-
Внушенията, че Китай ударно строи въглищни централи напук на зелените политики в Европа, са подвеждащи;
-
Китай действително изгражда нови мощности на въглища, но те са в пъти по-малко от тези за възобновяема енергия;
-
Страната участва в Парижкото споразумение относно измененията в климата и има набелязана цел за постигане на въглеродна неутралност до 2060 г.
През октомври в социалните мрежи вирусообразно се разпространяват публикации, които твърдят, че миналата година в Китай са построени 47 нови ТЕЦ-а на въглища. Твърдението е част от изображение, долната половина на което иронично представя зелените политики на ЕС чрез снимка на човек, който отпива от пластмасова бутилка с прикачена капачка. Публикация във Фейсбук с това съдържание има над 2000 споделяния. Същото изображение с надпис както на български, така и на английски, полски и други езици, се разпространява и в Х, YouTube и онлайн форуми.
Аргументът, че ЕС губи от зеления преход, докато Китай продължава да развива замърсяващата въглищна енергетика, често се използва от противниците на политиките за климата. Верни ли са разпространяваните твърдения? Factcheck.bg провери какво показват данните.
Новоприсъединените енергийни мощности на държавите обикновено се измерват в единици като мегавати или гигавати, а не в брой електроцентрали.
Китай наистина строи нови ТЕЦ-ове, но и нови възобновяеми мощности
По данни на организацията Global Energy Monitor през 2023 г. в Китай са пуснати в експлоатация нови 48 гигавата енергия от въглища. В същото време са закрити някои стари съоръжения, като номинално въглищните мощности са се увеличили с малко над 41 гигавата или с 4% в сравнение с предходната година, показват данните на института Ember.
Заради проблеми с доставките на енергия през 2022 и 2023 г. Китай издаде разрешения за изграждането на голям брой нови въглищни централи, като много от тях все още са в строеж. През миналата година страната е генерирала 65% от електроенергията си от изкопаеми горива и продължава да е държавата с най-високи въглеродни емисии в света.
В същото време Китай ударно инсталира нови възобновяеми мощности, като през 2023 г. в експлоатация са въведени още близо 297 гигавата зелена енергия. С тях общият инсталиран капацитет от възобновяеми източници в страната бележи ръст от 26% спрямо предходната година, сочат данните на Ember. През 2023 г. 35% от генерираната електроенергия е била от възобновяеми източници. Китай е страната с най-много възобновяеми енергийни мощности в света, а в момента са в строеж още над 300 гигавата нови вятърни и слънчеви централи.
Китай също има ангажименти за намаляване на емисиите СО2
Публикациите за продължаващото използване на въглища в Китай често внушават, че докато западните държави намаляват емисиите си за сметка на мащабни промени в енергетиката и икономиката си, Китай продължава да изхвърля големи количества СО без никакви последствия.
Тези внушения са подвеждащи. Страната участва в глобалните процеси свързани с ограничаване на климатичните промени още от 90-те години на 20 век, макар да е поставена в групата на „развиващите се страни“. В рамките на Парижкото споразумение относно изменението на климата Китай има конкретни ангажименти за увеличаване дела на зелената енергия, намаляване въглеродната интензивност на икономиката си (количеството емисии на единица от брутния вътрешен продукт) и други цели, като част от тях са постигнати предсрочно.
През 2020 г. президентът Си Дзинпин обяви пред Общото събрание на ООН нови климатични цели, с които Китай се ангажира – да достигне пика на въглеродните си емисии до 2030 г. и да постигне въглеродна неутралност най-късно до 2060 г. За сравнение ЕС си поставя за цел да бъде въглеродно неутрален до 2050 г.
Проверено
Подвеждащо е внушението, че Китай ударно строи въглищни централи, докато Европа полага усилия в областта на опазването на околната среда и климата. В Китай действително се строят нови въглищни централи, но те са в пъти по-малко от новите мощности за възобновяема енергия. Китай е страната с най-много възобновяеми мощности в света и през следващите години се очаква те да нараснат драматично. Китай участва в Парижкото споразумение относно измененията в климата и има набелязани ангажименти, сред които е постигането на въглеродна неутралност до 2060 г.
