fbpx

Подвеждащо е твърдението, че UV светлината, която втвърдява гел лака, предизвиква рак

  • Изследването на Калифорнийския университет, цитирано в медиите, дава основания да се предположи, че ултравиолетовата светлина в лампите за изпичане на гел лак може да увеличи риска от рак;

  • Самото изследване обаче призовава за повече и по-обширни проучвания, с по-голям брой участници, за да се постигнат по-категорични резултати;

  • Затова на този етап е преувеличено да се твърди категорично, че “UV лампите причиняват рак”.

След публикуване на изследване от учени от Калифорнийския университет в Сан Диего на 17 януари, редица български медии разпространиха информацията, че UV лампите за изпичане на гел лак причиняват увреждане на ДНК и рак на кожата.

Линк за сваляне на изображенията

UV или ултравиолетовата светлината, се използва за втвърдяване на маникюра с гел лак. Докато обикновеният лак за нокти изсъхва при излагане на въздух, слоeвете на гел лака съдържат светлинно чувствителни частици, които се втвърдяват при излагане на ултравиолетова светлина.

Factcheck.bg провери дали твърденията от споделяните публикации отговарят на истината.

Изследването

Ултравиолетовата светлина е вид електромагнитно излъчване, което въздейства на човешката кожа по различни начини в зависимост от дължината на вълните.  UV лампите за гел лак излъчват ултравиолетова светлина в диапазона между 340 и 395 nm. Иначе казано, те са изцяло в спектъра на UVA или вида светлина, на която ние сме се изложени всекидневно. 

Изследването, което става обект на интерес в българските медии, е публикувано в „Nature Communications“. То е част от групата издания около “Nature” –  едно от най-старите и авторитетни научни списания в света. Учените изследват ефекта от облъчване с ултравиолетова лампа за изпичане на лак за нокти върху кожата на мишка и два вида клетки, формиращи човешката кожа. Всяка група от клетки се облъчва един, два, или три пъти като продължителността на облъчването трае от 0 до 20 минути. Жизнеспособността на клетките се измерва 48 часа след последното облъчване.

Във всички проведени опити едно 20-минутно облъчване води до между 20 и 30% клетъчна смърт. При три последователни 20-минутни излагания на светлина от ултравиолетова лампа, клетъчната смърт варира между 65 и 70%. Също така, облъчването довежда до митохондриална дисфункция, която впоследствие може да причини допълнителни мутации.

Заключението на изследването е, че радиацията от ултравиолетовите лампи e вредна и може да увеличи риска от мутации на клетките, но няма преки доказателства за повишен риск от рак. На базата на представените доказателства може обосновано да се предположи, че излъчената радиация може да причини рак или да увеличи риска от болестта, но самите автори уточняват, че резултатите не са категорични.

Рано е за окончателни изводи

Всяко научно изследване работи с определени ограничения. В случая авторите подчертават, че натрупването на мутации в клетките не дава точна представа за това как би се развила канцерогенезата на човешката кожа в реални условия. Също така, изследваните клетки са без роговия слой на епидермиса – най-външният слой на кожата, който осигурява най-голямата защита от различни външни въздействия.

Всички статии разпространени в българското медийно пространство в периода януари-февруари 2023 година се позовават единствено на изследването на Калифорнийския университет в Сан Диего. Поради недостатъчния брой изследвания по темата все още не са събрани достатъчно количествени доказателства за канцерогеннния ефект на ултравиолетовите лампи за изпичане на гел лак.     

Самите изследователи подчертават нуждата от широкомащабни проучвания, за да се определи с по-голяма точност и обхват какви са последствията от излагане на ръцете на ултравиолетова светлина. Според тях този процес ще отнеме поне десетилетие. 

Проверено:

Подвеждащо е твърдението, че UV лампите за изпичане на гел лак причиняват рак. Публикациите в българските медии цитират научно изследване, публикувано в престижно научно списание, в което се предоставят данни за подобен риск. Но самото изследване стига до извода, че на този етап няма достатъчно доказателства за пряка връзка между UV лампите за втвърдяване на лак и увеличения риск от рак.

Източници

„Увреждане на ДНК и соматични мутации в клетки на бозайници след облъчване със сушилня за лак за нокти“, https://www.nature.com/articles/s41467-023-35876-8#Sec1.

„Светлина, включително ултравиолетова“, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2835849/.

„Ултравиолетова радиация“, https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/ultraviolet-radiation.

 

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Мирела Петкова
Мирела Петкова
Мирела Петкова е изследовател и журналист на свободна практика. Вълнува се от теми, които засягат Балканите, Източна Европа, и Китай, а също така и от развенчаване на дезинформацията и разузнаването чрез отворени източници на информация. От есента на 2020 г. работи към британската медия New Statesman, където събира, анализира, и визуализира бази данни, свързани с енергийния преход и климатичните промени. Главната й цел е спомагането на журналисти с проверена, достоверна и навременна информация.

Още по темата

Категории

Още от рубриката