-
Няма доказатеслтва, че София години наред е била най-чистата столица в Европа;
-
Не съществува отделна класация или рейтинг, който да подкрепи с данни подобно твърдение;
-
Наличните статистики показват, че България и столицата ѝ са далеч от „отличниците“ що се отнася до чистотата на въздуха или генерирането на битов отпадък;
-
София и до ден днешен е сред европейските столици с най-високи нива на замърсяване на въздуха.
Твърдение:
Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, брифинг в Народното събрание, 6 октомври 2025 г.:
„София беше най-чистата столица в Европа години наред“.
На 6 октомври столичните райони „Люлин“ и „Красно село“ се оказаха заринати с боклук, след като ден по-рано изтече договорът с фирмата, която отговаряше за сметопочистването в тях. Нов не беше сключен заради липса на подходящи кандидати, които да извършват услугата. Още същия ден кризата с боклука стана тема и на политиците в Народното събрание.
Като бивш кмет на София в периода 2005 – 2009 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов припомни, че през 2009 г. се стигна до подобна ситуация след като фирмата, която отговаряше за сметосъбирането, спря да чисти града и започна да прибира контейнерите за отпадъци, за да блокира опитите му да овладее кризата.
„Но аз тогава се опълчих, победих и София години наред беше най-чистата столица в Европа“, каза Борисов, без да се позовава на данни, с които да подкрепи твърдението си.
А такива няма, защото няма единен официален рейтинг на европейските столици, който да мери колко чисти са те. Съществуват различни критерии и методологии, свързани с различни показатели като въздух, вода, зелени площи, шум, отпадъци, оценка на гражданите и туристите и др.
Така например Европейската статистическа служба (Евростат) събира и публикува данни за генерирането и рециклирането на битови отпадъци на глава от населението, но те се отнасят за държавите в ЕС като цяло, а не за техните столици. Според последното прессъобщение на Евростат през 2023 г. гражданите на ЕС са генерирали средно 511 кг битови отпадъци за година.
Данните сочат, че през 2009 г. с резултат от 598 кг. България е на шесто място по количество генериран боклук на глава от населението. Първенец е Дания с 762 кг. Най-малко генериран отпадък имат Словакия и Полша – съответно 307 и 316 кг.
В следващите години резултатът постепенно започва да се понижава, а през 2012 г. достига до размер (460 кг), който е под средното за ЕС. В следващите 10 години стойностите продължават да се запазват под средните за съюза, но страната така и не успява да намали генерирането на битов отпадък, така че да се нареди сред „най-чистите“ държави.
Най-добрият резултат на България е през 2016 година, когато размерът на генерирания отпадък е 416 кг. Тогава страната заема 11 място, а на първо място с най-малко количество произведен боклук е Румъния (261 кг). Северната ни съседка запазва водещата си позиция почти през целия изследван период.
Авторите на публикацията посочват, че вариациите в стойностите на отделните държави отразяват разликите в моделите на потребление и икономическото благосъстояние, но също така зависят от начина, по който се събират и управляват битовите отпадъци.
В допълнение към тези данни през 2015 г. Евростат провежда проучване измежду жителите на 109 града в ЕС за това колко удовлетворени се чувстват от чистотата на местата, в които живеят. Според резултатите от изследването едва 29% от анкетираните намират чистотата в София за удовлетворяваща.
За сравнение поне 80% от жителите са много или по-скоро доволни от чистотата на града си в Люксембург (95%), Виена (90%), Любляна (88%), Рига (81%) и Хелзинки (80%).
За разлика от тях, само 9% от жителите на Рим намират града си за достатъчно чист. По-малко от половината от населението е доволно от чистотата в Братислава (28%), Букурещ (37%), Мадрид (38%), Будапеща (39%), Атина (41%), Берлин (45%), Брюксел (47%) и Париж (49%).
Наградата за Европейска зелена столица (EGCA) е друг показател, по който може да се измери чистотата на един град. Тя се присъжда от Европейската комисия на градове с изключителни постижения в устойчивото управление на отпадъците и въз основа на екологични показатели.
Наградата е учредена на 22 май 2008 г. и за първи път е връчена през 2010 г., като неин носител става Стокхолм. От 2010 г. до днес София никога не е получавала този приз.
Европейският индекс за качество на въздуха на Европейската агенция по околна среда дава информация за чистотата на въздуха в отделните градове. Класацията е изготвена въз основа на методология, която взема предвид риска от смъртност, свързан с дългосрочно излагане на фини прахови частици, азотен диоксид (NO2) и озон (O3) през последните две календарни години.
Данните от нея сочат, че от 2009 г. насам столиците с най-чист въздух са Стокхолм, Рейкявик, Хелзинки и Осло, а най-замърсените столици са Сараево, Скопие, София, Белград и Букурещ.
Според доклад на Грийнпийс от 2018 г. София е имала най-високите нива на фини прахови частици от всички европейски столици.
През последните години качеството на въздуха в София все така остава проблемно, като столицата често попада сред най-замърсените в Европа. Данните от различни източници показват, че нивата на замърсители като PM2.5 и PM10 надвишават препоръчителните стойности на Световната здравна организация (СЗО).
