-
Твърдението на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, че украинският език не съществува, е невярно;
-
Украинският език е самостоятелен източнославянски език с литературна традиция, която започва в края на XVIII век;
-
Официално, той е признат като държавен език първо в рамките на Украинската съветска социалистическа република, а след това и в независима Украйна — кодифициран в Конституцията и в закон от 2019 г.;
-
Международни институции като Венецианската комисия, Съветът на Европа, UNESCO и ISO също третират украинския като самостоятелен език.
Твърдение:
3 септември, декларация от името на парламентарната група на „Възраждане“, изчетена от лидера на партията Костадин Костадинов по време на първото заседание от есенната пленарна сесия на 51-ото Народно събрание:
„Формалният министър-председател на Републиката Росен Желязков на развален русиснски диалект, известен още като украински език, макар че, както е добре известно, украинският език не съществува, нарече нашата държава Бълхария“.
Проверка:
Украинският език е източнославянски език, говорен основно в Украйна, както и в украински общности в Казахстан, Молдова, Полша, Румъния, Литва и Словакия. Той е пряк потомък на разговорния език, използван в Киевска Рус (X–XIII век). Пише се на кирилица и е тясно свързан с руския и беларуския език.
До XII–XIII век трите езика почти не се различават, като украинският е по-близък до беларуския, отколкото до руския, макар и трите да са частично взаимно разбираеми. След разпадането на Киевска Рус през XIII век започват да се оформят диалектни особености, които постепенно отделят украинския от сродните езици.
Дълго време той няма развита книжовна форма поради продължителното политическо подчинение на украинските земи, но в края на XVIII век се формира съвременният книжовен украински език на основата на разговорния. Подобно на беларуския, той съдържа множество заемки от полски и има значително по-малко лексика от църковнославянски в сравнение с руския. Съвременната литературна традиция на украинския език започва в края на XVIII век, като официалното ѝ начало бележи произведението на Иван Котляревски от 1798 г. „Енеида“ . Корените на украинската литература обаче могат да бъдат проследени до XI-XIII век в Киевска Рус, когато за писане е използван староизточнославянският език, който се счита за общо книжовно наследство за украинци, руснаци и беларуси.
След създаването на Украинската съветска социалистическа република (1922–1991 г.) украинският започва да се използва като административен и учебен език. През 20-те години властите провеждат политика на „украинизация“, насърчавайки неговата употреба в училища, медии и администрация.
През 1989 г. е приет законът „За езиците в Украинската ССР”“, според който украинският е обявен за държавен език на републиката, което показва, че дори в рамките на СССР езикът е имал официален статут и институционално признаване.
След обявяването на независимост през 1991 г. Конституцията на Украйна от 1996 г. ясно постановява в член 10, че държавен език на страната е украинският, като държавата осигурява всестранното развитие и функциониране на езика във всички сфери на обществения живот на цялата територия на Украйна. Същевременно конституцията гарантира свободното развитие и защита на руския и другите езици на националните малцинства.
През 2019 г. е приет законът „За функционирането на украинския език като държавен език“. В него се казва, че украинският е единственият държавен език на Украйна.
Законът урежда задължителната употреба на украинския в публичния сектор — администрация, образование, здравеопазване, съдебна система.
Международни организации потвърждават този статут.
В международната славистика има широк научен консенсус по отношение на украинския език. Институтът за украински език към Националната академия на науките на Украйна участва, заедно с другите национални институти на славянските държави, в комисията за Общославянския лингвистичен атлас към Международния комитет на славистите. В програмата на XVII Международен конгрес на славистите – най-големия и престижен научен форум в славистиката – който се провежда в края на август тази година в Сорбоната, Париж, присъстват доклади от украински и международни учени, посветени на различни аспекти на украинския език.
Венецианската комисия към Съвета на Европа изготвя становище относно закона от 2019 г., в което признава украинския като държавен език и препоръчва гарантиране на правата на националните малцинства. Съветът на Европа следи прилагането на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици в Украйна, разглеждайки украинския като официален държавен език, наред с гаранциите за малцинствените езици.
UNESCO включва украинския в свои програми за опазване на нематериалното културно наследство, свързани с устни традиции и култура.
Освен това украинският има собствен код в международния стандарт ISO 639-1: uk и ISO 639-2: ukr, които се използват в библиотеки, компютърни системи и официални документи по света.
Проверено:
Твърдението на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, че украинският език не съществува, е невярно. Исторически, украинският език е самостоятелен източнославянски език с литературна традиция, която започва още в края на XVIII век. Официално той е признат като държавен език първо в рамките на Украинската съветска социалистическа република, а след това и в независима Украйна — кодифициран в Конституцията и в закона от 2019 г. Международни институции като Венецианската комисия, Съветът на Европа, UNESCO и ISO също третират украинския като самостоятелен език.
