На 15 юли в Киев се проведе петата среща на върха между Украйна и държавите от Югоизточна Европа. По време на събитието беше приета т.нар. „Киевска декларация”, за която се твърди, че е подписана от българската министърка на външните работи Велислава Петрова-Чамова. Впоследствие обаче и тя, и министър-председателят Румен Радев отрекоха декларацията да е подписвана от страна на България.
В социалните мрежи започна да се разпространява информация, че декларацията е подписана лично от Петрова-Чамова, както и че с документа се засилва ангажиментът на България в „Коалицията на желаещите”. Към критиките се присъединиха председателят на ПП „Възраждане” Костадин Костадинов, както и лидерът на „Има такъв народ” Слави Трифонов.
Подписана ли е декларацията?
Пред Factcheck.bg заместник-посланичката на Украйна Анна Тертична обясни, че някои декларации не изискват подпис и това е нормална дипломатическа практика. Киевската декларация е именно от този тип – тя се приема от държавите и е израз на политическа подкрепа, като не обвързва държавите със задължения спрямо Украйна.
Президентът Йотова нарече декларацията „консенсусна” и разясни, че „при такъв род документи нито има предвидена дискусия за тях по време на форумите, нито има гласуване, нито се слагат подписи”.
Factcheck изпрати въпроси до Министерство на външните работи дали документът е физически подписан и дали подкрепата от страна на България предвижда допълнителни ангажименти, но до редакционното приключване на материала отговор не беше получен.
В петък (17 юли) в кулоарите на парламента Велислава Петрова-Чамова заяви, че такъв тип декларации не се подписват и се приемат постоянно на различен тип формати, но даде да се разбере, че декларацията е подкрепена
Документът осъжда руската агресия в Украйна от 2014 г. насам и заявява подкрепа за независимост и суверенитет на Украйна, както и затягане на санкциите срещу Русия. Освен България подкрепилите държави са Албания, Хърватия, Гърция, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния и Словения. В документа са изброени имената на ръководителите на делегациите, присъствали в Киев. Нито един от официалните гости обаче не е подписал физически документа, тъй като подпис не се изисква. Единственият държавен лидер, присъствал на срещата в Киев, отказал името му да бъде включено сред подкрепилите в декларацията, е сръбският президент Александър Вучич.
Ден преди приемането на Киевската декларация Румен Радев обяви, че не е приел поканата на френския президент Еманюел Макрон за участие в Коалицията на желаещите. След приетата от България декларация се появи информация, че с нея всъщност държавата засилва участието си в Коалицията на желаещите.
В действителност обаче чл. 7 от документа декларира подкрепа за Коалицията, без да се обвързва с допълнителни действия: „Признаваме важната работа на Коалицията на желаещите като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна с цел осигуряване на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност на страната и изразяваме готовност да засилим участието си в нейната дейност”.
Правителството на Радев не заявява твърда подкрепа за Украйна. България обяви в началото на юли, че спира военната помощ, а премиерът заяви, че държавата ще наложи вето на 21-вият пакет санкции, заради имената на руският патриарх и бивш служител на КГБ Кирил и собственикът на Лукойл Вагит Алекперов. Впоследствие двамата, заедно с руския олигарх Искандар Махмудов, бяха извадени от списъка със санкционирани.
