fbpx

PolitiCheck: ЕК не е отменила Механизма за сътрудничество и проверка за България

ТВЪРДЕНИЕ:

9 декември 2022 г.,

Екатерина Захариева, ГЕРБ:

„Няма как да има механизъм в Комисията [бележка от автора: Механизмът за сътрудничество и проверка]. Няколко пъти им казвам, механизмът за България е прекратен 2019 г., защото е изпълнила ангажиментите си по него.“

„Вижте, България е вложила най-много средства и човешки усилия в опазването на външната граница, най-тежката външна граница на ЕС. Нека да подчертая, това е най-тежката, най-дългата сухопътна граница, с най-голям миграционен натиск.“

Тези твърдения принадлежат на депутата от ГЕРБ и бивш външен министър Екатерина Захариева, които тя изрича по време на гостуването си в сутрешния блок на Би Ти Ви на 9 декември.

Factcheck.bg събра фактите по темата.

ПРОВЕРКА:

Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) е създаден от Европейската комисия (ЕК) през 2007 г. При влизането на България и Румъния в Европейския съюз. Целта на механизма е наблюдение на напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и с организираната престъпност по конкретни показатели. В рамките на Механизма се публикуват редовни доклади, които се обсъждат и приемат от Съвета на министрите.

В доклада по МСП от октомври 2019 г. ЕК оценява напредъка на България като достатъчен, а изпълнението на критериите като задоволително. Оттогава Комисията вече не извършва мониторинг и не докладва за България в рамките на МСП. През септември 2020 г. заместник-председателят на ЕК за ценностите и прозрачността Вера Йоурова заявява, че за България механизмът все още важи и, че има още работа, която правителството трябва да свърши преди МСП да бъде окончателно приключен. 

През ноември 2022 г. ЕК прекрати и докладите по МСП за Румъния. Официалното решение за приключване на Механизма обаче не е взето от Европейската комисия. Преди да го вземе, Комисията ще разгледа забележките на Съвета, както и на Европейския парламент. Прекратяването на МСП ще бъде под формата на решение на ЕК за оттегляне на решението за създаване на Механизма през 2006 г. 

Мониторингът върху двете държави продължава в рамките на годишния цикъл в областта на върховенството на закона, и по-конкретно в Годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона.

Външните сухоземни граници на Европейския съюз

Външните сухоземни граници на Европейския съюз (ЕС) се състоят от всички сухоземни граници на страни членки със страни, които не са част от Съюза.

Такива са сухоземните граници на България с Турция, Северна Македония и Сърбия, на Гърция – с Турция, Северна Македония и Албания, на Румъния с Молдова, Украйна и Сърбия, на Полша – с Украйна, Беларус и Русия и т.н.

Сухоземните граници на България със страни, които не са членки на ЕС, са както следва: с Турция – 133 км, със Северна Македония – 165 км, със Сърбия – 315 км. Сухоземната граница с Турция не само не е най-дългата външна граница на ЕС, но и не е най-дългата сухоземна граница на България със страна извън Съюза.

Общата външна сухоземна граница на ЕС е 13 770 км, от която с Турция е 415 км. Това е една от по-скоро по-малките външни сухоземни граници на Съюза. Най-дълга е тази с Русия – 2435 км, следвана от тази с Норвегия – 2375 км. Следват границите с Швейцария – 1729 км, Сърбия – 1353 км, Украйна – 1324 км, Беларус – 1176 км и с Босна и Херцеговина – 956 км.

Доколко българо-турската граница е „най-тежката“ външна граница на ЕС, както твърди Екатерина Захариева, е въпрос на субективна оценка.

Източник: Frontex

Факт е, че през България преминават два основни маршрута на нелегалната миграция. Последният доклад на „Фронтекс“ потвърждава, че единият от тях – Западнобалканският, е най-натоварен. През него за периода януари-ноември 2022 г. са преминали 139 525 нелегални мигранти. Не може обаче да се твърди, че всички от тях са преминали през България, тъй като Гърция е другата страна, през която преминава този маршрут.

Проверено:

Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) не е прекратен за България през 2019 г., както твърди Екатерина Захариева. През 2019 г. Европейската комисия публикува последния доклад за България по механизма, но страната ни остава под мониторинга на МСП. Не е вярно, че българо-турската граница е най-дългата външна сухопътна граница на Европейския съюз. Вярно е, че през България минава най-натовареният маршрут на нелегалната миграция – Западнобалканският.

Предходните проверки в рубриката PolitiCheck на Factcheck.bg вижте ТУК.

Източници

Migratory Routes, Frontex: https://frontex.europa.eu/we-know/migratory-routes/western-balkan-route/

Western Balkans route: https://www.consilium.europa.eu/en/policies/eu-migration-policy/western-balkans-route/ 

Механизъм за сътрудничество и проверка за България и Румъния: https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/rule-law/assistance-bulgaria-and-romania-under-cvm/cooperation-and-verification-mechanism-bulgaria-and-romania_bg

ВСС, Доклади на ЕК за България: http://www.vss.justice.bg/page/view/2232

ЕК: Механизмът за сътрудничество и проверка за България остава: https://bnr.bg/post/101348926/iourova-balgaria-trabva-da-svarshi-oshte-rabota-predi-da-vdignem-monitoringovia-mehaniam

Географско положение, граници и големина: https://bg.izzi.digital/DOS/32443/32514.html

The World Factbook, European Union: https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/european-union/#geography

Нелегалната миграция към Европа: Два основни маршрута минават през България: https://btvnovinite.bg/bulgaria/nelegalnata-migracija-dva-osnovni-marshruta-minavat-prez-balgarija.html

EU external borders in November: Western Balkans route most active: https://frontex.europa.eu/media-centre/news/news-release/eu-external-borders-in-november-western-balkans-route-most-active-ULSsa7

REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT AND
THE COUNCIL on Progress in Bulgaria under the Cooperation and Verification Mechanism, 2019: https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13382-2019-INIT/en/pdf

Commission reports on progress in Romania under the Cooperation and Verification Mechanism: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_22_7030

Commission reports on progress in Bulgaria under the Cooperation and Verification Mechanism: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_19_6136

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Ванеса Николова
Ванеса Николова
Ванеса Николова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и преводач в печатни и онлайн медии. Интересува се от теми, свързани със Западните Балкани и Далечния Изток, включително ядреното разоръжаване на Корейския полуостров. Вълнува се от астрономия и астрофизика и една от целите ѝ като журналист е да направи науката по-достъпна и интересна за обикновения читател. Работи с английски, испански, италиански, френски, руски, сръбски и корейски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката