fbpx

PolitiCheck: Не може да се твърди, че 80% от храните в България са внос

29 октомври 2022 г.:

ТВЪРДЕНИЕ:

Костадин Костадинов:

„Ние отдавна нямаме месо и мляко […] Защото при нас над 80% от хранителните стоки в магазините ни са внос.”

Това казва лидерът на парламентарно представената формация „Възраждане“ по време на гостуването си в предаването „Беновска пита“ в ефира на „Радио К2“.

Костадинов твърди същото и по време на среща в Бургас от предизборната кампания на формацията през септември 2022 г.

Източник: gramofona.com

ПРОВЕРКА:

Factcheck.bg отправи запитване към четири български институции за това дали те разполагат с данни и анализи за съотношението между местни и вносни хранителни стоки на българския пазар – Националният статистически институт (НСИ), Българската стопанска камара (БСК), Министерството на земеделието и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Към момента на публикуване на статията НСИ, БСК и ДКСБТ са върнали отговор на нашето запитване. 

От отговора на НСИ се разбира, че институцията не води статистика за дела на вносните хранителни стоки на българския пазар.

„Ние имаме подробни данни за внос и износ. Но не целият внос отива за българския пазар. Голяма част е за реекспорт или за суровини и други продукти“, пишат в отговора си от НСИ.

От БСК също казват, че не разполагат с подобно изследване.

От ДКСБТ водят статистики на месечна и годишна база в категорията „Плодове и зеленчуци”, а понякога в годишните им бюлетини присъстват и данни за някои други основни категории храни. Статистика за общия дял на вносните стоки сред всички хранителни продукти няма.

В увода на годишния бюлетин на ДКСБТ за 2020 г. има няколко параграфа, които се отнасят до вносните хранителни стоки на българския пазар.

Според проучване на ДКСБТ, проведено в периода между януари и октомври 2020 г. и цетерано в бюлетина, 73% от стоките в категория „Хляб и хлебни продукти“ са българско производство. Преимуществено с български произход е и производството в категорията „Месо и месни продукти“ – средно 70%. При млякото и млечните продукти делът на местните стоки е 69%, което според данните на ДКСБТ е с 5% повече в сравнение с 2019 г.

В бюлетина е отбелязано, че при плодовете и зеленчуците превес имат вносните стоки и това се обяснява със сезонността на тези продукти, както и с метеорологичните условия, от които зависят количеството и качеството на реколтата в страната.

„Показателно е, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци расте, като надхвърля 70%, а през зимата се покачва процентът на вносните продукти от тази група“, уточнява се в бюлетина.

В последния годишен бюлетин на ДКСБТ от 2021 г. също има няколко параграфа, свързани с дела на вносните хранителни стоки на българския пазар, но там липсват конкретни данни, изразени в числа, както в бюлетина от 2020 г. Единствено се потвърждава, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци надхвърля 70%.

На уебсайта на Министерството на земеделието в секция „Икономически анализи” е публикувана информация по отделни сектори. В информационното табло на категория „Плодове и зеленчуци” присъства статистика, която измерва дела на местното производство сред плодовете и зеленчуците във вътрешното потребление за 2021 г.

Източник: Министерство на земеделието, Информационно табло в категория „Плодове и зеленчуци“

Видно е, че повечето продукти от категория „Плодове и зеленчуци” на българския пазар са в голяма степен местно производство, като единствено ябълките, прасковите, доматите и ягодите са около или под 50%.

За останалите категории хранителни продукти на уебсайта на Министерството на земеделието липсва подобна статистика.

Какви са данните за големите търговски вериги?

С цел разширяване на обхвата на нашата проверка изпратихме и питане до Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява 13 търговски вериги в България.

От там ни изпратиха две анкети, проведени през 2020-а и 2021 г. сред най-големите търговски вериги в страната, които са фокусирани върху представителството на българските производители по техните щандове.

Анкетата, проведена между март и октомври 2020 г., обхваща търговските вериги „Билла“, „Кауфланд“, „Лидл“, „Т Маркет“, „ПроМаркет“ и „Фантастико“. Според нея почти 65% от асортимента в основните хранителни категории в магазините на тези вериги се състои от български продукти.

Средният дял на българските стоки при всяка една от основните категории хранителни продукти е: 70% при „Месо и месни продукти”, 73% при „Хляб и хлебни продукти”, 44% при „Плодове и зеленчуци”, 69% при „Мляко и млечни продукти”.

 

По отношение на категорията „Месо и месни продукти” в анкетата на сдружението е отбелязано: „В „Т Маркет“ телешкото и свинското месо са 100% български, а във „Фантастико“ пилешкото месо е само от България, както и 99% от телешкото месо”.

И в тези данни сезонността и метеорологичните условия са упоменати като основни фактори, които отговарят за по-ниския среден процент на местно производство в категория „Плодове и зеленчуци”. Според анкетата на Сдружението за модерна търговия през лятото делът на българските стоки в тази категория нараства значително и при две от анкетираните търговски вериги дори надвишава 70%. 

Сдружението отчита повишаване на българското представителство в категория „Мляко и млечни продукти” през 2020 г. спрямо 2019-а, както се позовава и на цитираните по-горе данни на ДКСБТ. 

Анкетата на СМТ за 2021 г., макар и да обхваща само три търговски вериги – „Билла“, „Кауфланд“ и „Лидл“, потвърждава данните от 2020 г. Според нея над 70% от основните хранителни стоки в асортимента на анкетираните търговски вериги са български.

В отделните категории процентното разпределение е: 83% при „Хляб и хлебни продукти”, 72% при „Месо и месни продукти”, 52% при „Мляко и млечни продукти” и 56% при „Плодове и зеленчуци”.

ПРОВЕРЕНО:

Въз основа на съществуващата информация, предоставена от Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, от Министерството на земеделието и от Сдружението за модерна търговия не може да се твърди, че 80% от хранителните стоки на българския пазар не са родно производство. Събраните данни показват по-скоро обратна тенденция при съотношението между местни и вносни продукти сред основните хранителни групи.

Предходните проверки в рубриката PolitiCheck на Factcheck.bg вижте ТУК.

Factcheck.bg благодари за съдействието на Галина Карамочева, която активно опровергава неверни твърдения по иконономически теми в своя Фейсбук профил.

Източници

Годишен бюлетин на ДКСБТ за 2020 г.: https://www.dksbt.bg/doc/GODISHEN%20BULETIN_2020.pdf

Годишен бюлетин на ДКСБТ за 2021 г.: https://dksbt.bg/doc/GODISHEN%20BULETIN_2021.pdf

Информация по сектори, секция “Икономически анализи”, Министерство на земеделието: https://www.mzh.government.bg/bg/ikonomicheski-analizi/informaciya-po-sektori/plodove-i-zelenchuci/

Анкети на Сдружението за модерна търговия с търговски вериги от 2020-а и 2021 г.: https://moderntrade.bg/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Ванеса Николова
Ванеса Николова
Ванеса Николова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и преводач в печатни и онлайн медии. Интересува се от теми, свързани със Западните Балкани и Далечния Изток, включително ядреното разоръжаване на Корейския полуостров. Вълнува се от астрономия и астрофизика и една от целите ѝ като журналист е да направи науката по-достъпна и интересна за обикновения читател. Работи с английски, испански, италиански, френски, руски, сръбски и корейски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката