Подкрепя ли румънската партия Алианс за обединението на румънците (AUR) и лидерът ѝ, кандидатът за президент Джордже Симион, възстановяването на границите на Румъния отпреди 1940 г., включително Южна Добруджа?
Този въпрос стана актуален в навечерието на втория тур на президентската надпревара в Румъния, на който един срещу друг ще се изправят националистът Джордже Симион и независимият кандидат и кмет на Букурещ Никушор Дан. Повод за обсъждането му стана публикация във Фейсбук на българския евродепутат Радан Кънев, който написа, че “(…) партия AUR обича да рисува едни карти на “Велика Румъния”, включваща Южна Добруджа”.
Карти с Южна Добруджа
Като причина за твърдението на Кънев може да се посочи фактът, че Джордже Симион многократно е позирал с карти на Велика Румъния, в чиито граници е включена и Южна Добруджа. През 2019 г. като кандидат за евродепутат Симион участва в предаване по националната телевизия TVR, в което показва такава карта с обяснението, че това е негова любима вещ, която държи в кабинета си и която би взел в Брюксел. След това посочва, че Румъния трябва отново да бъде велика – “както като територия, така и по размах, по дух, да станем отново Румъния на Еминеску – от Днестър до Тиса”. Запитан от водещия как ще се случи това, той отговаря, че е възможно чрез неговия “проект за възстановяването на целостта на страната”. Името на партията му също може да се тълкува като индикатор за такава цел.
През 2020 г. във Фейсбук профила си Симион публикува колаж на една от картите, в който в територията на Велика Румъния е включена не само Добружда, но и част от Северозападна България. В очертаните граници попадат също цялата Република Молдова, части от Украйна, включително Одеса, части от Унгария и от Сърбия, като границата минава съвсем близо до Белград. “Покажи ми Велика Румъния” – пише срещу първата снимка; “Казах Велика Румъния” – пише срещу втората”; “Перфектно” – гласи текстът при картата с най-голяма територия на държавата.

На 30 май 2024 г. по време на кампанията за изборите за Европейски парламент, Симион публикува отново карта на Велика Румъния с границите ѝ от периода между двете световни войни. На картата са отбелязани и населените места и се забелязва, че според нея в границите на Румъния влизат Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и нос Калиакра.

По отношение на Южна Добруджа, картата отразява ситуацията след Букурещкия мирен договор от 1913 г., когато е в състава на Румъния, преди да бъде върната на България чрез Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г.
Въпреки тези демонстрации, преглед на официалната програма на партията показва, че тя не съдържа заявки за териториални претенции към България. Factcheck.bg се обърна към щаба на Джордже Симион с въпроси за позицията на партия Алианс за обединението на румънците (AUR) за неприкосновеността на държавните граници, но не получи отговор до завършването на статията.
Противоречия заради сътрудничество с “Възраждане”
В Румъния Симион и партия AUR бяха критикувани от местната преса заради присъствието на лидера на българската партия “Възраждане” Костадин Костадинов на техен митинг. Според публикациите Симион и неговият съюзник Калин Джорджеску дължат обяснение за присъствието в Букурещ на политик, който се е обявявал публично за анексирането от България на Южна Бесарабия – част от днешна Украйна, но също така и на населения с българи Тараклийски район на Молдова.

В същото време изказванията и действията на Джордже Симион често носят ясно разпознаваема националистическа нотка. Освен това в програмата на партията се говори за промяна на границите в посока “обединение с Бесарабия”. Това включва територията на цяла Република Молдова и части от Украйна.
Проблеми със закона в Молдова
Според разледване на „Репортер Яш“, Симион многократно е бил замесен в безредици и сблъсъци на демонстранти и футболни хулигани с полицията в Република Молдова.
През 2009 г. той е изведен от страната принудително, а през 2015 г. му е забранено да влиза в Молдова за период от пет години. Тази забрана е удължена на няколко пъти и в момента е валидна до 2028 г. Симион е обжалвал последното удължаване и предстои съд в Кишинев да се произнесе по искането му на 19 май – ден след втория тур на президентските избори в Румъния.

Запитана дали ако Симион бъде избран за президент, Молдова ще премахне забраната, президентката на страната Мая Санду заяви, че това не е въпрос, който се решава от президента, а от съда. Във вторник Санду публикува видео обръщение, в което недвусмислено обяви подкрепата си за опонента на Симион – Никушор Дан.

Забрана за влизане и в Украйна
През ноември миналата година румънското правителство публикува документ, получен от Киев, от който става известно, че Симион има забрана да посещава Украйна заради системни антиукраински дейности, включително и изповядване на „унионистка идеология, оспорваща признатите граници на Украйна“.

Заплаха за унгарците в Трансилвания
В няколко поредни публикации в профила си във Фейсбук след първия тур на изборите лидерът на Демократичния съюз на унгарците в Румъния Келемен Хунор обявява, че Симион е „антиунгарски във всяка клетка и всяка част от съществото си“. Той коментира още, че политическата кариера на Симион се гради върху омразата срещу унгарците.

Хунор недвусмислено изрази подкрепа за опонента на Симион – Никушор Дан. По думите му това са най-важните избори за унгарското малцинство. Той призова всички етнически унгарци в Румъния да гласуват за Дан, за да не позволят на Симион да стане президент.

На 9 май унгарският премиер Виктор Орбан направи изявление, което бе разчетено като подкрепа за Симион преди втория тур на изборите и предизвика критики в Будапеща, че е пренебрегнал интересите на унгарците от Трансилвания. В последствие Орбан обяви, че е имал разговор с Келемен Хунор и позицията по национални въпроси на Демократичния съюз на унгарците в Румъния е решаваща за унгарското правителство. “Сътрудничим си със съответните румънски лидери, за да осигурим живота и оцеляването на унгарците в Трансилвания”, заключи Орбан.




