fbpx

Politicheck: Не е вярно, че престъпността в Австрия, Германия, Нидерландия и Италия е нараснала в пъти*

  • Не е вярно твърдението на депутата Тошко Йорданов, ИТН, че България приема „безусловно афганистанци и сирийци“ като условие да бъде приета в шенгенското пространство;

  • Невярно е и че в Австрия, Германия, Нидерландия и Италия нивата на престъпност, включително на сексуални престъпления, са нараснали с пъти и това се дължи на мигрантите с произход от Афганистан и Сирия.

Твърдение:

Тошко Йорданов, „Има такъв народ“, 14 февруари 2024 г., от трибуната на Народното събрание:

„Да приемеш, безусловно афганистанци и сирийци, само заради безсмисления въздушно-капков Шенген е национално предателство. Защото тези хора поставят под заплаха националната сигурност на България, независимо от вътрешно-политическите борби. Нивата на престъпност, извършена от подобни мигранти, в държави като Австрия, Германия, Нидерландия и Италия, та нивата на престъпления, включително сексуалните, са нараснали в пъти и са извършвани именно от такива мигранти.

Проверка:

Не е вярно, че нивата на престъпност в Австрия, Германия, Нидерландия и Италия са се увеличили в пъти или че са извършвани предимно от мигранти. Factcheck.bg направи проверка по държави.

В Германия не съществува статистика за престъпността по националност

Твърдението, че именно мигранти от Афганистан и Сирия са основна причина за ръста на престъпността в Германия се появиха още през януари с новината за бъдещия прием на България в Шенген. Тогава Factcheck.bg направи подробна проверка по темата.

Това твърдение е необосновано, тъй като за Германия не съществуват статистически данни по националност на извършителите. Официалните статистики за престъпността в Германия не показват и увеличение на престъпността в пъти.

Според данните от Федерална служба „Криминална полиция“ на Германия между първата половина на 2022 г. и първата половина на 2023 г. тежките престъпления са се увеличили със 17 процента, а броят на престъпленията, свързани с насилие в обществени пространства се е увеличил с около 14 процента.

В Австрия заподозрените чужденци са предимно европейци

Според австрийската статистика действително има увеличение на престъпленията, извършени от чужденци в последните години, като пропорцията на заподозрените чужденци е 39 процента за 2022 г., а за 2023 г. тя се е качила на 42,5 процента. Разбивката на заподозрените обаче показва, че за 2022 г. сред чужденците най-много заподозрени за извършени престъпления са румънци (14 468), германци (12 919), сърби (9 965), турци (7 236) и унгарци (7 159). Сред заподозрените има 6 504 сирийци и 5 398 афганистаци.*

През 2022 г. има 14 468 заподозрени от Румъния, 12 919 заподозрени от Германия, 9 965 заподозрени от Сърбия, 7 236 заподозрени от Турция и 7 159 заподозрени от Унгария.

Макар и в Австрия да се наблюдава увеличение на престъпността през 2022 г., то далеч не е в пъти.**

В Нидерландия се наблюдава спад на престъпността през годините

Нидерландската полиция разполага със статистика на престъпността за последните 12 години. Числата свидетелстват за тенденция на спад на престъпността, а не за увеличение, като тази тенденция важи и за регистрираните заподозрени с чуждестранно гражданство.

В Италия престъпността намалява на фона на все повече чужденци

Според данни от Министерството на вътершните работи на Италия се наблюдава обща тенденция за намаляване на престъпността на фона на увеличение на броя на чужденците, пребиваващи в страната. Отбелязва се и спад в броя на задържаните чужденци между 2008 г. и 2022 г.

Проверено:

Не е вярно, че България приема афганистанци и сирийци в замяна на прием в Шенген. Невярно е и твърдението, че в Австрия, Германия, Нидерландия и Италия нивата на престъпност са нараснали с пъти, нито че има увеличение на престъпността заради мигрантите с произход от Афганистан и Сирия.

*Текстът е редактиран на 19 февруари 2024 г. В първоначалната версия на текста, основана на текста на цитирания доклад, се казваше, че в статистиката не фигурират сирийци и афганистанци. Те наистина не са изрично споменати в текста на документа, но фигурират на публикуваната карта.

**Текстът е редактиран на 19 февруари 2024 г. В твърдението, обект на проверка, не е споменат конкретен период. В публикацията на Factcheck.bg са използвани най-скорошните данни за нивата на общата престъпност в Австрия. Предоставени са и данни за предишни периоди, които показват спад, а не увеличение на престъпността (виж графиката).

Корекциите са съгласно принципите на Factcheck.bg.

Източници:

„Бойно поле” ли е Берлин: дезинформация за мигрантите в Германия: https://factcheck.bg/bojno-pole-li-e-berlin-dezinformaciya-za-migrantite-v-germaniya/

Aktuelle Entwicklung: Deutlicher Anstieg der Gewaltkriminalität im 1. Halbjahr: 2023: https://www.bka.de/DE/AktuelleInformationen/Publikationen/BKA-Herbsttagungen/2023/Gewaltkriminlitaet/Gewaltkriminalitaet.html#:~:text=Halbjahr%202023-,Aktuelle%20Entwicklung%3A,Halbjahr%202023&text=Die%20Polizeiliche%20Kriminalstatistik%20(%20PKS%20)%20zeigt,17%20Prozent%20gegen%C3%BCber%20dem%20Vorjahreszeitraum

Dossier Viminale, 1 AGOSTO 2021 – 31 LUGLIO 2022, Un anno di attività del Ministero dell’Interno: https://www.interno.gov.it/sites/default/files/2022-08/dossier_ferragosto_2022.pdf

Полицейска статистика за престъпленията, извършени в Нидерландия между 2010 г. и 2022 г.: https://opendata.cbs.nl/statline/#/CBS/nl/dataset/83648NED/table?fromstatweb

Polizeiliche Kriminalstatistik 2022: https://bundeskriminalamt.at/501/files/2023/PKS_Broschuere_2022.pdf

CBS, Integratie en Samenleven 2022: https://longreads.cbs.nl/integratie-en-samenleven-2022/criminaliteit/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Публикацията е направена с финансовата подкрепа на Google. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Дафина Кандова
Дафина Кандова
Дафина Кандова завършва социални науки в университета Луи Люмиер в Лион. Нейният разнообразен път включва интереси като задълбочени изследвания на европейската миграционна криза и миграционните политики на Европейския съюз, както и изучаване на влиянието на социалните мрежи върху консумацията на информация. Развива силен интерес към развитието на цифровата памет и нейното влияние върху онлайн следите, които оставяме. Нейният професионален път се характеризира с разнообразие - има опит както в писането на статии за дейността на неправителствения сектор в България, така и в управлението на проекти за изграждане на соларни електроцентрали в Кения. Владее английски и френски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката