fbpx

Подвеждащо е да се твърди, че руската икономика вече е петата най-голяма в света

  • Русия е на пето място в света по един от множество икономически показатели, за които Световната банка води статистика – брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност (БВП ППС);

  • Страната е била на същата позиция по този показател и през 2021 г., а от тогава икономиката ѝ се е свила;

  • Русия заема 12-то място в света по реален БВП през 2022 г. и е единствената държава сред първите дванайсет, чиято икономика миналата година се е свила. По БВП ППС на глава от населението страната е на 56-та позиция;

  • Данните в статистиката идват от руските държавни институции след дълъг период на засекретяване на икономическите показатели, поради което съществуват съмнения относно тяхната достоверност.

Публикация в „Поглед.инфо“ от 6 август твърди, че руската икономика вече е петата най-голяма в света, след като е изпреварила германската. Материалът се позовава на данни на Световната банка, а като източник е посочен руският форум aftershock.news, в който потребители публикуват мнения и коментари по различни теми под псевдоним. Според брояча на сайта „Поглед.инфо“ публикацията е прочетена над 260 хиляди пъти, а проверка с инструмента CrowdTangle показва, че тя е споделена в групи и страници във Фейсбук с обща аудитория от над половин милион потребители. Текстът е препечатан и цитиран и в други онлайн издания.

Проверката на Factcheck.bg показа, че Русия действително е на пета позиция в света, но само по един от множеството икономически показатели в статистиката на Световната банка. Става дума за „БВП по паритет на покупателната способност“ – показател за сравняване на брутния вътрешен продукт чрез коригиране на нивата му спрямо разликите в цените в отделните държави. Това е само един от над десет различни индикатора за отчитане на брутният вътрешен продукт на страната (БВП).

Как се мерят националните икономики

Критерият, по който най-често се измерва размерът на националните икономики на отделните държави, е БВП изчислен по текущи пазарни цени. Той отразява общата стойност на стоките и услугите, произведени в дадена страна за определен период от време. За да може да бъде направено сравнение, данните за всяка отделна държава се изчисляват в една и съща валута, като за тази цел обикновено се използва щатският долар по пазарния му курс за съответния период. По този показател, известен още като „номинален БВП“ или „БВП по текущи цени“, руската икономика заема осмо място в света през 2022 г.

Когато целта е да се проследи как се представят икономиките във времето обаче, номиналният БВП не е най-надеждният индикатор. Неговото движение отразява както промените в обема на стоките и услугите произведени от дадена икономика, така и измененията в цените, т.е. инфлацията. Затова използването само на номиналния БВП като мярка за растежа или свиването на икономиката може да доведе до подвеждащи резултати. 

За да избегнат това, международните финансови институции измерват също „реалния БВП“ – показател, при който е елиминиран ефектът на инфлацията. За тази цел произведената от икономиката стойност за определени периоди, които трябва да бъдат сравнени, се изчислява в „постоянни цени“, като обикновено се използват цените през определена базисна година малко по-назад във времето. Изменението в реалния БВП е основната мярка, която икономистите използват за да проследят как се развива дадена икономика. Това обясниха за Factcheck.bg от представителството на Световната банка в България. Когато икономистите говорят за растеж или свиване на икономиката, те имат предвид именно измененията в този показател. Русия заема 12-то място в света по реален БВП през 2022 г. и е единствената държава сред първите дванайсет, чиято икономика през този период се е свила.

Код за вграждане (ембед) на графиката

<div class=“flourish-embed flourish-chart“ data-src=“visualisation/14741185″><script src=“https://public.flourish.studio/resources/embed.js“></script></div>

Поради разликите по размер между държавите общият БВП сам по себе си не дава достатъчно точна представа за тяхното икономическо развитие. Международните статистики обикновено измерват и БВП на глава от населението – показател, който може да даде информация за стандарта на живот на хората, които живеят в дадена страна. Той обаче също има своите ограничения, защото показва усреднена стойност, която не отразява степента на неравенство в обществото – има държави, които се представят добре по този показател, но в действителност голяма част от техния БВП е в ръцете на сравнително малък икономически елит. 

На високи позиции в класацията по този критерий се оказват и държави с малко население, които обаче предлагат примамливи данъчни условия и поради това в тях формално са регистрирани голям брой бизнеси, сред които и големи международни компании. Такъв е случаят с някои британски отвъдморски територии като Бермудските или Каймановите острови, но също и с европейски държави като Ирландия или Люксембург, които имат подвеждащо високи позиции в класацията по БВП на глава от населението.

През 2022 г. Русия заема 71-во място в света по този показател, което я подрежда две позиции по-ниско от България. Въпреки че номиналният БВП на страната на глава от населението през 2022 г. е нараснал, реалната му стойност спада. Според руския вестник „Комерсант“ през миналата година представянето на Русия по този показател е отбелязало най-големия си спад от кризисната 2009 г. насам. Когато БВП на глава от населението бъде преизчислен според покупателната способност в съответните държави, Русия се нарежда на 56-та позиция – все така далеч от челните места в световната класация.

Какво е БВП по паритет на покупателната способност

Въпреки че БВП в щатски долари дава възможност държавите да бъдат сравнени по относителния си принос към глобалната икономика, той не отразява количеството стоки, съответстващо на тази стойност на вътрешния пазар в съответната страна. Затова икономическите статистики въвеждат така наречения „международен долар“ – чрез преизчисляване на БВП в тази единица се цели да се елиминира ефектът от разликите в цените в отделните държави.

За да илюстрира начина, по който се изчисляват икономическите показатели по паритет на покупателната способност (ППС), Международният валутен фонд (МВФ) дава следния пример: представете си, че един хамбургер се продава за 2 паунда в Лондон и за 4 долара в Ню Йорк. Това би означавало, че обменният ППС курс между двете валути е 1 паунд към 2 долара. Подобена система за сравнение се използва при изчисляването на така наречения „Биг Мак индекс“, който се публикува от списание „Икономист“ и сравнява икономиките на държавите според цената, на която се продава в тях известният сандвич на Макдоналдс.

Според МВФ едно от предимствата на БВП по паритет на покупателната способност спрямо изчисляването му по текущи цени е, че този показател е относително стабилен във времето. Статистиката на Световната банка действително показва, че Русия не е променила позицията си в световната класация по БВП ППС през изминалата година. Тя е била пета в тази класация още през 2021 г. и още тогава е била пред Германия, но това не е било публично изтъквано като особено постижение. Класацията именно по този единствен показател стана обект на интерес едва сега, когато Русия полага усилия да демонстрира, че икономиката й не се огъва под ударите на международните санкции наложени в резултат на пълномащабното нападение над Украйна.

Код за вграждане (ембед) на графиката

<div class=“flourish-embed flourish-chart“ data-src=“visualisation/14762867″><script src=“https://public.flourish.studio/resources/embed.js“></script></div>

МВФ отбелязва, че по-чувствителното разминаване между номинален БВП и БВП по паритет на покупателната способност е характерно за развиващите се пазари, където трудът обикновено е по-евтин, а съответно и доходите на хората и стандартът на живот са по-ниски. Затова държави като Китай и Индия се класират по-високо по този показател.

БВП ППС също може да се изчислява по текущи или по постоянни цени. В класацията по постоянни цени, която елиминира ефекта на инфлацията, Русия все още е на шесто място след Германия и не я е изпреварвала.

Достоверна ли е руската икономическа статистика

След нападението над Украйна през февруари 2022 г. срещу Русия бяха наложени безпрецедентно тежки икономически санкции. В резултат страната блокира публичния достъп до статистическите данни за развитието на икономиката си. Режимът в Кремъл има пълен контрол върху икономическите статистики за страната, на базата на които се изчисляват показателите на международните институции. Много международни анализатори бяха изненадани от неочаквано ниския процент, с който се е свила икономиката на страната за миналата година – едва 2.1%. Според Кремъл това е доказателство че санкциите нямат очаквания ефект и икономиката на страната остава издръжлива. Много анализатори обаче изтъкват, че тези твърдения почиват на данни, на които не може да се има доверие.

Проверено:

Твърдението, че Русия се е изкачила до позицията на пета най-голяма икономика в света, е подвеждащо. Страната е на пето място само по един от множество икономически показатели в статистиката на Световната банка – брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност. Русия е била на същата позиция по този показател и през 2021 г., но тогава този факт не е бил изтъкван като забележителен успех. През миналата година реалният БВП на Русия бележи спад с 2.1%. Изчисленията за представянето на руската икономика се базират на статистика контролирана от Кремъл, поради което съществуват съмнения относно тяхната достоверност.

Консултант по темата: Евгений Кънев, макроикономист, доктор по икономика

Източници

Статистически бази данни на Световната банка: https://datacatalog.worldbank.org/ https://data.worldbank.org/

Класация на Световната банка по номинален БВП за 2022 г. https://databankfiles.worldbank.org/public/ddpext_download/GDP.pdf

Класация на Световната банка по номинален БВП в паритет на покупателната способност за 2022 г.: https://databankfiles.worldbank.org/public/ddpext_download/GDP_PPP.pdf

Росстат показал ВВП в лучшем виде: https://www.kommersant.ru/doc/5840152#:~:text=%D0%92%202022%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D1%83%20%D1%8D%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%A0%D0%A4,%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B9%20%D0%B8%20%D0%B2%D1%8B%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%88%D0%B8%D0%B5%20%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8B%20%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0

The dollar is now better value, says the Big Mac index: https://www.economist.com/finance-and-economics/2023/08/03/the-dollar-is-now-better-value-says-the-big-mac-index

Purchasing Power Parity: Weights Matter: https://www.imf.org/en/Publications/fandd/issues/Series/Back-to-Basics/Purchasing-Power-Parity-PPP

Secret Economy: What Hiding the Stats Does for Russia: https://carnegieendowment.org/politika/87432

Don’t Trust Russia’s Numbers: https://foreignpolicy.com/2023/03/13/russia-economy-sanctions-gdp-war-ukraine-disinformation-statistics/#cookie_message_anchor

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския медиен и информационен фонд, който се управлява от Calouste Gulbenkian Foundation. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg и не отразява непременно възгледите на ЕМИФ и партньорите на фонда Calouste Gulbenkian Foundation и Европейския университетски институт.

This publication was created with the financial support of the European Media and Information Fund, managed by Calouste Gulbenkian Foundation. The sole responsibility for the content lies entirely with Factcheck.bg and it may not necessarily reflect the positions of EMIF and the Fund Partners, Calouste Gulbenkian Foundation and the European University Institute.

Василена Доткова
Василена Доткова
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката