказването си Тошко Йорданов също казва: „Освен това ако сте там, примерно казвам в Италия, ще ви пратят някъде, от Рим ще ви пратят в Сицилия и ще имате трудов договор за пет години, защото учебното заведение инвестира във вас, да, ще получавате нормални пари, но ще работите пет години там“, като внушава, че в Италия съществува познатото ни от социалистическо време правило на „задължителното разпределение“.
Преди промените, които започнаха през 1989 г., медиците у нас бяха длъжни да работят в населено място в страната, което не можеха да избират, в продължение на три години и едва след това можеха да се върнат в града, в който живеят постоянно.
В Италия такова правило не съществува. Специализантите работят в града, в който се намира университетът, за който са се класирали, и то за времето, докато трае обучението им.
В Сицилия, която беше дадена като пример от Тошко Йорданов, завършилите медицина могат да придобият специалност в трите най-големи града на острова – в столицата Палермо, в Катания и в Месина, където обучението се провежда в един от най-старите университети в Италия, основан през 1548 година.
Специализантите получават фиксирани възнаграждения за труда си. Те започват от 1712, 28 евро за всички за първите две години от обучението. С близо 250 евро повече взимат онези, които специализират анестезиология и реанимация, патоанатомия, гериатрия и още 17 направления. След третата година възнагражденията се вдигат средно с 250 евро за всички специалности, а при 20-те специално изброени дисциплини увеличението е с малко над 350 евро. От 2026 г. е планирано увеличение на възнаграждението на специализантите средно с 5%.
Какво е да си лекар специализант в България
В България висшите училища организират теоретичното обучение за придобиване на специалност, а базите за обучение (университетски болници, други акредитирани лечебни заведения или центрове по обществено здраве) – практическото обучение. Съгласно действащата наредба специализантите получават възнаграждение, което не може да е по-малко от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност (в момента 1077 лв.). От няколко месеца лекари специализанти и други медицински специалисти организират протести с настояване възнагражденията им да се вдигнат до 150% от средната брутна заплата за страната, което към момента би се равнявало на около 3600 лв. Предложения в тази посока бяха приети на първо четене от парламента миналата седмица, но финалното решение ще се вземе при разглеждането на законопроекта на второ четене.
