-
Твърдението на Йордан Цонев, че моделът на здравно осигуряване, който съществува в България, го няма никъде другаде, е невярно;
-
Националната здравна каса в България не е единствена в ЕС с монопол над здравните услуги;
-
Естония, Литва, Румъния, Словения, Унгария, Хърватия, Полша и Люксембург също използват здравноосигурителен модел, в който има само една публична независима здравна каса.
Твърдение:
Йордан Цонев, депутат от “ДПС–Ново Начало”, по време на извънредно заседание на парламента, 28 октомври 2025 г.:
„Този модел (на монопол на здравната каса), който е в България, го няма никъде.“
В края на октомври по искане на „Продължаваме промяната-Демократична България“ бе проведено извънредно заседание на парламента, в чийто дневен ред бе включена една единствена точка – второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Целта на заседанието бе да се обсъдят и гласуват промените, които се отнасят до заплатите на лекарите специализанти. По време на дебата сред първите изказали се бе депутатът от ДПС-Ново начало Йордан Цонев. Той заяви, че партията му подкрепя по принцип исканията за по-високи възнаграждения на младите лекари, след което посочи като причина за проблема „устройството на здравеопазването в България и на липсата на реформи в него повече от 25 години“.
„Не може да има една каса монополист, една обществена каса. Да ви припомня – през 2008 година предложихме на тогавашното правителство (…) модел на демонополизиране на здравната каса, модел на финансиране конкурентно и модел, който беше заимстван от много други модели, действащи в Европа и света. Пак да кажа, че от всички изследвания, които тогава направихме, никъде нямаше само една каса. (…) Този модел, който е в България, го няма никъде.“
Твърдението на Цонев обаче, че моделът на здравно осигуряване, който съществува в България, го няма никъде другаде, е невярно.
Моделът на здравноосигурителна система в България
Моделът здравноосигурителна система в България се базира на задължително здравно осигуряване, управлявано от Националната здравноосигурителна каса. НЗОК е независима, централизирана, публична институция, която събира здравните вноски и заплаща за медицински услуги. Моделът на здравно осигуряване, при който всички граждани са задължени да се осигуряват здравно, се нарича Бисмарков. Наречен е на името на Ото фон Бисмарк, канцлер на Германия, който през 1883 г. създава първата модерна система за задължително здравно осигуряване. Финансирането се извършва чрез вноски на работещите и работодателите. Всички плащат според доходите си, а получават здравни услуги спрямо нуждите си. Различните държави избират принципа на здравно осигуряване – една или много каси. В България съществува само една здравна каса, тоест монопол, вместо конкуриращи се фондове.
Възможност за допълнително здравно осигуряване има, но то е доброволно. Компаниите, които участват, предлагат допълнителни пакети, но не могат да заменят участието на НЗОК.
Държави в ЕС със същия модел на здравноосигурителна система
България не е единствената държава в Европейския съюз, която има само една здравноосигурителна каса. Системата на здравно осигуряване в Естония е подобна на българската – има една национална здравна каса – Eesti Haigekassa. Това е единствената публична институция, която управлява задължителното здравно осигуряване в Естония и е независим орган под надзора на Министерството на социалните въпроси.
Друга държава, която има един държавен здравноосигурителен фонд, е Литва. Здравноосигурителната каса е под директния контрол на Министерството на здравеопазването.
Румъния също е една от държавите, които използват Бисмарков модел на здравно осигуряване. Също като в България здравната каса CNAS е самостоятелна и функционира под надзора на Министерството на здравеопазването.
В Словения има една национална здравната каса, която е също към Министерството на здравеопазването. Задължителното здравеопазване обхваща 100% от жителите на Словения. Основната разлика с модела в България е, че в Словения допълнителното доброволно здравно осигуряване е почти задължително, тъй като покрива разноските, които остават извън основното осигуряване.
В Унгария моделът на здравно осигуряване е същият като този в България. Общественото здравно осигуряване е управлявано от национален държавен фонд, без конкуренция с други осигурителни каси.
В Хърватия съществува монопол на здравната каса. Тя е държавна и централизирана, като няма конкуриращи се фондове.
Полша също има монолол на Националната си здравна каса. Подобно на България има частни здравноосигурителни фондове, но те са доброволни и не могат да заменят задължителното здравно осигуряване.
Друга държава в ЕС, която има само една здравна каса, е Люксембург.
Други здравноосигурителни модели в ЕС
В Европа функционират няколко модела на здравно осигуряване. Бисмарковият модел се използва в Германия, но разликата е, че там има множество конкурентни здравни каси, между които гражданите могат да избират.
Друг модел е Бевъриджов, при който финансирането става чрез данъци. Държавата осигурява и управлява здравните услуги. Въведен е за пръв път от Великобритания. Този модел преобладава в държавите от Западна Европа. Съществува в Испания, Португалия, Скандинавските държави, Гърция.
При Семашковият модел на здравно осигуряване финансирането се извършва изцяло от държавата. Разпространен е в целия бивш социалистически блок преди 1990 г., но към днешна дата няма държава в ЕС, която да следва Семашков модел.
Някои държави избират смесен, хибриден модел на здравно осигуряване. Такива са Франция, Нидерландия, Ирландия. Някои източници определят здравната система в България също като смесен модел, тъй по структура работи Бисмарков модел, като държавата частично финансира уязвимите групи. Това не променя факта, че НЗОК има монопол върху здравните услуги.
Проверено:
Твърдението на Йордан Цонев, че моделът на здравно осигуряване, който съществува в България, го няма никъде другаде, е невярно. Бисмарковият модел на здравно осигуряване в България, при който има само една национална, обществена здравна каса, се среща и в Естония, Литва, Румъния, Словения, Унгария, Хърватия, Полша и Люксембург.
