-
Подвеждащо е твърдението, че все още не е открит метод за рециклиране на амортизирани перки на вятърни турбини, както твърди председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов във Фейсбук. Рециклирането на витлата все още не е въведено изцяло, но има вече съществуващи методи за преработка;
-
Не е вярно, че 80% от перките на вятърни турбини в България трябва да се заровят до края на 2030 г. Предвиденият експлоатационен живот на най-първите турбини, инсталирани в България през 2008 г., е между 20 и 25 г. Животът на една вятърна турбина зависи преди всичко от нейната експлоатация.
-
Министерството на околната среда и водите отрича да са издадени съгласия за превоз и внос на отпадъци от перки на вятърни турбини от други европейски страни;
-
Снимката към публикацията на Костадинов, в която се вижда как булдозер заравя перки на вятърни турбини, не е от българско, а от американско депо за отпадъци.
Във Фейсбук публикация от 30 септември 2023 г. председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов прави няколко подвеждащи и неверни твърдения за влиянието на вятърните електроцентрали върху околната среда.
Твърдение:
„Малкото жълто нещо е булдозер. Заравя лопатки на вятърни турбини, използвани за зелена енергия. Защо? Защото са повредени или амортизирани и още не е открит метод за рециклирането им. Дори и след 1 000 000 години, няма да се разпаднат. Земята не може да стопи подобни отпадъци от „зелена“ енергия…“
Проверка:
Подвеждащо е твърдението, че все още не е открит метод за рециклиране на амортизирани лопатки (правилният термин е витла) на вятърни турбини. Рециклирането на витлата на вятърните турбини наистина е едно от големите предизвикателства, пред което е изправена индустрията. Рециклирането им все още не е въведено изцяло, но вече има създадени методи за преработката им.
Витлата на вятърните турбини обикновено са изработени от композитни материали, като фибростъкло и епоксидни смоли. Рециклирането им може да се окаже предизвикателство поради естеството на материалите. В момента се разработват няколко метода за рециклиране, включително механично рециклиране, пиролиза (нагряване за разграждане на материалите на съставните им части) и други иновативни техники. Възстановените материали могат да се използват по различни начини, например като строителни материали или за източник на енергия.
На уебстраницата на един от най-големите разработчици на вятърни паркове в света – испанската мултинационална електрическа компания „Ибердрола“, са посочени няколко метода за рециклиране на стари витла на вятърни турбини:
– механично рециклиране чрез нарязване и използването поотделно на съставните им материали;
– термално рециклиране, след което част от съставните материали могат да се използват отново;
– химично рециклиране, което разделя витлата на два вида материали, които могат повторно да бъдат употребени.
Създават се и други иновативни методи за рециклиране на витлата, като използването им за суровина в производството на цимент. Още по темата за рециклирането може да прочетете в източниците към публикацията.
Снимката към публикацията на Костадинов, в която се вижда как булдозер заравя витла на вятърни турбини, не е от българско сметище, а от регионалното депо за отпадъци на град Каспър в американския щат Уайоминг. Снимката е направена през 2020 г. от фотографа Бенджамин Расмусен за „Блумбърг“ и е публикувана заедно с текст на медията по темата за проблемите с рециклирането на частите на вятърни турбини в САЩ.
Твърдение:
„В България има над 5000 действащи подобни перки, 80% от тях трябва също да се заровят до края на 2030 г.“
Проверка:
Няма публично достъпна информация за броя на „перките“ (витлата) на вятърни турбини в България. Може да се правят изводи на база инсталирани мощности, произведена енергия, модели на турбините и др. Според информация на Factcheck.bg от три различни източника броят на витлата е поне 10 пъти по-малък от посочения в публикацията на Костадинов.
Не може да се твърди, че 80% от преките на вятърни турбини в България трябва да се заровят до края на 2030 г. Първите вятърни турбини на територията на България са изградени през 2004 г., а първият голям вятърен парк – през 2008 г. Прогнозният експлоатационен период на старата генерация вятърни турбини е 20-25 г., което означава, че изградените през 2010 г. турбини ще започнат да бъдат масово амортизирани най-рано през 2030 г. Според информационния портал „ВЕИ регистър“ производствените инсталации с мощност над 1 MW, изградени до 2010 г., са 33 на брой от общо изградени 122 (73%). Малките производствени инсталации с мощност до 1 MW, изградени до 2010 г., са 10 от общо изградени 56 (82%). При правилна и навременна поддръжка и благоприятни условия прогнозият експлоатационен период може да бъде надвишен. По-новите генерации вятърни турбини предлагат по-дълъг прогнозен експлоатационен период от 30-35 г.
Твърдение:
„Още по-лошото е, че в България масово се внасят подобни „зелени“ отпадъци и от други страни от ЕС. След подаване на заявление по линия на закона за достъп до обществена информация до МОСВ стана ясно, че над 850 подобни перки са внесени и продължават да се внасят от други страни членки на ЕС, за заравяне в България.“
Проверка:
В отговор на въпроси, зададени от Factcheck.bg, Министерството на околната среда и водите заявява, че че не е издавало съгласия за превоз и внос на отпадъци от перки на вятърни турбини от други европейски страни. Според събрана от министерството информация чрез Националната информационна система за отпадъци няма данни, които да сочат, че на територията на България се депонират перки от вятърни турбини. В отговора още се казва, че във ведомството няма постъпило заявление по Закона за достъп до информация с въпроси относно внос на перки за заравяне в България, както се твърди в публикацията на Костадинов.
Проверено:
Фейсбук публикация на председателя на „Възраждане“ Костадин Костадинов разпространява подвеждащи и неверни твърдения за вятърните електроцентрали. Подвеждащо е твърдението, че все още не е открит метод за рециклиране на амортизирани перки на вятърни турбини. Рециклирането на витлата все още не е въведено изцяло, но съществуват методи за преработка. Не отговаря на истината твърдението, 80% от действащите в момента „перки“ на вятърни турбини в България трябва да се заровят до края на 2030 г. Министерството на околната среда и водите отрича да са издавани разрешения за внос на перки за заравяне в България. Снимката към публикацията на Костадинов, в която се вижда как булдозер заравя перки на вятърни турбини, не показва България, а сметище в САЩ.
Консултант по темата: Георги Стефанов, експерт по климат, енергия и зелени политики
