Politicheck: Не е вярно, че е общоприето председателят на парламента да е от партията с най-много мандати

  • Твърдението на Георги Георгиев, че e общоприето партията с най-много места в парламента да определя неговия председател, е невярно;

  • В 7 от 27-те държави членки на ЕС председателите на националните законодателни органи са излъчени от партии с по-малка електорална подкрепа от тази на победителя;

  • Има държави с двукамарен парламент, където само едната камара се председателства от партията победител. Такъв е случаят в Белгия, Ирландия, Нидерландия, Полша, Франция и Чехия.

Твърдение:

Георги Георгиев, коалиция ГЕРБ-СДС, в предаването Тази събота и неделя по бТВ, 10 ноември 2024 г.: 

Надявам се колегите от всички парламентарни групи да уважат отколешната традиция, не само в българския парламент, но и навсякъде по света, победителят от изборите да има право да излъчи председател на парламента… 

Митьо Маринов, водещ на „Тази събота и неделя“:

“Той има право да бъде излъчен, но не е задължително да бъде подкрепен”.

Георги Георгиев, коалиция ГЕРБ-СДС: 

Правилото всъщност е не да излъчи, а да бъде подкрепен, тъй като винаги навсякъде по света е имало много по-тежки кризи от нашата политическа сега, но има едни базисни принципи, от които не се отстъпва, не се е отстъпвало и в българския парламент впрочем, години наред […] така се прави навсякъде по света, не откриваме топлата вода […] жест няма, това е принцип, който се спазва и който трябва да бъде спазен от всички.

В сутрешния блок на бТВ „Тази събота и неделя“ на 10 ноември депутатът от ГЕРБ-СДС Георги Георгиев казва, че навсякъде по света има принцип спечелилата парламентарните избори партия да излъчи председател на парламента, който да бъде подкрепен от останалите политически сили. 

Factcheck.bg проучи дали такова правило се прилага в страните от Европейския съюз. Проверката показа, че представител на партия или коалиция с по-малка електорална подкрепа от тази на победителя може да бъде начело на националния парламент. Към момента такъв е случаят в седем европейски държави. 

 

Код за влагане на графиката

<div class=“flourish-embed flourish-map“ data-src=“visualisation/20255617″><script src=“https://public.flourish.studio/resources/embed.js“></script><noscript><img src=“https://public.flourish.studio/visualisation/20255617/thumbnail“ width=“100%“ alt=“map visualization“ /></noscript></div>

Изборът на председател, говорител или президент (в зависимост от държавното устройство – бел. а.) на законодателния орган на всяка държава зависи от нейните политически, социално-икономически и културни особености. 

Парламентите на държавите членки на ЕС могат да бъдат еднокамарни и двукамарни. В някои държави с двукамарни парламенти (Франция, Чехия, Нидерландия, Полша, Белгия и Ирландия) ситуацията в момента е такава, че председателят на едната камара е от спечелилата изборите партия, докато председателят на другата е от партия с по-малка електорална тежест (за повече подробности вижте интерактивната карта по-горе).

Проучването на Factcheck.bg на национални законодателни органи на държавите членки на ЕС показа, че към момента в 7 от тях (Дания, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Финландия и Швеция), стои начело представител на друга партия, различна от спечелилата най-голяма подкрепа. В това число не са включени държавите с двукамарен парламент, където поне едната камара се председателства от партията победител.

Как се избира председател на Народното събрание в България?

Изборът на председател на българското Народното събрание се прави по време на първото пленарно заседание на новоизбраните депутати. В ефира на Нова телевизия преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров обясни, че, за да се избере председател, е необходимо обикновено мнозинство при наличие на кворум от 121 народни представители. До избора на титулярен председател на Народното събрание този пост се заема от най-възрастния депутат. В 51-ия български парламент това е Силви Кирилов от „Има такъв народ“.

Въпреки че някои политици определят позицията на председателя на парламента като „пръв сред равни“, избраният на този пост има някои ключови правомощия. Според настоящия правилник за дейността на Народното събрание от председателя на парламента зависи разпределението на внесените законопроекти и други предложения в ресорните комисии. Това се случва в тридневен срок от постъпването на законопроекта, който председателят на Народното събрание разпределя на постоянните комисии и определя коя от тях ще бъде водеща в обсъждането.

Проверено:

Твърдението на Георги Георгиев, че e общоприето партията с най-много места в парламента да определя неговия председател, е невярно. В 7 държави от ЕС председателите на националните законодателни органи са излъчени от партии с по-малка електорална подкрепа от тази на победителя. В 6 европейски държави с двукамарен парламент само едната камара се председателства от партията-победител. В останалите 13 държави, с изключение на България, където към 13 ноември няма избран председател на парламента, партиите победителки изцяло ръководят националните законодателни органи.

Източници

Seimas: https://www.lrs.lt/ 

Assemblée nationale: https://www.assemblee-nationale.fr/ 

Chamber of Deputies Parliament of the Czech Republic: https://www.psp.cz/sqw/hp.sqw 

Deutscher Bundestag: https://www.bundestag.de/en/

Bundesrat: https://www.bundesrat.de/EN/homepage/homepage-node.html 

Riigikogu: https://www.riigikogu.ee/ 

Saeima: https://www.saeima.lv/ 

Riksdagen, Talmannen: https://www.riksdagen.se/sv/sa-fungerar-riksdagen/arbetet-i-riksdagen/talmannen/ 

Eduskunta: https://www.eduskunta.fi/FI/Sivut/default.aspx 

Bienvenue à la Chambre des Députés: https://www.chd.lu/fr 

Belgian Federal Parliament: https://www.dekamer.be/ 

Cortes Generales: https://www.congreso.es/ 

Folketinget, Søren Gade: https://www.ft.dk/da/medlemmer/mf/s/soeren-gade

Parliament of Romania: https://www.cdep.ro/

National Assembly of Hungary: https://www.parlament.hu/ 

National Council of the Slovak Republic: https://www.nrsr.sk/ 

Sejm and Senate of Poland: https://www.sejm.gov.pl/ 

Oireachtas: https://www.oireachtas.ie/ 

Hellenic Parliament: https://www.hellenicparliament.gr/ 

The Parliament of Austria: https://www.parlament.gv.at/en 

PARLAMENTO ITALIANO: https://www.parlamento.it/home 

Hrvatski sabor: https://www.sabor.hr/

Državni zbor Republike Slovenije: https://www.dz-rs.si/wps/portal/Home/!ut/p/z1/04_Sj9CPykssy0xPLMnMz0vMAfIjo8zinfyCTD293Q0N3IPMjQwCnXy8wzycjYwNPA31wwkpiAJKG-AAjgb6XvpR6Tn5SRCrHPOSjC3S9aOKUtNSi1KL9EqLgMIZJSUFxVaqBqoGyRmJJekFJXrJ-bmqBtjUZ-QXl-hHICnTL8iNqPJJDXcEAAUJxeM!/dz/d5/L2dBISEvZ0FBIS9nQSEh/ 

Народно събрание на Република България: https://www.parliament.bg/

Assambleia da República: https://www.parlamento.pt/

Parliament of Malta: https://parlament.mt/

Dutch Parliament: https://www.houseofrepresentatives.nl/

House of Representatives: https://www.parliament.cy/

Правилник за организацията и дейността на Народното събрание: https://www.parliament.bg/bg/rulesoftheorganisations 

Какви са възможните сценарии при избора на председател на парламента: https://nova.bg/news/view/2024/11/11/476614/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0/ 

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Публикацията е направена с финансовата подкрепа на Google. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е журналист на свободна практика. Професионалният му път започва още в гимназията, когато става част от редакцията на националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Оттогава досега отразява вътрешната политика за регионални и национални медии. Носител е на наградите „Валя Крушкина - журналистика за хората“, Web Report и “Червена линия” на Антикорупционния фонд. В момента изучава “Политология” в Софийския университет.

Още по темата

Категории

Още от рубриката