*Текстът е коригиран и допълнен на 31 юли, съгласно принципа на Factcheck.bg “Поправяме се, ако сгрешим”. Направените редакции не променят изводите от първоначалната проверка.
Твърдения:
„Това тук е оскверненият паметник на българските опълченци в Болград Украйна. Действието се развива на 29.02.2017 г., когато група украинци решават да задраскат имената на българските опълченци с жълта и синя боя.“
„7.07.2015 година украинци разкъсват 15 български знамена пред визитата на българския президент.“
„Това е българинът Иван Милев, който на 2 май 2014 г. бива изгорен жив в Одеса от украинци.“
„На същите ден и място българинът Александър Николов, който е бил протестиращ, бива разстрелян.“
„На снимката можете да видите бесарабския българин Василий Кащи, който на 30 май 2017 г. гласува против отдаването на парцел за строителство, след което бива жестоко пребит и залят в очите с антисептична течност. Също така тълпата се опитва да го изхвърли в кофа за боклук. Смята се, че именно българският му произход е предизвикал проявената агресия.“
Твърденията за преследване срещу българи в Украйна на базата на етническия им произход са част от ТикТок видео, публикувано във Фейсбук от Калоян Паргов**, общински съветник от „БСП за България“ в Столичния общински съвет и председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ). Видеото е публикувано от Паргов през март. Оттогава то е гледано близо 400 хиляди пъти и има 17 хиляди интеракции само във Фейсбук. Публикацията на общинския съветник има над 1300 коментара и продължава да се споделя активно и досега. Factcheck.bg направи проверка на основните твърдения в нея.
Вярно е, че през 2017 г. е извършен вандалски акт срещу паметник на българските опълченци в Болград
В нощта срещу 28 февруари 2017 г. в Болград е залят с жълта боя паметникът на българските опълченци. Външното министерство на Украйна официално осъжда оскверняването на паметника и го определя като „съзнателна провокация с цел създаване на напрежение и подкопаване на приятелските отношения между двете страни“. Паметникът веднага е почистен от общината с активното участие на местни граждани.
Вярно е, че през юли 2015 г. в Киев са разкъсани български знамена, които са били сметнати за руски
В нощта срещу 7 юли 2015 г. в украинската столица действително са свалени 15 български знамена, поставени върху улични стълбове в чест на предстоящата официална визита на тогавашния президент на България Росен Плевнелиев. В информация за медиите киевският градски съвет подчертава, че извършителите са помислили знамената за руски в тъмното. Тази версия се потвърждава от публикации във Фейсбук от същия период, в които украинци се възмущават от окачените в града знамена поразително подобни на руски. Властите в Киев поднасят извиненията си на българската страна.
Няма доказатества, че българин на име Иван Милев е „изгорен жив“ в Одеса през 2014 г.
Подробна проверка на Factcheck.bg за това твърдение още миналата година показа, че макар сред загиналите в Одеса на 2 май 2014 г. да фигурира човек с името Иван Милев или Иван Мильов, няма никакви данни той да е от български произход. На тази дата в Одеса се стига до сблъсъци между украински граждани с проруски настроения, настояващи за федерализация на Украйна, и привърженици на Майдана, които са за запазването на единството на страната и за европейската ѝ интеграция. В резултат на тези сблъсъци се стига до пожар в Профсъюзния дом в града.
Горящата сграда, показана в някои от кадрите, не е „български културен дом“, както твърди разпространеното от Калоян Паргов видео. Независимата експертно-журналистическа „Група 2 май“ провежда подробно разследване, което стига до заключението, че пожарът в Профсъюзния дом не е умишлено причинен. Внушенията, че някой от 48-те загинали в него украински граждани е атакуван защото е от български произход целят разпалване на междуетническо напрежение и провокиране на омраза към украинците сред българското общество.
Във видеото е показана и снимка, за която се твърди че е на загиналия Иван Милев. В коментарите под публикацията обаче потребител разпознава човека от снимката и заявява, че това е негов приятел на име Николай Генчев. Проверка на Factcheck.bg чрез няколко различни инструмента не откри показаната във видеото снимка никъде другаде, освен в профил на потребител с името Николай Генчев във Фейсбук и в публикация в сайта “Блиц” с твърдения относно загиналия в Одеса Иван Милев. Публикацията в Блиц цитира статус на Николай Генчев във Фейсбук, а източник на снимката не е посочен.
Невярното твърдение относно Иван Милев е опровергано и от украинската платформа за проверка на факти StopFake.
Няма доказателства, че българин на име Александър Николов е бил разстрелян по време на сблъсъците в Одеса през 2014 г.
В официално оповестения списък на загиналите на 2 май в Одеса няма човек с такова име. Той не фигурира и в разпространените по-рано в украински и руски медии предварителни списъци.
Подвеждащи са твърденията, че общинският съветник Василий Кащи е атакуван заради българския си произход
В края на май 2017 г. в български медии се появяват съобщения за нападение срещу общинския съветник в Болград Василий Кащи. Те се позовават на интервю на президента на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе пред Дарик, в което той заявява, че на 18 май 2017 г. Кащи е бил пребит и изхвърлен в кофа за боклук, след като е гласувал против отдаването на парцел за строителство на православна църква. „Българите в този край живеят вече повече от 200 години и не са извършили никакво посегателство,“ казва Киссе в интервюто, внушавайки че индивидуалният инцидент с общинския съветник е насочен към българската общност в региона като цяло. Случилото се е интерпретирано именно по този начин от много български медии, а по-късно става повод за декларация от името на парламентарната група на Обединените патриоти, която допълнително акцентира върху твърденията за етнически мотиви за нападението.
Различно обяснение за случая дава украинският депутат Сергей Висоцки в интервю за Фактор.Бг. Той поставя под съмнение думите на Антон Киссе, който е обвиняван в прокарване на проруски интереси. Киссе е заподозрян и в участие в опити за създаване на сепаратистка „Бесарабска народна република“ по подобие на тези в Донецк и Луганск в периода около 2015 г. или „български автономен окръг“, който той самият да оглави. Според Висоцки Антон Киссе умишлено етнизира инцидента с Василий Кащи, като по този начи работи за подклаждане на междуетническо напрежение в района.
Украинският депутат подчертава, че според него Кащи е атакуван заради проруски позиции, а не заради българската си етническа принадлежност, тъй като за отказа си да разреши изграждането на православен храм се е мотивирал с твърдението, че Православната църква на Украйна е нелегитимна. Непризнаването на църковната независимост на Украйна се възприема като открито анти-украинска позиция, която води първо до скандал по време на заседанието на общинския съвет, а след това и до физическото нападение над Кащи.
Висоцки потвърждава, че Василий Кащи е бил освиркан и залят с боя, но отрича да е бил пребит или изхвърлен в кофа за боклук. Част от инцидента е заснета и на видео, в което се вижда как общинският съветник бива изведен от мястото на инцидента и качен в автомобил с помощта на охранители и полиция, които възпират нападението срещу него.
Не е вярно, че законодателството уреждащо статута на българския език в Украйна е отменено
Езиците на живеещите в Украйна малцинства са защитени от Конституцията на страната, чийто член 10 гласи: “В Украйна свободното развитие, използване и защита на руския и други езици на националните малцинства е гарантирано.“
През 2012 г. при ожесточена съпротива и сбиване в пленарната зала Върховната рада приема „Закон за държавната езикова политика“, който дава на руския статут на „регионален език“. Същия статут получават и езиците на други малцинства. Това означава, че в райони, в които над 10% от населението се определя като принадлежащо към определено малцинство, съответният език може да бъде използван в държавни и общински институции като съдилища, администрация, училища и т.н. В бележките си към закона Венецианската комисия към Съвета на Европа изтъква, че той дава на руския език статут равен с този на украинския във всички региони, независимо от броя на хората, които го говорят, като по този начин подкопава статута на украинския като официален език. Приемането на закона е съпроводено от протести, защото се смята че той противоречи на конституционно утвърдения статут на украинския и води към разделянето на страната на езиков принцип, очертавайки зони на руско влияние.
През 2014 г., отново на фона ожесточени дебати, депутатите в Радата гласуват за отмяна на противоречивия закон. Изпълняващият длъжността президент Александър Турчинов обаче не подписва акта за неговата отмяна, като по този начин оставя решението „на изчакване“ до създаването на нов закон за езика, който да го замени. В същото време започва процедура по обявяването на закона от 2012 г. за противоконституционен, която приключва чак през 2018 г. Тогава конституционният съд се произнася, че той действително противоречи на конституцията.
През 2019 г. е приет нов Закон за защита на украинския като държавен език. Той дава на украинския предимство като официален език за „междуетническа комуникация“ в страната. Според закона това е езикът, който трябва да бъде използван в над 30 сфери на обществения живот, сред които администрация, медии, наука, култура, образование, реклама, услуги, политическа дейност, избори, здравеопазване и други. Законът не засяга използването на езика в частната сфера. Той гарантира специална защита на езиците на коренните народи, на английския, както и на малцинствените езици, които са официални в държави от Европейския съюз, в това число и българския. Гарантирани са езиковите права на съответните малцинства в образованието – те имат право на изучаване на своите езици в училищата, както и да изучават определени предмети на родния си език.
Твърденията, че българското малцинство в Украйна е обект на дискриминация, враждебност и преследване е част от руски пропаганден наратив, който датира още преди нападението над страната през 2022 г.
Той цели разпалване на етническо напрежение и дестабилизация в самата Украйна, както и създаване на негативно отношение към нея сред българите. След началото на войната подобни твърдения започват да се разпространяват с нова сила в социалните мрежи с цел да оправдаят руската агресия и да подкопаят обществената подкрепа за оказване на помощ на нападнатата страна.
Проверено:
Разпространеното от Калоян Паргов видео съдържа неверни и подвеждащи твърдения, внушаващи че българите в Украйна са обект на дискриминация и преследване.
Вярно е, че през 2017 г. е извършен вандалски акт срещу паметник на българските опълченци в Болград, но този акт се определя като умишлена провокация от местните власти.
През юли 2015 г. в Киев действително са разкъсани български знамена, но това се случва защото са били сметнати за руски.
Няма доказателства, че българин на име Иван Милев е „изгорен жив“ в размириците в Одеса през 2014 г. В списъците на загиналите има човек на име Иван Мильов, но няма данни или доказателства той да е от български произход. В списъците не фигурира човек на име Александър Николов.
Подвеждащи са твърденията, че общинският съветник Василий Кащи е атакуван заради българския си произход. Той е нападнат заради агресивно заявяване на проруски позиции и в частност за отричане на статута на Православната църква на Украйна.
Не е вярно, че законодателната защита на българския като малцинствен език в Украйна е отменена.
**В първоначалната версия на текста е допусната грешка – Калоян Паргов е представен като председател на групата на „БСП за България“ в Столичния общински съвет. В действителност от 4.07.2023 г. той е само общински съветник от тази група.
